Направо към съдържанието

Павлопетри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Павлопетри
Изглед от Елафонисос към Павлопетри. На преден план църквата „св. Спиридон“. В далечината плажът Пунта, островчето Павлопетри и залива Ватика. Потъналото селище е в плитчините с по-светла вода.
Изглед от Елафонисос към Павлопетри. На преден план църквата „св. Спиридон“. В далечината плажът Пунта, островчето Павлопетри и залива Ватика. Потъналото селище е в плитчините с по-светла вода.
Местоположение
Карта
Местоположение в Гърция
СтранаГърция
Павлопетри в Общомедия

Павлопетри (на гръцки: Παυλοπέτρι) е потънало праисторическо селище и археологически обект в залива Ватика край бреговете на южна Лакония в Пелопонес, Гърция. Най-ранните находки са на повече от 5500 години[1], което нарежда Павлопетри сред най-старите потопени селища в Гърция. Павлопетри е уникален с това, че има почти пълен градски план включително улици, сгради и гробници.

Име

[редактиране | редактиране на кода]

Селището не се споменава в историческите извори и носи името на близкото островче Павлопетри[2], препратка към Свети Павел. [3]

Откриване и местоположение

[редактиране | редактиране на кода]

Селището при Павлопетри е открито през 1967 г. от Никълъс Флеминг, тогава изследовател в британския Национален океанографски институт.[4] Флеминг урежда разрешение за разкопки от ефорът на Лакония и сформира изследователски екип от седем души, членове на неформалната Подводна изследователска група към Кеймбриджкия университет[5]. През 1968 г. екипът картографира Павлопетри, заемало приблизителна площ от 300 на 100 метра, идентифицира останките на 15 сгради, 5 улици, 2 камерни гробници и 37 цистови гробове[6], и датира находките от Ранноеладски период II до Късноеладски период IIIB.[7]

Руините на Павлопетри се намират под водата на дълбочина около 3 метра между остров Елафонисос и плажът Пунта при южния край на полуостров Малея. Няма исторически сведения за селище на това място, но Тукидид, Павзаний[8] и други автори споменават Ону гнатос[9] – истмус и скалист бряг при южния край на Малея, който съвпада с днешния остров Елафонисос. Истмусът потъва в морето по римско време, вероятно при някое от катастрофалните земетресения, опустошавали често сеизмично-активните брегове на южен Пелопонес. Едно такова земетресение през 375 година причинява приливни вълни и пропадането в морето на разположения в съседство Гитион – пристанището на Спарта. Потъването на истмуса продължава и днес, като според сведения от 1677 година отдалечения на 500 метра Елафонисос все още е можел да бъде достигнат с газене.[10] За пътната връзка на селището Павлопетри с Елафонисос свидетелстват прорези в скалата, които са били използвани за транспортиране на стоки с каруци.[11]

Датиране

[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалното изследване сочи праисторическо, вероятно микенско селище, обитавано от ранната до късната бронзова епоха (2800 – 1180 пр. Хр.) с разцвет в периода 1650 – 1180 пр. Хр. Голяма част от находките са цикладски по произход, което сочи активен търговски обмен или цялостна принадлеждност на Павлопетри към Цикладската култура.[12] Районът около нос Малея е известен като проблемно място за корабоплаването още от древността, с чести бури и поривисти ветрове, падащи от високите брегове на север[13] и е твърде вероятно селището при Павлопетри да е играло роля на търговски и опорен пункт по морските маршрути между Цикладите, Крит и населените места в западна Европа.[12]

Повторното проучване на Павлопетри от 2009 година показва много по-ранно обитаване, датиращо от 3500 г. пр. Хр., така че включва също артефакти от късния неолит, халколита,[14] бронзовата епоха и средноминойски и преходен материал.[15] Сега се смята, че градът е бил потопен около 1000 г. пр. Хр.[16] от първото от трите земетресения, разтърсили района.[17] Районът никога не се е появявал отново, така че не е бил нито застроен, нито нарушен от селското стопанство. Макар и мястото да е ерозирано през вековете, планът на града е такъв, какъвто е бил преди хиляди години.

Проучване

[редактиране | редактиране на кода]

Теренната работа през 2009 г. до голяма степен е за картографиране на обекта. Това е първият потопен град, изследван цифрово в три измерения.[18] Техниките за сонарно картографиране, разработено от военни и организации за проучване на нефт, подпомагат скорошната работа.[19][20] Най-новите открития само през 2009 г. обхващат 9000 m2.[18][21]

През октомври 2009 година са планирани четири теренни сесии в сътрудничество с гръцкото правителство. Заедно с археолозите от университета в Нотингам[22] работи и екип от Австралийския център за полева роботика, който има за цел да пренесе подводната археология в 21-ви век. В помощ на изследванията са разработени няколко уникални робота. Една от целите на проучването е да се потвърди, че градът е център на процъфтяваща текстилна индустрия[23]. Открити са и много големи питоси с произход от Крит, което говори за голямо търговско пристанище.[24]

През 2010 г. екип от Гръцкия център за морски изследвания използва стерео-фотограметрични данни, за да реконструира античната брегова линия около обекта и да изясни геоморфологията на района между сегашния остров Елафонисос и плажа Пунта южно от село Виглафия. Друга цел на изследването е да се изяснят процесите по потапяне на селището, както и периода от време, в който това се е случило. То разкрива, че мястото се е понижавало бавно във времето, съпътствано от три или четири различни земетресения.[14] Покачването на морското равнище през последните 5000 години също е повлияло на потапянето на мястото. Към 4-тото хилядолетие пр. Хр. Павлопетри е било процъфтяващо селище, разположено на два – три метра над морското равнище, което е нормално за този период от време и зона. През 1200 г. пр. Хр. Павлопетри е в период на упадък, а морското ниво се е повишило с около два метра и в този момент селището е само на около един метър над морето. Това би направило града податлив на наводнения, обяснявайки неговата сложна отводнителна система.[11] В 480 – 650 г. сл. Хр. тектонични процеси водят до допълнително пропадане на терена с около 3 метра което заедно с повишаването на морското ниво с около 1,5 метра от 1200 година пр. Хр. насам оформя днешата картина.[11]

Опасности за руините и мерки за опазването им

[редактиране | редактиране на кода]

Обектът е застрашен най-вече от щети от антропогенен характер. Такива са – туризъм в близост до руините, грабежи от търсачи на сувенири, физически увреди от лодки, влачещи котви, незаконно изхвърляне на химикали, баластни води, черни или сиви води от задържащите танкове на по-големи кораби в залива Ватика и други.[25][26][27]

Проблемите с опазването на руините при Павлопетри привлича общественото внимание. Част от предложените мерки включват изготвянето на регулация за движението и престоя на големи кораби в залива Ватика и създаването на предпазна мрежа, окачена на шамандури, която да опасва мястото и да го защитава от достъп на плавателни съдове.

Обект на ЮНЕСКО

[редактиране | редактиране на кода]

Град Павлопетри е част от подводното културно наследство, както е определено от ЮНЕСКО в Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство. Всички следи от човешко съществуване под вода, които са на сто или повече години, са защитени от Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство. Тази конвенция има за цел да предотврати унищожаването или загубата на историческа и културна информация и плячкосването. Той помага на държавите страни да защитят своето подводно културно наследство с международна правна рамка.

В популярната култура

[редактиране | редактиране на кода]

Работата на британско-австралийския археологически екип е събрана в едночасов документален видеоклип на Би Би Си „Град под вълните: Павлопетри“, излъчен от Би Би Си Ту през 2011 г.[28] Сайтът и неговата история са включени в епизода „Тайните на потъналата империя“ на телевизионната програма Unearthed на Science Channel (сезон 8, епизод 7), първоначално излъчен на 3 януари 2021 г.[29] Древното място и неговото подводно картографиране е представено в Drain the Oceans: Legends of Atlantis (сезон 1, епизод 5), от Нешънъл Джиографик, излъчен на 25 юни 2018 г.[30]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Harding, Anthony и др. Pavlopetri, an Underwater Bronze Age Town in Laconia // The Annual of the British School at Athens 64. British School at Athens, 1969. с. 113 – 142.
  • Henderson et. al., Jon. 17. Pavlopetri, an Underwater Bronze Age Town in Laconia // Submerged Prehistory. Oxford, Oxbow Books, 2011. с. 207-218.
  • Страбон. География // I в. пр. Хр – I в. сл. Хр. Връзка към превод на български в сайта на „Антични автори“

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Henderson et. al. 2011, с. 207.
  2. ↑ Harding 1969, с. 113.
  3. ↑ Kampouris, Nick. Pavlopetri, Greece’s Most Ancient Underwater City // greekreporter.com, 12 октомври 2019. Посетен на 8 януари 2023.
  4. ↑ Днес National Oceanography Centre в Саутхемптън, Великобритания
  5. ↑ CUUEG, Cambridge University Underwater Exploration Group
  6. ↑ Harding 1969, с. 116.
  7. ↑ Harding 1969, с. 139.
  8. ↑ Павзаний. Описание на Елада т.3 гл.22.10 Връзка към англоезичния превод в Perseus Project
  9. ↑ Магарешка челюст
  10. ↑ Harding 1969, с. 142.
  11. 1 2 3 Poulos, Panagopoulou, Kotinas, S.; A.; V. An oceanographic insight in the submergrnce and resilence of the Pavlopetri archaeologikal site // zenodo.org, 23 януари 2022. Посетен на 8 януари 2023.
  12. 1 2 Harding 1969, с. 138.
  13. ↑ Страбон I в. пр. Хр – I в. сл. Хр., с. 8.6.20.
  14. 1 2 The Pavlopetri Underwater Archaeology Project // nottingham.ac.uk. Посетен на 8 януари 2023.
  15. ↑ World's oldest submerged town dates back 5,000 years // esciencenews.com, 16 октомври 2009. Архивиран от оригинала на 9 ноември 2013. Посетен на 8 януари 2023.
  16. ↑ Smith, Helena. This article is more than 13 years old Lost Greek city that may have inspired Atlantis myth gives up secrets // theguardian.com. Посетен на 8 януари 2023.
  17. ↑ Leadbetter, Russell. In praise of... underwater archaeology. The Herald, 11 октомври 2011.
  18. 1 2 Race to preserve the world's oldest submerged town // nottingham.ac.uk, 11 май 2009. Архивиран от оригинала на 23 ноември 2011. Посетен на 8 януари 2023.
  19. ↑ Sea gives up secrets to experts // news.bbc.co.uk, 16 октомври 2009. Посетен на 8 януари 2023.
  20. ↑ Pavlopetri: A window on to Bronze Age suburban life // bbc.com, 8 октомври 2011.
  21. ↑ Department of Classics and Archaeology // nottingham.ac.uk. Посетен на 8 януари 2023.
  22. ↑ Department of Classics and Archaeology // nottingham.ac.uk. Посетен на 8 януари 2023.
  23. ↑ На мястото са открити много тежести за тъкачни станове
  24. ↑ City Beneath the Waves: Pavlopetri // bbc.co.uk. Посетен на 8 януари 2023.
  25. ↑ Henderson, Jon. Race to Save World's Oldest Underwater Town // Green Room Blog. WetSand.com. AlphaGalileo. Посетен на 24 октомври 2009.
  26. ↑ Pavlopetri // wmf.org. Посетен на 8 януари 2023.
  27. ↑ Why commercial ships carry ballast water on board, and how it affects the marine environment // clearseas.org. Посетен на януари 2023.
  28. ↑ City Beneath the Waves: Pavlopetri // bbc.co.uk. Посетен на 8 януари 2023.
  29. ↑ Secrets of the Sunken Empire // tvmaze.com. Посетен на 8 януари 2023.
  30. ↑ Legends of Atlantis // imdb.com. Посетен на 8 януари 2023.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pavlopetri в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Павлопетри&oldid=12882824“.