Никола Рачев (комунист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Никола Рачев)
Направо към: навигация, търсене
Никола Рачев
деец на БКП и партизанин
Роден
14 юни 1903 г. (114 г.)
Починал
Народен представител в:
II НС   

Никола Иванов Рачев с псевдоним Войводата е деец на Българскатя комунистическа партия, партизанин, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Рачев е роден на 14 юни 1903 година в разложкото село Баня. В 1921 година става член на Българския комунистически младежки съюз. През 1923 година взема участие в Септемврийското въстание. След разгрома се опитва да възстанови комунистическите организации в Мехомия, Банско, Белица, Якоруда и Баня. Учител е в Брежани (1926 - 1927) и Баня (1928 - 1929). Уволнен е за комунистическа дейност. В периода 1928-1934 година организира групи на ВМРО (обединена) в Разложка околия. Служи като връзка на местната организация с централното ръководство на ВМРО (обединена). През 1930 - 1932 година работи като деловодител при държавния бирник в Якоруда, Бабяк и Белица.

Преследван от ВМРО бяга в София, където организира нелегална печатница. В 1932 година става член на БКП. В 1935 - 1940 година е бирник в Якоруда, в 1940 - 1941 година - в Банско, а в 1941 година - в Самоков. Участва в Соболевата акция в Разлога (1940 - 1941). От 1942 до 1944 година е секретар на Околийския комунистически комитет в Разлога.

Участва в Съпротивително движение по време на Втората световна война. Заедно с Никола Парапунов, Константин Кантарджиев, Крум Радонов, създават през юли 1941 г., Разложката чета. Участва в набавянето на оръжие от разбитата линия „Метаксас“. Между февруари и ноември на 1944 година е секретар на Окръжния комитет на БКП в Горна Джумая. От месец февруари 1944 година е политически комисар на Четвърта Горноджумайска въстаническа оперативна зона.

След Деветосемптемврийския преврат е в ръководството на МВР в Горна Джумая (1945 - 1951) и в София (1951 - 1963). За един мандат е народен представител. Член е на бюрото на градския комитет на БКП в София (1957 - 1961).

Носител е на орден „Георги Димитров“ (1973, 1983). В 1973 година е обявен за герой на социалистическия труд, а в 1983 година - за герой на НРБ.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 723.
     Портал „Македония“         Портал „Македония