Направо към съдържанието

Подвис (община Кривогащани)

Вижте пояснителната страница за други значения на Подвис.

Подвис
Подвис
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
41.3928° с. ш. 21.3267° и. д.
Подвис
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаКривогащани
Географска областПелагония
Надм. височина601 m
Население0 души (2002)
Пощенски код7524
МПС кодPP
Подвис в Общомедия

Подвис или Турско (на македонска литературна норма: Подвис) е село в община Кривогащани, Северна Македония.

Селото е равнино разположено в областта Пелагония, западно от град Прилеп и е най-северното село в селската община Кривогащани.

Църквата „Света Троица“ в селото

В XIX век Подвис е неголямо българско село в Прилепска кааза на Османската империя и носи името Турско, въпреки че в селото не живее нито един турчин. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Турско (Toursko) е посочено като село с 20 домакинства и 84 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Турско има 140 жители, всички българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Турско е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 15 къщи.[3]

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Турско има 28 български къщи.[4]

В началото на XX век всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Турско има 80 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото са доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Турско като българско село.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 143 жители, всички македонци.[8]

Църквата „Света Троица“ е изградена в 1924 година върху основите на по-стара църква. Преосветена е в 1999 година. Представлява еднокорабна сграда с полукръгла апсида на източната страна.[9]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
  4. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 3 март 2008 
  9. Црква „Света Троица“, село Подвис // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2021 г.