Пивоварна Асеновец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пивоварна „Асеновец“АД
Информация
Тип на
компанията
пивоварна фабрика
Индустрия пивоварство
Основана 1910 г. – Сливен
Закрита 1927-8 г.
Седалище Сливен
Продукция бира
Продукти „Асеновец"

„Асеновец“АД е бивша пивоварна фабрика – акционерно дружество със седалище град Сливен, основано през 1910 г., прекратило производството на пиво през 1927-1928 г.

История на пивоварната[редактиране | редактиране на кода]

Дружеството е основано в гр.Сливен през 1910 г. [1], с капитал 3 милиона лева. През 1921 г. дружеството набира капитал чрез емитиране на нови акции и става публично акционерно дружество.

През 1920-те години дружеството експлоатира не само пивоварната фабрика в Сливен, но и пивоварната фабрика в с.Коматево, Пловдивско. [2]

Сливенската фабрика се рекламира като „парна пивоварна фабрика и фабрика за нзкуствен лед“. Главен майстор-пивовар е чех на име Барел. Към фабриката има постройка с два парни котела и през 1926 г. единият котел избухва и убива двама работници. [3] Условията за работа са тежки и през юни 1920 г. в сливенската пивоварна фяабрика избухва стачка.[4]

Спадът в производството на бира в България, особено след 1925 г., дължащ се на тежката акцизна политика на българското правителство, за сметка на поощряване на винарската индустрия, принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 фабрики, вкл. и тази в Сливен. По решение на картела се затварят 12 пивоварни фабрики, сред които и сливенската и коматевската пивоварни. Затворените фабрики спират производство и част от тях продължават да функционират само като депозитни складове за продажба на пиво на останалите 6 действащи пивоварни. Създаването на картела не успява да преодолее спада и различията и през 1931 г. пивоварния картел престава да съществува.[5] Съгласно решението на картела от 1927 г. пивоварната фабрика „Асеновец“ преустановява производството на бира към 1928 г.[6]

След национализацията през 1947 г. бирената фабрика се използва като административна сграда на Т.П.„Хранителни стоки“ – гр.Сливен.[7]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993), “Съюз на пивоварите в България”, София, 1996 г., с.45-46.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бочев, Стоян, Капитализмът в България: икономически текстови (1911-1935) и лични спомени, изд.Фондация Българска наука и култура, 1998 г., с.407
  2. Натан, Жак и Любен Беров, Монополистическият капитализъм в България, София, изд.Наука и изкуство,1958 г., с.177
  3. Хараламбов, Хараламби, „Вадите, тепавиците, барите и водениците в Сливен“, Агенция "Компас", 1994 г., с.82
  4. Коджейков, Драгой, Веселин Хаджиниколов, Стачните борби на работническата класа в България, София, изд.Профиздат, 1960 г., с.263
  5. Петров, Платиканов и Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993), “Съюз на пивоварите в България”, София, 1996 г., с.46
  6. Хараламбов, Хараламби, „Вадите, тепавиците, барите и водениците в Сливен“, Агенция "Компас", 1994 г., с.82
  7. Хараламбов, Хараламби, „Вадите, тепавиците, барите и водениците в Сливен“, Агенция "Компас", 1994 г., с.82