Поройно (област Силистра)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Поройно (Област Силистра))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Поройно (Област Търговище).

Поройно
Общи данни
Население 1313 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 14,916 km²
Надм. височина 217 m
Пощ. код 7658
Тел. код 0864
МПС код СС
ЕКАТТЕ 57813
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Дулово
Юксел Ахмед
(независим)
Кметство
   - кмет
Поройно
Хаккъ Ахмед
(ДПС)

Поройно е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Поройно е в Лудогорието, намира се на 1,5 км от град Дулово.

Селото наброява 1313 жители (към 2015 г.).

История[редактиране | редактиране на кода]

Населението е от турски и ромски произход, за турската част от населението се смята, че са наследници на изселници дошли по тези земи след 1487 г., когато Османците унищожават Караманското царство и изселват членовете му.

До 1942 г. селото се казва Кара-Ямурлар. Буквално преведено името означава: черни дъждове, откъдето впоследствие получава и българското си име.

Направените преброявания през 1881 и 1893 г. дават подробна статистика[1][2] относно жителите на Кара-Ямурлар.

През 1893 г. в селото е имало 131 домакинства и общо 781 души, от които 384 мъже и 397 жени.

От 1913 г. Поройно попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа.

По силата на Крайовската спогодба селото е върнато на България през 1940 г.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Микрорегионалната идентичност на населението предполага, че мнозинството изповядва Ислям. Той се ограничава до степента на културно-етническата обредност, а не до крайна ортодоксалност.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Начално Училище на селото се казва „Светлина“ и в него се обучават приблизително 60 ученика[3] Читалището е със самодеен състав и се казва „Христо Ботев“

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Датата 9 септември е останала като дата празник на селото.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

За кухнята е характерно широкото използване на продукти, които могат да се намерят в градината или от отглежданите животни.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Икономически селото е ориентирано аграрно, като основен дял имат пшеницата, царевицата и слънчогледът.

В последното десетилетие е популяризирано и отглеждането на сорт тикви с цел добив на тиквени семки, които се използват за рафиниране на масла за авио-индустрията, а и също като ядки.

Отглеждат се различни сортове тютюн (Вирджиния, Бърлей, Ориенталски).

Поради наличието на голямо количество пасища и мери в района на селото животновъдството също се радва на популярност, като най-разпространени са говедовъдството (черношарена порода), овцевъдството (тънкорунни – вълнодайни породи), а в по-малка част се отглеждат и кози (местна порода и кръстоски със саанската коза).

Разпространено е и овощарството.

Основното предприятие в селото е „Братя Пепеч“ ООД което се занимава с изкупуване и обработка на семена и ядки.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През него преминава участък от Републикански път IIІ-216, който свързва гр. Дулово с Републикански път IІ-21 (гр. Силистра – гр. Русе).

Източници[редактиране | редактиране на кода]