РБУ-6000

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
РБУ-6000
„Смерч-2“
RBU 6000.JPG
Обща информация
На въоръжение в Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
Военноморски флот на Русия Русия
Производител Проект на Московски институт по топлотехника, производство на Завод №9, Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
Година на производство 1961 г.
Технически данни
Калибър, mm 212, 12 ствола
Тегло (бойно) 3100
Зареждане Дълбочинни бомби с тегло 119,5 кг
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) +60°
Снижение (min) −15°
Хоризонтален 0 до +180°
Огневи възможности
Далекобойност, km 6, дълбочина на поразяване на целта: до 450 м
Скорострелност
изстр./мин.
144
РБУ-6000
„Смерч-2“
в Общомедия

РБУ-6000 (съкр. от „Реактивно-бомбометна установка-6000“, наименование – „Смерч-2“) е съветски реактивен бомбомет със стационарна насочвана по две плоскости пускова установка с дванадесет радиално разположени ствола. Предназначен е за унищожаване на подводните лодки и атакуващите торпеда на противника.

Реактивно-бомбометната система е разработена от Московския НИИ по топлотехника (главен конструктор В. А. Масталигин), приета е на въоръжение във ВМФ на СССР през 1961 г[1]. Производството е организирано в Завод №9[2].

Системата „Смерч-2“ има дистанционно насочваната пускова установка РБУ-6000, зареждащо устройство, дълбочинни бомби РГБ-60 с взривател УДВ-60, системата за ПУСБ „Буря“ с приставката „Зумер“. Системата за ПУСБ „Буря“ управлява огъня на до четири РБУ-6000. Времето за реакция от момента на откриване на подводната лодка до началото на стрелбата е 1 – 2 минути.

Под установката в подпалубно помещение е погреба с дълбочинните бомби. Зареждането и разреждането на пакета стволове става с помощта на зареждащото устройство, в което бомбите от погреба се подават със специален подемник. Присъствие на обслужващ персонал на палубата за това не е необходим. След зареждането на последния ствол РБУ автоматично се връща в режим на насочване. След изразходване на всички бомби също автоматично преминава в положение „зареждане“ – пакета стволове се спуска на ъгъл 90° и се разгръща за зареждане на поредния ствол по курсов ъгъл.

Пределните ъгли на наведка на РБУ-6000 във вертикалната плоскост са −15°, +60°; по хоризонталната плоскост по курсов ъгъл – от 0 до +180°. Скоростта на насочване в автоматичен режим е 30 градуса/секунда, в ръчен – 4 градуса/секунда. Бойното използване на установките е възможно при вълнение на морето до 8 бала.

РГБ-60 Реактивна дълбочинна бомба

Основната реактивна дълбочинна бомба в съветските ВМФ в периода след Втората световна война. Използва се с помощта на реактивните бомбометни установки РБУ-6000, с широко разпространение при съветските бойни кораби, и приети на въоръжение през 1961 г.

Представлява неуправляем реактивен снаряд с фугасна бойна част. Има твърдогоривен реактивен двигател и извършва полет по балистична траектория. Взривателя ѝ УДВ-60 се активира при влизането на бомбата във водата и осигурява детонирането на бойната част при удар в целта или на предварително зададена дълбочина от 15 до 350 м. През 1966 г. на въоръжение във ВМФ за комплектация на РГБ-60 е приет неконтактен взривател ВБ-2. Последният е основан на активен акустичен принцип на действие с радиус на реагиране 6 м. Той се намира в корпуса на УВД-60 и се използва в комбинация с него. Взрива на една бомба предизвиква сработването на взривателите на другите бомби от залпа в радиус до 100 м.

РГБ-60 основни характеристики:

Калибър на бомбата, мм 212 Дължина на бомбата, мм 1830 Тегло, кг 119,5 Маса на ВВ, кг 23,5 Скорост на потапяне - 11,6 м/с Ефективен радиус на реагиране - 6 м Дълбочина на потапяне – до 450 м

На корабите от различни проекти целеуказанието на установките РБУ-6000 вместо ПУСБ „Буря“ може да се осъществява от комплекса прибори за управление на стрелбата с противолодъчно оръжие „Пурга“, корабните ХАС или от системите „Дозор – Тюлпан“. От ХАС пеленга и дистанцията до подводната лодка се предават в системата за ПУСБ, която изработва ъглите на хоризонтално и вертикално насочване на РБУ.

Електрическите трансмисии насочват установката към целта по непрекъснато изчислявани ъгли и я удържат на тези ъгли при стрелбата[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Заболоцкий В., Костриченко В.. Гончие океанов. История кораблей проекта 61. 21 с..
  2. Сайт завода-изготовителя [1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „РБУ-6000“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.