Педру I (Португалия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Педру I
8-и крал на Португалия
PeterIofPortugal.jpg
Управление 1357 – 1367
Наследил Афонсу IV
Наследник Фернанду I
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Бургундска династия (Португалия)
Баща Афонсу IV
Майка Беатрис Кастилска
Брак Констанс Кастилска (1320 – 1345)
Инес де Кастро
Терезия Лоренцо
Потомци Фернанду I
Герб Armoiries Portugal 1247.svg
Педру I в Общомедия

Педру I Справедливи (на португалски: Pedro I „o Justiceiro“) – 8-и крал на Португалия от 1357 до 1367 г. от Бургундската династия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 април 1320 година в Коимбра, Португалия. Син е на крал Афонсу IV и Беатрис Кастилска, дъщеря на краля на Кастилия Санчо IV.

Констанса Мануел Кастилска и Инес де Кастро[редактиране | редактиране на кода]

Престолонаследникът Педру се жени за кастилската инфанта Констанса Мануел Кастилска (1320 – 1345), дъщеря на писателя и политика Жуау Емануеле Кастилски – потомък на Фернандо III Кастилски (негов дядо) и на Костанца Арагонска (1300 – 1327), дъщеря на краля на Арагон, Хайме II Арагонски.

Кралицата води със себе си придворната дама Инес де Кастро, която засенчва с красотата си своята господарка и скоро в нея се влюбва Педру. Заради връзката си с Инес дон Педру разваля отношенията си със законната си съпруга, обтягайки по този начин отношенията между Португалия и Кастилия. Педру започва да фаворизира кастилските благородници, намиращи се в португалския кралски двор, което засилва политическото им влияние в него. Така двамата братя на Инес стават негови близки съветници.

Връзката на Педру и Инес продължава и след смъртта на инфанта Констанса през 1345 г. Инес ражда на Педру четири незаконни деца, а това предизвиква опасенията на португалския крал Афонсу IV, че един ден нейните синове ще предявят претенции върху португалската корона и ще предизвикат кръвопролитна братоубийствена война. Освен това Инес започва да подбужда Педру да предяви претенции към кастилската корона, което неизбежно щяло да предизвика война с Кастилия.

Крал Афонсу и молещата се Инес, маслени бои върху платно (Версайски дворец, 1822)

За да раздели сина си от Инес, първоначално крал Афонсу IV се опитва да ожени сина си повторно, но Педру категорично отказва да се ожени за друга жена, ако това не е Инес де Кастро. След като става ясно, че Педру няма да прекрати отношенията си с кастилката, в кралския съвет е решено тя да бъде убита. Първоначално обаче кралят заповядва тя да бъде затворена в манастира „Санта Клара“ в Коимбра. Според легендата Афонсу IV не се решава да изпълни присъдата на съвета, трогнат от вида на отчаяната жена, която заедно с децата си се хвърля в краката му, за да проси милост.

Заточението не слага край на отношенията между Педру и Инес де Кастро. Увеличават се опасенията, че здравите деца на Инес и Педру ще изместят от престолонаследието болнавия и невръстен законен син на инфантата – Фернанду, което ще увеличи влиянието на кастилците. След като продължаващите опити на краля да сложи край на връзката на сина си не дават резултат, той изпраща в Коимбра съветниците си Пиеру Коелю, Алваро Гонсалвеш и Диего Лопеш Пачеку, за да изпълнят смъртната присъда на Инес де Кастро. На 7 януари 1355 г. в манастира Санта Клара те убиват Инес де Кастро, обезглавявайки я пред очите на малкото ѝ дете.

Афонсу очаква, че Педру ще се смири и ще се ожени за някоя принцеса, но синът му изпада в ярост, узнавайки, че неговата любовница е обезглавена пред очите на малкото им дете. Педру събира армия и опустошава страната между реките Дора и Миня. Кръвопролитна вражда, завършва по желанието на народа с примирие между двете страни. Малко след това старият крал умира и на престола се възкачва самият Педру I. Педру I се разправя жестоко с палачите на Инес, въпреки обещанието си, дадено по-рано, да не търси възмездие от тях. Въпреки че се опитват да избягат в Кастилия, двама от тях са заловени и публично екзекутирани. Педру I предвожда екзекуцията, лично изтръгвайки според легендата сърцата им.

Педру I дори обявил Инес за своя законна съпруга и истинска португалска кралица, за която се е венчал тайно, въпреки че не са открити категорични доказателства за твърденията му. Трагичната любов на краля ражда легендата, според която по заповед на Педру I тялото на Инес е ексхумирано и облечено в пищни кралски одежди, след което трупът е коронован и поставен на трон, а васалите на краля са принудени да засвидетелстват вярност към новата си кралица, като целунат ръката на трупа ѝ.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Гробница на Педру

От Констанса Мануел Кастилска (1320 – 1345):

От Инес де Кастро (1320 – 1355) :

  • Афонсу (1346)
  • Беатриса (1347 – 1381)
  • Жуан (1349 – 1397) – херцог Валенсия де Кампос – претендент за престола
  • Диниш (1354 – 1397)

От Терезия Лоренцо (исп.) (1330 — ?):

  • Жуау I – (Жуан „Добрия спомен“ или Жуау Велики; порт. João I de Portugal; 11 април 1357 – 14 август 1433) – 10-и крал на Португалия, полага начало на Ависката династия, извънбрачен син.

Саркофаг и гробница[редактиране | редактиране на кода]

Известно, че Педру построява в Коимбра две гробници – за себе си и Инес – една срещу друга, за да види своята кралица пред Страшния съд. На мрамора на гробниците е издълбан надпис: Até o fim do mundo... – „До края на света...“.

Генеалогия[редактиране | редактиране на кода]

Афонсу III (Португалия)
D. Afonso III de Portugal - The Portuguese Genealogy (Genealogia dos Reis de Portugal).png
 
Беатриса Кастилска
D. Beatriz, Rainha Consorte de Portugal - The Portuguese Genealogy (Genealogia dos Reis de Portugal).png
 
Педро III Арагонски
D. Pedro III, Rei de Aragão - The Portuguese Genealogy (Genealogia dos Reis de Portugal).png
 
Констанца Сицилийска (1249–1302)
D. Constança de Hohenstaufen, Rainha de Aragão - The Portuguese Genealogy (Genealogia dos Reis de Portugal).png
 
Алфонсо X
Alfonso10.jpg
 
Виоланта Арагонска
Violant of Aragon.jpg
 
Алфонсо де Молина
Arms of Alfonso of Molina (son of Alfonso IX of León).svg
 
от род Менезес
Escudo de la familia Téllez de Meneses.png
{{{
}}}
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Денис I Португалски
D. Dinis I de Portugal - The Portuguese Genealogy (Genealogia dos Reis de Portugal).png
 
 
 
 
 
Изабела ПортугалскаD. Isabel de Aragão, Rainha de Portugal - The Portuguese Genealogy (Genealogia dos Reis de Portugal).png
 
 
 
 
 
Санчо IV
Sancho IV.jpg
 
 
 
 
 
Мария де Молина
MariaDeMolina.png
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Афонсу IV
D. Afonso IV de Portugal - The Portuguese Genealogy (Genealogia dos Reis de Portugal).png
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Беатрис Кастилска
D. Beatriz de Castela, Rainha de Portugal - The Portuguese Genealogy (Genealogia dos Reis de Portugal).png
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Педру I
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Chronica del Rey D. Pedro I deste nome, e dos reys de Portugal o oitavo cognominado o Justiceiro na forma em que a escereveo Fernão Lopes, Fernão Lopes (1380 – 1460), Lisboa Occidental, 1735, na Biblioteca Nacional Digital (em português)
  • Chronica de el-rei D. Pedro I, Fernão Lopes (1380 – 1459), no site Project Gutenberg (em português)