Соболева акция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Соболевата акция е пропагандна акция на Българската комунистическа партия (БРП(к)) по време на Втората световна война в подкрепа на предложения от Съветския съюз на България пакт за приятелство и взаимна помощ. Наречена е на името на съветския дипломат Аркадий Соболев.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втората световна война България се опитва да запази своя неутралитет, но се стреми да използва международната ситуация в своя полза. На 7 септември 1940 г. под диктата на СССР и Германия се сключва Крайовската спогодба между България и Румъния с която България получава обратно Южна Добруджа. На 16 октомври 1940 г. германският външен министър Йоахим фон Рибентроп иска от страната в двудневен срок да определи политиката си спрямо Тристранния пакт, а на същия ден Бенито Мусолини заявява на българския посланик, че Кралство Италия очаква от България да се включи в бъдещата война срещу Кралство Гърция. България отклонява и двете искания. На 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към пакта се присъединяват последователно Кралство Унгария, Кралство Румъния и Първата словашка република. СССР не членува в пакта, но има сключен договор с Германия пакт Молотов-Рибентроп. Според него Балканите не попадат в ничия зона на влияние и не фигурират в тайните клаузи за разпределение на територии. Същевременно чрез германския посланик в Москва Сталин се опитва да договори условията при които Съветският съюз желае да се присъедини към Тристранния пакт, сред които е възможност за те­риториален и военен контрол на Балканите, южно от река Дунав. На 12 ноември в Берлин се състоят съветско-германски преговори. Германското правителство предлага на СССР да се присъедини към пакта, но водещият преговорите Молотов отговаря, че СССР е готов да се присъедини, но не като страна, а като партньор. Молотов твърди, че взаимодействието с Гер­мания предполага, че след като немските войски са навлезли в Ру­мъния, съветските следва да имат свои бази в България. От преговорите Сталин разбира, че германците нямат сериозно на­мерение да приемат това предложение. Те твърдят, че войските им са поканени официално от правителството на Румъния и приканват СССР да получи такава покана от България.

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

Тогава Сталин решава да направи светкавичен дипломатически демарш в София и на 25 ноември 1940 г. изпраща там Аркадий Соболев, генерален секретар на Народния комисариат на външните работи на СССР.[1] Предложенията направени от Соболев в София са за договор за взаимна по­мощ. Чрез него формално се гарантира независимостта на България и подкрепата от СССР на нейните териториални искания в Западна Тракия и Европейска Турция, в замяна на което България трябва да предостави на СССР военни бази в Бургас и Варна. Малко преди това подобни предложения са направени на Литва, Латвия и Естония, които през същата 1940 г. вече са анексирани от СССР. Точка 12 от предложението на СССР твърди, че при условие, че се сключи пактът за взаимопомощ, отпадат възраженията против присъединяването на България към Тристранния пакт, както и че СССР също ще се присъедини към него. СССР се задължава да окаже всякаква помощ на България, в случай че бъде застрашена от трета държава. Наред с това се подчертава готовността на съветското правителство да подпомогне българската икономика с необходимите суровини и средства. От своя страна България трябва да окаже помощ на СССР в случай на заплаха на черноморското му крайбрежие. Соболев е приет последователно от външния министър Иван Попов, от премиера Богдан Филов и накрая от цар Борис III, след което е изпратен с почести. Въпреки всичко българското правителство отхвърля съветските предложения. На 26 ноември Аркадий Соболев си тръгва разочарован от България. На същия ден посланикът на Германия в Москва изпраща в Берлин телеграма с гриф „Съвършено секретно!“. Телеграмата разяснява, че на 25 ноември вечерта посланикът е бил поканен от Вячеслав Молотов, който му заявява, че Съветското правителство е готово да се включи в Тристранния пакт, но България трябва да бъде включена в сферата на влияние на Съветския съюз. В същия документ се предлага подписването на нов секретен протокол между Германия, Съветския съюз и Италия с признаване на факта, че сключването на съветско-български договор за взаимна помощ, е политическа необходимост. След два дни на съветския посланик в София Александър Лавришчев е връчен отказ. Българското правителство се опитва да запази в тайна отказа на предложението, но комунистическата партия е информирана и му дава гласност. В тази връзка БРП(к) разгръща широка кампания за приемане на съветските предложения. Чрез многобройни позиви партията агитира в полза на направеното предложение. Провеждат се събрания и сбирки по фабрики, учреждения, читалища, казарми. До Министерския съвет и Народното събрание са изпратени множество резолюции, писма и телеграми. По време на кампанията Никола Вапцаров пише едно от най-известните си стихотворения – „Селска хроника“. В позивът на РМС, младежката организация на комунистическата партия, се казва: „Искаме съюз със СССР!“ и „Искаме съюз с героична и социално-прогресивна Германия!“. В кампанията се включват и редица други политически партии – „Звено“, БЗНС „Александър Стамболийски“, БЗНС „Врабча 1“, БРСДП (о).

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Постигнатият резултат е внушителен и надминава всички очаквания на организаторите. Според официалната комунистическа историография са събрани милион и половина подписа в подкрепа на предложението на Соболев.[2] Съвременните източници съобщават за 340 000 подписа.[3]

Движението за сключването на българо-съветския пакт за приятелство и взаимна помощ затихва след включването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Три месеца по-късно министър-председателят Богдан Филов подписва във Виена протокол за присъединяването на България към Тристранния пакт. Според някои историци Соболевата акция допринася за временно отлагане на войната на Балканите и предпазва България от война с Турция. По това време посланикът на Великобритания в София, след разговори в Анкара съобщава на българското външно министерство, че Турция е готова да се намеси с армията си, ако някоя чужда сила се настани на Балканите. Според други обаче, съветският натиск и заплахата от болшевизация на страната принуждава правителството в София да подпише Тристранния пакт.

По този повод Молотов заявява с недоволство на германския посланик Вернер фон Шуленбург, че присъединяването на България към пакта, става в ситуация, доста по-различна от развитието на събитията по времето на изявлението на съветското правителство от 25 ноември. Според историкът проф. Георги Марков, оригиналът на предложението е прибран след 9 септември 1944 от съветските органи за сигурност и сега се намира в Москва в специален засекретен архив. Въпреки направените постъпки от българска страна за разсекретяването му отговорът е, че предложението е секретено, понеже според руските власти засяга и трети страни.[4] Въпреки, че оригиналът на документа е засекретен е запазена записка на главния секретар на Министерството на външните работи Димитър Шишманов за съветското предложение, която дава представа за съдържанието му.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Каменов, Йордан. Властта, историята и Вапцаров. Пространство и форма, 2004. ISBN 954-907-417-Х. с. 25.
  2. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г.. София, 1976.
  3. Цанев, Стефан. Български хроники. Т.3. Издателство Труд; Жанет-45, 2008. с. 552.
  4. LiterNet, 19.03.2009, № 3 (112) Още записки по исторически наивизъм, Христо Карастоянов.
  5. Служебна бележка от главния секретар на Министерството на външните работи и изповеданията Димитър Шишманов за съветското предложение от 25 ноември 1940 г. Виж: Документ № 3.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]