Просветно дружество (Белград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Дружество, Комисия или Комитет за училища и учители в Стара Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина, известно и като Просветното дружество (на сръбски: Одбор за школе и учитеље у Старој Србији, Маћедонији и Босни и Херцеговини, Просветни одбор), е сръбска националистическа организация, която е създадена през лятото на 1868 година[1] в Белград.

Начело на организацията застава архимандрит Никифор Дучич заедно с учителите Милош Милоевич и Панта Сречкович. Материално дружеството се подкрепя от правителството. Има за цел да въведе сръбска просвета в училищата в Македония.[2] През 1873 година към Духовната семинария (Богословията) в Белград се създава Второ отделение, подчинено на комитета. Отделението, ръководено от Милоевич, отпуска държавни стипендии за обучение в Сърбия на деца от Македония, Стара Сърбия и Босна и Херцеговина.[3]

За изходен пункт на пропагандата е избран Ниш, а като главна база в Македония - Скопие. Създават се мисии във Враня, Скопие, Призрен, Прилеп, Куманово и Велес.[4] През 1872 година Стефан Веркович пише, че изпращането на сръбски учители в Тетово, Кратово и на други места разколебава доверието на българите в Сърбия.[5] На редица места сръбските учители са прогонени от местните българи. Според някои сведения дошлите във Велес двама учители са изгонени от общината и се скитат по близките села.[6] Сръбският учител Милош Лекич, изпратен от Дружеството в Кочани през 1872 година пише, че е бил наклеветен от българската партия и арестуван от турските власти като „сръбски агент“, след което е осъден и заточен.[7]

По данни на комитета към 1874 година в Македония са открити 70 училища, което се подлага на съмнение в историографията.[1] Според някои данни общият брой на откритите сръбски училища е: 17 в Македония и 12 в Стара Сърбия.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Димитров, Ангел. Опити за деноционализация на българското учебно дело през 50 – 70-те години на ХІХ век и съпротивата срещу тях, – в: Българската нация през Възраждането, София, 1980, с. 372.
  2. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 209.
  3. Хаджиниколова, Елена. Българите срещу сръбското проникване в Македония (70-те години на ХІХ век), София 2003, с. 21, 23, 25, 30, 32.
  4. Ванчев, Йордан. Новобългарската просевта в Македония през Възраждането, София, 1982, с. 168.
  5. Райкова, Ана. Стефан Веркович и българите. Доклади до сръбското правителство (1868-1875), София, 1978, с. 176-181.
  6. Райкова, Ана. Стефан Веркович и българите. Доклади до сръбското правителство (1868-1875), София, 1978, с. 177, 180.
  7. Пирот и срез Нишавски, 1801 – 1918. Грађа. Књига Прва 1801 – 1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 332-333, 344-345.
  8. Ванчев, Йордан. Новобългарската просевта в Македония през Възраждането, София, 1982, с. 169.
     Портал „Македония“         Портал „Македония