Преспа (село)
Вижте пояснителната страница за други значения на Преспа.
| Преспа | |
|---|---|
  Преспа  Преспа |
|
| Общи данни | |
| Население |
220 души[1] (15 юни 2020 г.) 12,1 души/km² |
| Землище | 18,212 km² |
| Надм. височина | 246 m |
| Пощ. код | 9635 |
| Тел. код | 05727 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 58270 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
|
Община – кмет |
Балчик Николай Ангелов (независим) |
Преспа (също Пряспа) е село в Североизточна България. То се намира в община Балчик, област Добрич.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Преспа се намира в равнинен район. Разположено е на 3 километра на север от с. Сенокос на пътя Добрич – Балчик, от които е на равни разстояния (по 18 километра от двата града).
История[редактиране | редактиране на кода]
Оригиналното название на селото е Карлъбейкьой (от тюркското прилагателно „карлъ“ – снежно, „бей“ – господар и „кьой“ – село: в превод нещо като „Село на снежния господар“). За района е характерна типична за Добруджа описателна топонимия от тюркски произпод. Налагането ѝ в случая идва от гагаузкото население в района (гагаузите са наследници на тюркски племена, най-вероятно на куманите, които по тази причина говорят език от групата, в която попада турския). Голяма снежна пряспа наистина е възможно да се образува през зимата от това, че селото е създадено около овраг (в случая геодезическа пукнатина с разлика между височината на двата бряга, като северният е по-нисък), висок между 2 – 4 метра на южния си склон и дълъг няколкостотин метра в посока изток – запад. В резултат на това северните ветрове през зимата навяват в подножието на оврага обикновено достатъчно сняг, който се задържа дълго време на това място и е източник на вода чак до пролетта в иначе безводна Добруджа.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
| Година на преброяване |
Численост | Графично представяне |
| 1934 | 585 |
 |
| 1946 | 610 | |
| 1956 | 600 | |
| 1965 | 623 | |
| 1975 | 380 | |
| 1985 | 288 | |
| 1992 | 269 | |
| 2001 | 254 | |
| 2011 | 231 |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 231 | 100.00 |
| Българи | 91 | 39.39 |
| Турци | 27 | 11.68 |
| Цигани | 110 | 47.61 |
| Други | 3 | 1.29 |
| Не се самоопределят | – | – |
| Не отговорили | – | – |
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Доколкото гагаузкото население може да се представи като част от автоктонното население на района през времето, когато интензивно се заселва с български изселници от котленско и други български области (XIX век), гагаузите са православни християни, някога под прякото ръководство на гръцката патриаршия в Цариград, откъдето вероятно са получили религиозната си принадлежност, а не на Българската православна църква. Затова църковният език на немалка част от населението е бил старогръцкият. Сега обаче от тази практика няма следи и жителите изповядват православието в лоното на Българската православна църква. Други религии в селото не са застъпени.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Желю Добрев (1940 – 2016), български политик от БКП, председател на асоциация НАПС към Министерство на земеделието и горите с министър Алекси Иванов.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ „Справка за населението на село Преспа, община Балчик, област Добрич, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 9 февруари 2017. (на български)
- ↑ „The population of all towns and villages in Dobrich Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 9 февруари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 февруари 2017. (на английски)
| ||||||||||
Портал „
Портал „