Пепси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пепси кола)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кола.

Пепси
Лого на Пепси
Основана 1898 година
Седалище САЩ
Продукти Бeзалкохолни напитки
Уебсайт http://www.pepsi-bg.com/
Пепси в Общомедия
Изобретателят на Pepsi

Pepsi (транскрипция: Пепси) е газирана безалкохолна напитка, произвеждана от PepsiCo (или нейни лицензополучатели).

Напитката е създадена през 1893 г. от фармацевта Кайлаб Брадхам под името "Питието на Брад", а на 28 август 1898 г. е преименувана на Pepsi-Cola.

Има много варианти на Pepsi: Diet Pepsi, Pepsi Max, Pepsi Samba, Pepsi Gold, Pepsi Blue, Pepsi Light, Pepsi Twist.

В България напитките на PepsiCo се произвеждат и разпространяват от Агрима от средата на 1990-те години.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Напитката е създадена за пръв път под името "Brad’s Drink" ("Питието на Брад") в Ню Берн, Северна Каролина, през 1898 г. от аптекаря Кайлаб Брадхам, който я произвежда и продава във своята аптека. По-късно “Brad’s Drink” е прекръстена на Pepsi-Cola, вероятно по имената на храносмилателния ензим пепсин и ядките на растението Кола. Оригиналната рецепта на Брадам не съдържа Кола или кофеин, но има близък вкус с популярната "Coca-Cola", което става причина в името да присъства "кола". "Пепси" в името произлиза от "пепсин" - ензим, който спомага храносмилането и е популярна съставка в безалкохолните напитки по това време (също и в дъвките).[1] Спорен е въпросът, дали оригиналната рецепта го е съдържала. На 16 юни 1903 г. напитката Пепси-Кола е регистрирана като търговска марка.

Други теории за произхода на думата “pepsi”:

  1. Кейлъб Брадхам закупува името “Pep Kola” от местен конкурент и го променя на Pepsi-Cola.
  2. “Pepsi-Cola” е анаграма на “Episcopal” – голяма църква, намираща се срещу аптеката на Брадам. В сайта на компанията има плакет, който потвърждава тази теория, въпреки че PepsiCo я отрича.
  3. Кейлъб Брадам и неговите клиенти кръстили напитката Pepsi, защото сметнали, че името звучи добре или че като газирана напитка тя съдържа някаква енергия, жизненост (на английски “pep”).
  4. Много хора смятат, че Брадам взима името или от състоянието диспепсия (стомашна болка или лошо храносмилане), или от пепсиновия корен, за който се предполага, че бил една от съставките, но освен това се използвал като лекарство за стомашно неразположение. Първоначално напитката се приготвяла от газирана вода, захар, ванилия, редки масла и ядки от растението кола.

През 1903 г. Брадам премества бутилирането на Pepsi–Cola от аптеката си в склад под наем. През същата година Брадам продава 7968 галона (1 галон = 3,78 л) от напитката. През следващата година Пепси се продава в бутилки от 6 унции (около 170 мл) и продажбите се увеличават на 19848 галона.

През 1905 г. е създадено първото лого на Пепси, което е променено през 1924 г. и отново през 1926 г. През 1929 г. в реклами във вестниците пионерът в автомобилните надпревари Барни Олдфилд подкрепя Пепси като “първокласна напитка... разхладителна, освежаваща, добро средство за ободряване преди състезание”.

През 1929 г., по време на Голямата депресия, Pepsi-Cola Company банкрутира – до голяма степен в резултат на финансовите загуби от спекулациите с бясно вариращите цени на захарта след Първата световна война. Активите са продадени и Рой Мегаргъл купува търговската марка Pepsi. Осем години по-късно компанията отново банкрутира. Активите са купени от Чарлз Гът, президента на Loft Inc. Loft е производител на бонбони с магазини, в които има машини за газирани напитки. Гът искал да замени Coca-Cola, тъй като тази компания отказала да му даде отстъпка за сиропа, който използвал в машините. Впоследствие Гът накарал химиците на Loft да променят формулата на Пепси.

Нарастване на популярността[редактиране | редактиране на кода]

По време на Голямата депресия Пепси печели популярност с въвеждането през 1936 г. на бутилката от 12 унции (330 мл). При първоначалната цена от 10 цента продажбите са малки, но когато цената е намалена на 5 цента, продажбите скачат до небесата. В същото време Coca-Cola продава бутилка от 6 унции за 5 цента. Pepsi се възползва от това обстоятелство и започва рекламна радиокампания с песничката "Pepsi cola hits the spot / Twelve full ounces, that's a lot / Twice as much for a nickel, too / Pepsi-Cola is the drink for you." Във времето на икономическа криза кампанията успешно засилва статута на Pepsi. От 1936 г. до 1938 г. печалбите на Pepsi Cola се удвояват.

Успехът на Пепси по времето на Гът идва във време, когато бизнесът на Loft Company запада. Тъй като Гът използва финансови и материални активи на Loft Company, за да утвърди успеха на новата Pepsi, Loft Company, която е на ръба на фалита, го съди за правата на собственост върху Pepsi Cola Company. След дълга съдебна борба Гът губи и двете компании се сливат, а непосредствено след сливането Loft Company е ликвидирана.

Маркетинг на пазарните ниши[редактиране | редактиране на кода]

Съветския вариант на етикета на Pepsi

Новият президент на Pepsi-Cola Уолтър Мак управлява компанията през 40-те години. Мак, който поддържа прогресивни идеи, забелязва, че маркетинговата стратегия на компанията или игнорира афро-американците, или използва етнически стереотипи при тяхното представяне. Той осъзнава, че афро-американците са недокосната пазарна ниша и Пепси има шанс да завоюва голям пазарен дял, като насочи маркетинговата си стратегия директно към тази целева група. В тази връзка той наема Хенан Смит, рекламен агент “от сферата на негърските вестници”, да ръководи екип по продажбите, съставен изцяло от “негри”, който обаче е разпуснат с началото на Втората Световна война. През 1947 г. Мак подновява усилията си, като наема Едуард Ф. Бойд да ръководи екип от 12 души. Те измислят реклами, която представя черните американци в позитивна светлина, като например рекламата с усмихната майка, държаща стек Пепси докато синът и (младият Рон Браун, който по-късно става министър на търговията) посяга към една от бутилките.

Друга рекламна кампания, наречена “Лидери в своите области”, прави портрет на двадесет изтъкнати афро-американци като например носителя на Нобелова награда Ралф Бънчи и фотографа Гордън Паркс.

Освен това Бойд повежда из страната екип по продажбите, съставен изцяло от афро-американци, за да промотират Пепси. В повечето щати все още действат расовата сегрегация и законите Джим Кроу и в резултат на това Бойд се сблъсква със силна дискриминация. Не само трябвало да се возят на сегрегирани влакове и да отсядат в хотели “само за черни” (black-only), но и са обиждани от сътрудници на Pepsi и дори получават заплахи от Ку Клукс Клан. От друга страна, Pepsi използват расизма като отправна точка на продажбите си, атакувайки нежеланието на Кока-Кола да наема цветнокожи и подкрепата за сегрегационния губернатор на Джорджия Хърман Талмидж от страна на председателя на Кока-Кола. Като резултат пазарният дял на Пепси в сравнение с Кока-Кола скача значително. След като екипът посещава Чикаго, за пръв път дялът на продажбите на Пепси в града надминава този на Кока-Кола.

Фокусът върху афро-американските потребители създава напрежение в компанията, тъй като някои от съдружниците се опасяват, че може да загубят белите клиенти. След като Мак напуска компанията през 1950 г., подкрепата на екипа, отговарящ за продажбите на цветнокожи, намалява и той е премахнат.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]