Пивоварна Лаушман и Джевизов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пивоварна
„Коматево“
Тип пивоварна фабрика
Индустрия пивоварство
Основаване 1887 г.
Закриване 1927 г.
Седалище Пловдив
Продукция бира

Пивоварница „Коматево“ (впоследствие „Лаушман и Джевизов“) е бивша пивоварна фабрика, със седалище [Коматево]], Пловдив, основана през 1887 г. [1] и прекратила самостоятелното си съществуване около 1927 г.

История на пивоварната[редактиране | редактиране на кода]

Пивоварната фабрика „Лаушман и Джевизов“ е основана в Коматево (понастоящем квартал на Пловдив) от германеца Фридрих Лаушман, като по късно като съдружници се включват и български търговци[2]. Пивоварната притежава и инсталация за изкуствен лед.[3]

През 1895 г. пивоварната фабрика произвежда 113 400 литра бира, продава 112 940 литра, като заплаща акциз на държавата в размер на 5647,00 лева. През 1896 г. фабриката произвежда 96 520 литра бира, продава 88 560 литра, и заплаща акциз в размер на 4427,00 лева. През 1897 г. са произведени 70 560 литра, продадени са 54 000 литра, и е заплатен акциз 2701,00 лева. През първото полугодие на 1898 г. произведеното количество бира достига 118 080 литра, от които са продадени 75 970 литра и е заплатен акциз в размер на 3789,00 лева.[4]

През последните години от съществуването си коматевската фабрика става собственост на сливенското пивоварно дружество „Асеновец“АД[5]

Спадът в производството на бира в България, особено след 1925 г., дължащ се на тежката акцизна политика на българското правителство, за сметка на поощряване на винарската индустрия, принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 фабрики, вкл. и тази в Коматево. По решение на картела се затварят 12 пивоварни фабрики, сред които и Коматевската пивоварна. Затворените фабрики спират производство и част от тях продължават да функционират само като депозитни складове за продажба на пиво на останалите 6 действащи пивоварни. Създаването на картела не успява да преодолее спада и различията и през 1931 г. пивоварния картел престава да съществува.[6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с.43, 45 и 46.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шивачев, Стефан и Александър Пижев, Очерци из историята на Пловдив, част І, изд. на Община Пловдив, Историческия музей и Историческото дружество в Пловдив, с.100
  2. Натан, Жак и Любен Беров, Монополистическият капитализъм в България, София, изд. Наука и изкуство, 1958 г., с.56
  3. Унджиев, Иван, в:"Пловдив: 1878-1968. (Сборник доклади, изнесени на научната сесия, състояла се в Пловдив на 16 януари 1968 г. по случай 90-години от освобождението на града и Пловдивския край, Пловдив, изд. Х. Данов, 1968 г., с.129
  4. Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с.43
  5. Натан, Жак и Любен Беров, Монополистическият капитализъм в България ..., с.177
  6. Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.46
     Портал „Икономика“         Портал „Икономика          Портал „България“         Портал „България