Пивоварна Братя Радойкови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пивоварна „Братя Радойкови“
Типпивоварна фабрика
Индустрияпивоварство
Основаване1883 г. - Самоков
Закриване1927 г.
СедалищеСамоков
Продукциябира

„Братя Радойкови“ е бивша пивоварна фабрика, със седалище град Самоков, основана през 1883 г. и прекратила самостоятелното си съществуване през 1929 г.

История на пивоварната[редактиране | редактиране на кода]

През 1883 г. Сотир П.Радойков от Самоков, основава в родния си град пивоварна. Тя произвежда и бутилира бира до 1927 г. в зелени стъклени бутилки с фирменото име „Братя Радойкови“. [1]

През 1895 г. пивоварната произвежда 49 2000 литра бира, и продава 32 840 литра, като заплаща акциз на държавата в размер на 1642 лева. През 1896 г. пивоварната произвежда 35 930 литра бира, продава 27 110 литра, и заплаща акциз в размер на 1356,00 лева. През 1897 г. са произведени 42 730 литра, продадени са 7130 литра, и е заплатен акциз 358,00 лева. През първото полугодие на 1898 г. произведеното количество бира достига 17 000 литра, от които са продадени 10 225 литра и е заплатен акциз в размер на 511 лева.[2]

От 1915 г. за нуждите на бирената фабрика започва да се произвежда електрически ток с динамомашина „Манесман-Мулак“. Тя генерира достатъчно електричество и за осветлението на съседните улици, много преди електрификацията на Самоков през 1925 г. За производството на бира около града започват се засаждат хмелови насаждения.[3]

Спадът в производството на бира в България, особено след 1925 г., дължащ се на тежката акцизна политика на българското правителство, за сметка на поощряване на винарската индустрия, принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента фабрики, без софийската "Македония". По решение на картела се затварят 12 пивоварни фабрики, сред които и тази в Самоков. Затворените фабрики спират производство и част от тях продължават да функционират само като депозитни складове за продажба на пиво на останалите действащи пивоварни. Създаването на картела не успява да преодолее спада и различията и през 1931 г. пивоварния картел престава да съществува.[4]

Съгласно решението на картела от 1927 г. пивоварната фабрика „Братя Радойкови“ преустановява производството на бира, и е превърната в маслобойна.[5] Маслобойната е включена в Списъка на индустриалните и минни предприятия, които се национализират по чл.2 от Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия.[6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с.43

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Колев, Камен, „Кой научи българите да пият светло пиво“, в. Десант, 01.09.2014 г.
  2. Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с.43
  3. Сайт на Исторически музей-Самоков
  4. Петров, Платиканов и Манчев: История..., с.46
  5. Илчев, Иван и Пламен Митев, Българо-американски културни и политически връзки през XIX-първата половина на XX век: сборник с доклади от Националната научна конференция, проведена в София на 16-17 септември 2003 г., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2004, заб. на с.98
  6. Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия (Обн., ДВ, бр. 302 от 27.12.1947 г.; изм. и доп., бр. 176 от 2.08.1949 г., с еднократно действие), архив на оригинала от 21 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150621130612/http://old.omda.bg/arhiv/09_09_1944/zakon_za_natsionalizatsiyata.htm, посетен на 21 юни 2015 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]