Партизански отряд „Никола Парапунов“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Партизански отряд „Никола Парапунов“
Информация

Партизански отряд „Никола Парапунов“ е подразделение на Четвърта Горноджумайска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на партизанското движение в България (1941-1944). Действа в района между Разлог и Западните Родопи.[1]

Първите партизани в Разложко, Никола Парапунов, Костадин Катранджиев, Крум Радонов и Никола Рачев, създават през юли 1941 г., Разложката чета. Командир на четата е Никола Парапунов. Снабдява се с оръжие от разбитата отбранителна линия Метаксас при нападението на Третия райх срещу Гърция.

През 1942 г. в околностите на с. Белица е създадена Белишката чета „Яким Цоков“. Води тежък бой с полицейски подразделения през май 1943 г., атакува с. Белица.

През месец август 1943 г. в местността „Хайдушка поляна“, близо до с. Белица, се формира Разложкият отряд при обединението на Разложката и Белишката чета.[2] Командир на отряда е Крум Радонов, политкомисар Георги Мадолев. Води бой при м. „Башлиица“, овладява четири горски стопанства в Разложко и Беличко. През февруари 1944 г. боди бой при с. Елешница.

От май 1944 г. се наименува на загиналия партизански командир Никола Парапунов. Разраства се и се подразделя на три батальона, действащи в района на Южна Рила, местността „Предела“ и гр. Банско. В периода април-септември 1944 г. провежда акции в с. Елешница, с. Горно Драглище и с. Долно Драглище.

В началото на август 1944 г. се включва в сборния Рило-Пирински отряд и участва в Жабокрекската акция от 24 август 1944 г.[3]

На 9 септември 1944 г. отрядът участва в установяването на властта на Отечествения фронт в гр. Разлог, гр. Банско и села в околността.

Участници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петрова С. Деветосептемврийската социалистическа революция в България, С., 1981, стр. 233
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, стр. 29
  3. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 122