Пивоварна Бузлуджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бузлуджа.

Пивоварна „Бузлуджа“
Тип пивоварна фабрика
Индустрия пивоварство
Основана 1894 г.
Закрита 1926 г.
Седалище Габрово
Продукти „Бузлуджа"
Продукция бира

„Бузлуджа“ е бивша пивоварна фабрика в Габрово, основана през 1894 г. и прекратила самостоятелното си съществуване през 1926 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Пивоварната фабрика „Бузлуджа“ е основана в Габрово през 1894 г. от Йосиф Р. Цанков, Стефан Милков и още 2 предприем­чиви габровци. Сградата на пивоварната е изградена в подножието на Бакойски баир, на булевард „Априлов“. По-късно пивоварната става собственост на единия от съдружниците – Йосиф Цанков, а Стефан Милков остава управител. Първоначално производството е примитивно и трудоемко. През 1908 г. фабриката се модернизира – монтирани са инсталации и нови съдове, за майстор пивовар е назначен чехът Рудолф Халла[1][2]. През летните месеци пивоварната дава препитание на около 155 работници[3].

Стефан Милков Генев (1862 г., Габрово – февруари 1952 г.) е виден габровски предприемач, един от собствениците на казино „Бузлуджа“ (1910 г.) в Габрово, акционер в текстилната фабрика „Фердинанд“, член на комисията по строежа на театрално-библиотечното здание, дарител на габровската библиотека „Априлов-Палаузов“[4].

През 1895 г. пивоварната фабрика произвежда 18 900 литра бира, продава 6330 литра, като заплаща акциз на държавата в размер на 3165,00 лева. През 1896 г. фабриката произвежда 76 310 литра бира, продава 46 630 литра, и заплаща акциз в размер на 2330,00 лева. През 1897 г. са произведени 72 940 литра, продадени са 45 705 литра и е заплатен акциз 2285,00 лева. През първото полугодие на 1898 г. произведеното количество бира достига 61 220 литра, от които са продадени 53 960 литра и е заплатен акциз в размер на 2699,99 лева[5].

До 1909 г. фабриката произвежда 300 000 – 450 000 литра годишно, през 1909 – 1910 г. производството е около 550 000 литра годишно и достига своя пик през предвоенните 1911 – 1912 г. – 800 000 литра годишно[6].

В производството се използват висо­кокачествени суровини и чиста балканска вода от нарочно изградената през 1908 г. чешма[7] в Бакойци (днес квартал на Габрово). Габровското пиво отлежава в изби, издълбани в склона над булеварда. Бирата се предлага на пазара в специално израбо­тени тъмнокафяви и тъмнозелени стъклени бутилки с надпис с релефни букви: Пивоварница „Бузлуджа“ – Габрово.

Спирането е обусловено от общия спад в производството на бира в България, дължащ се на тежката акцизна политика на българското правителство, за сметка на поощряване на винарската индустрия. Кризата принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 фабрики, вкл. и тази в Габрово. По решение на картела се затварят 12 пивоварни фабрики, сред които и габровската пивоварна. Затворените фабрики спират производство и част от тях продължават да функционират само като депозитни складове за продажба на пиво на останалите 6 действащи пивоварни. Създаването на картела не успява да преодолее спада и различията и през 1931 г. пивоварния картел престава да съществува[8].

Съобразно решението на картела през 1927 г. пивоварната фабрика „Бузлуджа“ прекратява производството на бира[9].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танев, Ганчо, „Кръгли годишнини от габровското минало и настояще през 2009 г.“, календар, Габрово, 2009, с. 13
  2. Станева, Евелина, „Алманах на българските индустриалци, 1878 – 1947“, София, изд. Христо Ботев, 1995, с. 253 – 4
  3. Станева, Евелина, Алманах..., с. 254
  4. Важни дати и събития за Габрово през 2012 г. – в zagabrovo.eu
  5. Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848 – 1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с. 43
  6. Станева, Евелина, Алманах..., с. 254
  7. Бакойци – в bg.gabrovowiki.com
  8. Петров, Платиканов и Манчев: История..., с. 46
  9. Станева, Евелина, Алманах..., с. 254

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]