Преспа (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Преспа.

Преспа
Общи данни
Население 237 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 18,212 km²
Надм. височина 246 m
Пощ. код 9635
Тел. код 05727
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 58270
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Балчик
Николай Ангелов
(независим)

Преспа (също Пряспа) е село в Североизточна България. То се намира в община Балчик, област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Преспа се намира в равнинен район. Разположено е на 3 километра на север от с. Сенокос на пътя ДобричБалчик, от които е на равни разстояния (по 18 километра от двата града).

История[редактиране | редактиране на кода]

Оригиналното название на селото е Карлъбейкьой (от тюркското прилагателно „карлъ“ – снежно, „бей“ – господар и „кьой“ – село: в превод нещо като „Село на снежния господар“). За района е характерна типична за Добруджа описателна топонимия от тюркски произпод. Налагането ѝ в случая идва от гагаузкото население в района (гагаузите са наследници на тюркски племена, най-вероятно на куманите, които по тази причина говорят език от групата, в която попада турския). Голяма снежна пряспа наистина е възможно да се образува през зимата от това, че селото е създадено около овраг (в случая геодезическа пукнатина с разлика между височината на двата бряга, като северният е по-нисък), висок между 2 – 4 метра на южния си склон и дълъг няколкостотин метра в посока изток – запад. В резултат на това северните ветрове през зимата навяват в подножието на оврага обикновено достатъчно сняг, който се задържа дълго време на това място и е източник на вода чак до пролетта в иначе безводна Добруджа.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 -
1946 -
1956 -
1965 -
1975 -
1985 -
1992 -
2001 -
2011 -

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 231 100.00
Българи 91 39.39
Турци 27 11.68
Цигани 110 47.61
Други 3 1.29
Не се самоопределят
Не отговорили

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Доколкото гагаузкото население може да се представи като част от автоктонното население на района през времето, когато интензивно се заселва с български изселници от котленско и други български области (XIX век), гагаузите са православни християни, някога под прякото ръководство на гръцката патриаршия в Цариград, откъдето вероятно са получили религиозната си принадлежност, а не на Българската православна църква. Затова църковният език на немалка част от населението е бил старогръцкият. Сега обаче от тази практика няма следи и жителите изповядват православието в лоното на Българската православна църква. Други религии в селото не са застъпени.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Желю Добрев (1940 – 2016), български политик от БКП, председател на асоциация НАПС към Министерство на земеделието и горите с министър Алекси Иванов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Справка за населението на село Преспа, община Балчик, област Добрич, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 9 февруари 2017. (на български)
  2. „The population of all towns and villages in Dobrich Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 9 февруари 2017. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 февруари 2017. (на английски)
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България