Пьотър Гаврилов
| Пьотър Гаврилов Петр Михаил улы Гаврилов | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Брест, Беларус |
| Учил във | Военна академия „Фрунзе“ |
| Партия | КПСС (1922 г.) |
| Награди | Герой на Съветския съюз (3 януари 1957) Орден „Ленин“ (3 януари 1957) Червена звезда |
| Пьотър Гаврилов в Общомедия | |
Пьотър Михайлович Гаврилов (на татарски: Пётр Михаил улиы Гаврилов) е съветски офицер, майор, участник в защитата на Брестката крепост през 1941 г., герой на Съветския съюз (1957 г.).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден на е на 17 (30) юни 1900 г. в село Алведино, Лаишевски район, Казанска губерния (сега Пестречински район на Република Татарстан). По националност татарин.[1][2] Произхожда от покръстени татари.[3][4] Баща му умира преди раждането му (според други източници, когато е на 1 година). Завършва Казанското централно покръстено татарско училище.[5][6][7][8] В ранната си младост е батрак (наемен селскостопански рабитник в дореволюционна Русия), на 15 години отива в Казан и постъпва като черноработник във фабрика.
Активно участва в установяването на съветската власт в Казан. През пролетта на 1918 г. е доброволец в Червената армия, воюва на Източния фронт срещу войските на Александър Колчак, след това срещу войските на Антон Деникин и бунтовниците в Северен Кавказ. След края на Гражданската война остава в армията. През 1922 г. се присъединява към РКП(б). През септември 1925 г. завършва Владикавказкото пехотно училище; жени се и осиновява момче сираче. През 1939 г. завършва Военната академия „Фрунзе“.
С чин майор е назначен за командир на 44-ти пехотен полк от 42-ра пехотна дивизия.[9]
Участник в Съветско-финландската война от 1939 – 1940 г. В края на войната неговият полк е прехвърлен в Западна Беларус, от май 1941 г. е разположен в Брест и Брестката крепост.
Отбрана на Брестката крепост и плен[редактиране | редактиране на кода]
След германската атака на крепостта той ръководи група бойци от 1-ви батальон на своя полк и малки разпръснати части от 333-ти и 125-и стрелкови полкове, начело на които се бие на укреплението при Северната порта на Кобрин; след това оглавява гарнизона на Източния форт, където от 24 юни се съсредоточават всички защитници на Кобринското укрепление.[9] Общо Гаврилов има около 400 души с две зенитни оръдия, няколко 45-мм оръдия и четирицевна зенитна картечница.
Вечерта на 29 юни 1941 г., след бомбардировката на Източния форт (една от бомбите с тегло 1,8 тона удря вътрешната подкова на форта и вероятно е причинила взривяването на склада с боеприпаси на защитниците), Гаврилов с останките на неговата група (12 души с четири картечници) се укрива в казематите (подземия). В продължение на няколко дни групата прави излети, докато не се разпръсне.
Останал сам, на 23 юли той е тежко ранен и в безсъзнание попада в плен. Според описанието на д-р Воронович, който го е лекувал в болницата:
| „ | ... плененият майор беше в пълна командна униформа, но всичките му дрехи се превърнаха в парцали, лицето му беше покрито със сажди и прах и обрасло с брада. Беше ранен, в безсъзнание и изглеждаше отслабнал до крайност. Беше в пълния смисъл на думата скелет, покрит с кожа. До каква степен е достигнало изтощението, може да се съди по факта, че затворникът не можеше дори да направи преглъщане: нямаше достатъчно сила за това и лекарите трябваше да приложат изкуствено хранене, за да спасят живота му. Но немските войници, които го пленили и довели в лагера, разказали на лекарите, че този човек, в чието тяло вече едва проблясвал живот, само преди час, когато го хванали в един от казематите на крепостта, сам e приел боя с тях, хвърлял гранати, стрелял с пистолет и е убил и ранил няколко хитлеровци. Смирнов С. С. Крепост Брест, 1965 [10] | “ |
Той е държан в концентрационните лагери в Хамелбург и Равенсбрюк до май 1945 г.
След войната[редактиране | редактиране на кода]
След като е освободен от немски плен, той е изпратен във филтрационен лагер в Далечния изток. Проверката е завършена до юни 1946 г. Няма факти за сътрудничество с нацистите, фактът на доброволно предаване не е потвърден. Тезата, че Гаврилов е бил началник на японския лагер за военнопленници, никога не е потвърдена от самия него и се появява в биографията по-късно, за да обясни липсата на година и половина от биографията му. Гаврилов е изключен от Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките поради „загубата на партийния си билет“, лишен е от военното си звание и награда – медала „XX години на Червената армия на работниците и селяните“.
След освобождаването си се завръща в Татарската АССР. В родното му село го посрещат с повишено внимание. Като бивш затворник не е взет на работа в колхоза. Самият Гаврилов казва, че съселяните хвърляли картофи след него, сякаш е предател. В търсене на работа той отива в областния център, където работи в керамична фабрика. Година по-късно заминава за Краснодар. Като бивш военнопленник той може да си намери работа само черноработник. Според показанията на жители на Славянския микрорайон на Краснодар той е почиствал помийните ями на уличните тоалетни. След това чрез нови приятели той получава работа като спедитор в Краснодарския инструментален завод.
По-късно в Краснодар той среща втората си жена със също толкова трудна съдба, която загубила семейството си и се омъжва за втори път. Те живеят в покрайнините на Краснодар в микрорайон „Славянски“, на улица „1-ва линия“, в полуземлена кирпичена къща. В тази покрайнина са се заселили много демобилизирани войници, които се опитват да се държат заедно и да си помагат, включително бивши военнопленници и затворници от концентрационни лагери. Във втория брак няма деца, но смята първата си съпруга Екатерина Григориевна и сина си за мъртви.
В началото на 50-те години писателят Сергей Смирнов, в търсене на материал за книга, започва собствено разследване на отбраната на Брестката крепост. Той намира Гаврилов и други защитници на крепостта и оповестява подвига им.
След пускането по радиото през 1955 г. на поредица от програми, наречени „В търсене на героите на Брестката крепост“, техният автор Сергей Смирнов написва през 1956 г. и публикува книгата „Брестката крепост“ през 1957 г., която показва подвига от гарнизона на крепостта. Гаврилов става народен герой. Връщат го в партията, в ранг, връщат му и наградите.
В Брест през 1956 г. тържествено се събират живите защитници на крепостта и една местна жителка разказва за съдбата на семейство Гаврилови. Първата съпруга и осиновеният син са живи. Те попадат в лагер за бежанци през юли 1941 година. Германците също имат бъркотия с огромния брой хора и Екатерина Гаврилова и Коля бягат. Те са приютени в едно от отдалечените села на Брестка област. По-късно Коля се присъединява към партизаните.
През 1952 година Екатерина Гаврилова е парализирана. През 1956 г. е настанена в Косовския окръжен дом за инвалиди. Синът Николай е открит от органите на Държавна сигурност в армията. Пьотър Гаврилов завежда първата си съпруга в Краснодар, но Екатерина живее само няколко месеца и умира през декември 1956 г. Погребана е на гробището на „Вси светии“ в Краснодар, гробът е изгубен. Екатерина не вижда повече осиновения си син Николай, тъй като той е преведен в запаса със закъснение през декември 1956 г.
С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 3 януари 1957 г. за образцово изпълнение на воинския дълг при отбраната на Брестката крепост и проявената при това смелост и героизъм Петър Гаврилов е удостоен със званието Герой на Съветския съюз, с орден „Ленин“ и медал „Златна звезда“ (№ 10807).[2][11]
Впоследствие Гаврилов прави редица пътувания из СССР, активно се занимава със социална работа. Започват да го посещават делегации, режисьори и журналисти. Гаврилов получава тристаен апартамент в нова сграда. От 1968 г. до края на живота си живее в Краснодар на улица „Светлая“ 103 (през 1980 г. е преименувана на улица „Гаврилов“).
Умира в Краснодар на 26 януари 1979 г. Погребан е с военни почести на гарнизонното мемориално гробище на Брест до бойните си другари, по негово завещание.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
- Улици в Казан, Брест, Краснодар, Иркутск и Пестрецки носят името на Гаврилов.
- На негово име е кръстен и колхоз в родното му село Алвидино.
- На името на П. М. Гаврилов е кръстен връх в Централен Тяншан.
- В Алвидин, родното село на Пьотър Гаврилов, е открит музей.[12]
Отражение в изкуството[редактиране | редактиране на кода]
Филмът „Брестката крепост“ . Като майор Гаврилов Александър Коршунов След издаването през 1957 и 1959 г. на първите му книги за защитниците на Брестката крепост („Брестската крепост“ и „Героите на Брестката крепост“), С. С. Смирнов посвещава десет години на ново, значително преработено и допълнено издание на книгата „Брестка крепост“:[3]
Тази книга е плод на десетгодишна работа по историята на отбраната на Брестката крепост: много пътувания и дълги мисли, търсения на документи и хора, срещи и разговори с вас. Това е крайният резултат от тази работа.
| „ | За вас, за вашата трагична и славна борба тепърва ще се пишат разкази и повести, поеми и исторически студии, ще се създават пиеси и филми. Остави другите да го правят. Може би материалът, който събрах, ще помогне на авторите на тези бъдещи произведения. В големия бизнес си струва да бъдеш една стъпка, ако тази стъпка води нагоре.
Преди десет години Брестката крепост лежеше в забравени изоставени руини, а вие, нейните герои-защитници, бяхте не само неизвестни, но като хора, преминали в по-голямата си част през плена на Хитлер, срещнахте обидно недоверие към себе си, а понякога преживя пряка несправедливост. Смирнов С. С. Отворено писмо до героите на Брестката крепост, 1964 г |
“ |
.
За нея С. С. Смирнов е удостоен през 1965 г. с Ленинска награда в областта на литературата и журналистиката. Личните мемоари на П. М. Гаврилов са публикувани два пъти в Краснодар: през 1975 и 1980 г.
В киното[редактиране | редактиране на кода]
Подвигът на майор Гаврилов е показан в редица филми:
- Безсмъртият гарнизон. 1956 г.
- Битката за Москва. 1985 г. (ролята на Гаврилов се играе от Ромуалдс Анцанс).
- Брестската крепост. 2010 г. (ролята на Гаврилов се играе от Александър Коршунов).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Макаренко, А. И. Сражается крепость. Краснодар, Краснодарское книжное издательство, 1975. с. 94.
- ↑ а б Гаврилов Пётр Михайлович // warheroes.ru. Архивиран от оригинала на 20 февруари 2012. Посетен на 13 ноември 2022.
- ↑ а б Смирнов, С. С. Брестская крепость // Молодая гвардия, 1965. с. 496. Архивиран от оригинала на 29 септември 2007. Посетен на 13 ноември 2022.
- ↑ Кипец, А. А. Герой Советского Союза Пётр Михайлович Гаврилов // 2013. Архивиран от оригинала на 19 август 2016. Посетен на 13 ноември 2022. ISBN 978-985-553-148-8
- ↑ Колектив. Казанская центральная крещёно-татарская школа. Казань, Институт Татарской энциклопедии, 2006. ISBN 5-902375-03-7. с. 664 Т.3. К – Л. – С. 65.
- ↑ Колектив. Центральная крещёно-татарская школа // 1998. с. 51 – 304. Посетен на 13 ноември 2022. ISBN 5-900866-06-8
- ↑ Хабибуллин, А. А. Народы Среднего Поволжья и Приуралья: история и культура. Казань, Меддок, 2008. ISBN 5-9716-0009-5.
- ↑ Елдашев, Анатолий. Василий Тимофеев и крещено-татарская школа // zvezdapovolzhya.ru, 11 октомври 2012. Архивиран от оригинала на 2022-11-13. Посетен на 13 ноември 2022.
- ↑ а б Бресткая крепость // Большая российская энциклопедия. Архивиран от оригинала на 2022-10-19. Посетен на 11 октомври 2012.
- ↑ Смирнов, С.С. По следам нового героя. Москва, Раритет, 2000. ISBN 5-85735-119-7. с. 406.
- ↑ Указ Президиума ВС СССР от 03.01.1957 о присвоении звания Героя Советского Союза
- ↑ Музей Героя Советского Союза П. М. Гаврилова в д. Альвидино // tatpestrecy.ru. Архивиран от оригинала на 16 декември 2010. Посетен на 13 ноември 2022.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гаврилов, Пётр Михайлович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
