Преспа (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Преспа.

Преспа
Общи данни
Население 220 души[1] (15 юни 2020 г.)
12,1 души/km²
Землище 18,212 km²
Надм. височина 246 m
Пощ. код 9635
Тел. код 05727
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 58270
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   кмет
Балчик
Николай Ангелов
(независим)

Преспа (също Пряспа) е село в Североизточна България. То се намира в община Балчик, област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Преспа се намира в равнинен район. Разположено е на 3 километра на север от с. Сенокос на пътя ДобричБалчик, от които е на равни разстояния (по 18 километра от двата града).

История[редактиране | редактиране на кода]

Оригиналното название на селото е Карлъбейкьой (от тюркското прилагателно „карлъ“ – снежно, „бей“ – господар и „кьой“ – село: в превод нещо като „Село на снежния господар“). За района е характерна типична за Добруджа описателна топонимия от тюркски произпод. Налагането ѝ в случая идва от гагаузкото население в района (гагаузите са наследници на тюркски племена, най-вероятно на куманите, които по тази причина говорят език от групата, в която попада турския). Голяма снежна пряспа наистина е възможно да се образува през зимата от това, че селото е създадено около овраг (в случая геодезическа пукнатина с разлика между височината на двата бряга, като северният е по-нисък), висок между 2 – 4 метра на южния си склон и дълъг няколкостотин метра в посока изток – запад. В резултат на това северните ветрове през зимата навяват в подножието на оврага обикновено достатъчно сняг, който се задържа дълго време на това място и е източник на вода чак до пролетта в иначе безводна Добруджа.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 585
1946 610
1956 600
1965 623
1975 380
1985 288
1992 269
2001 254
2011 231

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 231 100.00
Българи 91 39.39
Турци 27 11.68
Цигани 110 47.61
Други 3 1.29
Не се самоопределят
Не отговорили

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Доколкото гагаузкото население може да се представи като част от автоктонното население на района през времето, когато интензивно се заселва с български изселници от котленско и други български области (XIX век), гагаузите са православни християни, някога под прякото ръководство на гръцката патриаршия в Цариград, откъдето вероятно са получили религиозната си принадлежност, а не на Българската православна църква. Затова църковният език на немалка част от населението е бил старогръцкият. Сега обаче от тази практика няма следи и жителите изповядват православието в лоното на Българската православна църква. Други религии в селото не са застъпени.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Желю Добрев (1940 – 2016), български политик от БКП, председател на асоциация НАПС към Министерство на земеделието и горите с министър Алекси Иванов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. „Справка за населението на село Преспа, община Балчик, област Добрич, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 9 февруари 2017. (на български)
  3. „The population of all towns and villages in Dobrich Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 9 февруари 2017. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 февруари 2017. (на английски)
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България