Пивоварна Хаберман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българската пивоварна компания. За едноименната марка бира вижте Хаберман.

Първа българска парна пивоварна „Хаберман“
Тип на
компанията
пивоварна фабрика
Индустрия пивоварство
Основана 1882 г. - Русе
Закрита 1903 г. е закупена и става част от „Българско пивоварно дружество Шумен - Русе“АД
Седалище Русе
Продукти „Хаберман"
Продукция бира

„Хаберман“ е бивша пивоварна фабрика, със седалище град Русе, основана през 1882 г. и прекратила самостоятелното си съществуване през 1903 г., когато е е закупена и става част от „Българско пивоварно дружество Шумен - Русе“АД

История на Пивоварната фабрика „Хаберман”[редактиране | редактиране на кода]

Строителството на пивоварната фабрика „Хаберман“ започва през 1876 г. от австрийския предприемач Йозеф Хаберман. Строежът е на брега на Дунав, недалеч от град Русе. След обявяването на Руско-турската война (1877-1878) строителството спира. След края на войната и създаването на новата българска държава, Йохан Хаберман се споразумява с новите български власти, строителството е довършено и през 1882 г. пивоварната фабрика е пусната в експлоатация. Оборудвана е с машини от чешката фирма „Новак и Ян“ и за времето си е от най-модерните на Балканите. „Хаберман“ е втората русенска фабрика - другата "Света Петка" работи още отпреди Освобождението. [1] „Първа българска парна пивоварна“, както е официалното име на фабриката, е проектирана от чеха Густав Новак; [2] [3]

През 1896 г. Йохан Хаберман продава фабриката на евреина Розанис.[4] През тези години годишното производство е както следва : през 1895 г. - 364 500 литра, през 1896 г. - 300 810 л., през 1897 г. - 300 770 л., през първото полугодие на 1898 г. - 229 500 л.[5]

През 1899 г. чехът Франц Милде майстор-пивовар на шуменската пивоварна, влиза в конфликт със съдружниците си, напуска Шумен и идва в Русе, където купува на дългосрочно изплащане пивоварната „Хаберман”. [6] Научавайки за тази сделка, съдружниците на Милде, се споразумяват с него, и през 1903 г. той им продава русенската фабрика и се завръща в Шумен. Така „Хаберман” става собственост на шуменското пивоварно дружество, което се преименува в „Българско пивоварно дружество Шумен - Русе“.[7]

Новото дружество веднага подобрява производството във русенската си фабрика. През 1904 г. са произведени 756160 литра бира, а през 1910 г. годишната продукция достига 1 428 840 литра. През 1913 г. фабриката се разширява. построяват се нови складове, доставят се нови машини от „Новак и Ян“, както и нова парна машина с мощност 150 к.с. След монтирането на новите съоръжения капацитетът на русенската фабрика достига 3 000 000 литра годишно. В производството са ангажирани около 70 работници. През 1920-1921 г. за нуждите на фабриката са закупрени 3 товарни автомобила - два „Фиат“ по 1,5 тона и 1 петтонен „Пакард“, които обслужват района на града и околията.[8]

Силната конкуренция и общия спад в производството и потреблението на бира след Първата световна война принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 фабрики, между които и „Българско пивоварно дружество Шумен - Русе"АД. По решение на картела се затварят 12 пивоварни фабрики, сред които и фабриката в Русе. [9] Ферментационните съдове и други машини и съоръжения са демонтирани и пренесени в шуменската фабрика, а в Русе се запазват само инсталациите на малцерая и производството на малц.[10]

През 1941 г. избите на старата фабрика в Русе се приспособяват като складове, а първото отделение на шуменската фабрика се реорганизира в малцерай. [11] През 1945 г. фабриките в Шумен и Русе се разделят и започват да функционират самостоятелно. Фабриката в Русе се отделя от шуменското дружество в ново акционерно дружество със същите акционери и с 30 милиона лева капитал, с предмет - производство на ракия, коняк и малц. [12]

На 23.12.1947 г. Народното събрание приема Закон за национализацията на частните индустриални и минни предприятия и банки. В този ден всички фабрики са национализирани. Русенската фабрика също е национализирана и впоследствие на нейно място е изграден консервният комбинат „Дунавия“ - Русе.

Името „Хаберман“ се появява отново през 1990-те като регионална търговска марка бира на „Варненско пиво“АД, впоследствие и на „Леденика и ММ“АД, като след фалита на последната компания в началото на 2012 г. производството и е преустановено.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев : История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993), “Съюз на пивоварите в България”, София, 1996 г., с.20-22

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев : История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993), “Съюз на пивоварите в България”, София, 1996 г., с.20
  2. Първата българска бира
  3. “Русе – биография на дунавският град” – Васил Дойков
  4. Петров, Платиканов и Манчев : История ..., с.21
  5. Петров, Платиканов и Манчев : История ..., с.43
  6. Петров, Платиканов и Манчев : История ..., с.21
  7. Петров, Платиканов и Манчев : История ..., с.22
  8. Петров, Платиканов и Манчев : История ..., с.22
  9. Петров, Платиканов и Манчев : История ..., с.46-47
  10. Петров, Платиканов и Манчев : История ..., с.23
  11. Петров, Платиканов и Манчев : История ..., с.49
  12. Петров, Платиканов и Манчев : История ..., с.49

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]