Палмиро Толиати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Палмиро Толиати
Palmiro Togliatti
италиански политик комунист

Роден
Починал
21 август 1964 г. (71 г.)
Политика
Партия Италианска социалистическа партия
(1914 – 1921)
Комунистическа партия на Италия
(1921 – 1943)
Италианска комунистическа партия
(1943 – 1964)
Съвет на министрите на Италия заместник-председател министър на правосъдието, министър без портфейл (22 април 1944 – 1 юли 1946)
Парламент на Италия депутат (8 май 1948 – 21 август 1964)
Семейство
Съпруга Леонилде (Нилде) Йоти (1948 – 1964; партньорка без брак, до смъртта му)
Деца Алдо Толиати (1925 – 2011)
Мариса Малаголи (осиновена; 1944-)
Подпис Togliatti Signature.png
Палмиро Толиати в Общомедия

Палмиро Микеле Никола Толиати (на италиански: Palmiro Michele Nicola Togliatti) е италиански политик комунист.

Той е дългогодишен генерален секретар (1947 – 1964) на Италианската комунистическа партия – най-многобройната партия в страната и най-голямата компартия в Западна Европа, лидер на международното комунистическо движение (член на Изпълкома на Коминтерна). Заема министерски постове: министър без портфейл (1944), заместник-председател на Съвета на министрите (1944 – 1945), министър на правосъдието на Италия от 21 юни 1945 до 1 юли 1946 г. Член е на Камарата на депутатите от 1948 г. до смъртта си (1964).

Палмиро Толиати на 3-ия конгрес на Германската единна социалистическа партия, Източен Берлин (1950)

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Генуа на 26 март 1893 г. в семейство на учители. По-малък брат е на италианския математик Еудженио Джузепе Толиати (1890 – 1977). Завършва „Право“ в Торино.

Влиза в Социалистическата партия на Италия (Partito Socialista Italiano) преди Първата световна война. След войната, в която участва като офицер, той става през 1920 г. партиен секретар в Торино и принадлежи към групата около L’Ordine Nuovo в Торино. Учредител е на Комунистическата партия на Италия (1921), преименувана на Италианска комунистическа партия (1943).През 1943 – 1946 г. е Министър без портфейл и министър на правосъдието е в италианските првителства на маршал Пиетро Бадолио и Иваное Бономи.

При посещение на пионерския лагер „Артек“ в Крим, разхождайки се със спътничката си Леонилде (Нилде) Йоти, получава мозъчен кръвоизлив. Умира на 21 август 1964 г. в сгт. Гурзуф (край Ялта), Съветска Украйна.

В негова чест град Ставропол на Волга (Куйбишевска област), където е построен комбинат „АвтоВАЗ“ за леки коли по лиценз на италианската компания ФИАТ, е преименуван на Толиати на 23 автуст 1964 г.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Kampf für Frieden, Demokratie und Sozialismus. Aus Reden und Schriften über den Kampf der italienischen und der deutschen Arbeiterklasse. Dietz-Verlag, Berlin 1965
  • Lektionen über den Faschismus. Verlag Marxistische Blätter, Frankfurt am Main 1973
  • Ausgewählte Reden und Aufsätze. Verlag Marxistische Blätter, Frankfurt am Main 1977. ISBN 3-88012-461-2
  • Die Italienische Kommunistische Partei. Cooperative, Frankfurt am Main 1979. ISBN 3-88442-000-3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Harald Neubert: Linie Gramsci – Togliatti – Longo – Berlinguer: Erneuerung oder Revisionismus in der kommunistischen Bewegung? VSA-Verlag, Hamburg 2009.
  • Aldo Agosti, Palmiro Togliatti. Torino, UTET 1996 ISBN 88-02-04930-0

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]