Радомир Антич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сърбия Радомир Антич
Radomir Antić.jpg
Лична информация
Роден 22 ноември 1948 г. (68 г.)
Житище, Социалистическа федеративна република Югославия Югославия
Пост защитник
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
19671968
19681977
19771978
19781980
19801984
Социалистическа федеративна република Югославия Слобода Ужице
Социалистическа федеративна република Югославия Партизан Белград
Турция Фенербахче
Испания Сарагоса
Англия Лутън

181
028
058
100

(9)
(2)
(7)
(9)
Национален отбор²
1973 Социалистическа федеративна република Югославия Югославия 1 (0)
Треньор
19851987
19871988
19881990
19911992
19921995
19951998
1999
2000
20002001
2003
2004
20082010
2013
2015
Социалистическа федеративна република Югославия Партизан Белград (помощник)
Социалистическа федеративна република Югославия Партизан Белград (юноши)
Испания Сарагоса
Испания Реал Мадрид
Испания Реал Овиедо
Испания Атлетико Мадрид
Испания Атлетико Мадрид
Испания Атлетико Мадрид
Испания Реал Овиедо
Испания Барселона
Испания Селта Виго
Сърбия Сърбия
Китайска народна република Шандонг Луненг
Китайска народна република Хебей Чайна Фортун
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 13 юли 2016 г.
2. Информацията е актуална към 13 юли 2016 г.
Радомир Антич в Общомедия

Радомир Антич (на сръбски: Радомир Антић) е бивш сръбски футболист и настоящ треньор по футбол. Почти цялата му треньорска кариера преминава в Испания. Той е единственият наставник водил трите „гранда“ на испанския футбол - Барселона, Реал Мадрид и Атлетико Мадрид. Също така Антич е един от само двамата треньори водили вечните съперници Барселона и Реал Мадрид, (другият е Енрике Фернандес Виола). Бил е наставник още на Сарагоса, Овиедо и Селта Виго. Като национален селекционер на Сърбия води отбора на Световното първенство през 2010 година.

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва своята кариера в Слобода Ужице и само след един сезон преминава в Партизан Белград, където преминава по-голямата част от кариерата му. През лятото на 1976 г. подписва с Фенербахче за който играе два сезона. През 1978 г. преминава в Реал Сарагоса и за два сезона записва 58 срещи в Примера дивисион. През 1980 г. Антич подписва с английския втородивизионен Лутън и още в първия сезон печели шампионската титла и промоция за елита, където играе още три сезона. На 14 май 1983 г. в последния кръг на английската висша лига (тогава Първа дивизия) Лутън Таун гостува на Манчестър Сити в директен спор за оцеляване. На Сити им е нужен равен за да се спасят от изпадане, докато на Лутън му е нужна задължителна победа. Седем минути преди края 35-годишният Антич носи победата на своя отбор, а Сити изпадна след 17 години в елита.[1] [2]

Gnome-camera-video.svg Гола на Антич срещу Манчестър Сити 0000

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

На 36-годишна възраст Антич слага край на своята състезателна дейност и започва кариера като треньор. Първоначално е асистент на Ненад Бийекович в Партизан. Отбора печели титлата за сезон 1985-86, но в началото на юли 1987 г. старши треньора е уволнен, а Антич е назначен за селекционер на 16-годишните в школата на белградския клуб.

Реал Сарагоса[редактиране | редактиране на кода]

През 1988 г. получава покана да поеме своя бивш клуб Реал Сарагоса. Скромният отбор по това време се намира в долната половина на таблицата, а най-известните имена в състава му са ексцентричният парагвайски вратар Хосе Луис Чилаверт, както и българските национали Божидар Искренов и Наско Сираков.[3] Постига победи в последните осем кръга и класирва отбора на 5-то място в Примера дивисион, с което и участие в турнира за купата на УЕФА. В първия кръг на турнира отстранява кипърския Аполон Лимасол, а във втория кръг отпада от Хамбургер ШФ, след победа с 1:0 и загуба в реванша с 0:2 .[4]

Реал Мадрид[редактиране | редактиране на кода]

В края на март 1991 г. Антич поема Реал Мадрид и става третият треньор водил отбора през сезона след Джон Тошак и клубната легенда Алфредо ди Стефано. До този момент „белият балет“ е записал серия от загуби от отборите на Кадис, Реал Сосиедад и Логронес, а след 26 кръг заема 7 място в класирането на Примера дивисион.[5] В турнира за Купата на европейските шампиони отпада на четвъртфиналите от Спартак Москва на Олег Романцев, като след нулево равенство в Москва губи реванша на Сантяго Бернабеу с 1:3.[6], което е причината за отстраняването на Ди Стефано. По това време в отбора се състезават футболисти като Емилио Бутрагеньо, Мичел, Фернандо Йеро, Маноло Санчис, Георге Хаджи и ветерана Уго Санчес. Дебютът му е на 24 март 1991 г. при разочароващото домакинско равенство срещу Реал Овиедо в което гостите играят от 68-та минута с човек по-малко.[7] До края на сезона Антич води Реал в последните 12 мача, в които записва 8 победи, 2 равенства и 2 загуби, а в крайното класиране финишират на трето място с което печели участие в турнира за Купата на УЕФА. По време на летния трансферен период привлича като ново попълнение Роберт Просинечки от европейския клубен шампион за последния сезон Цървена звезда, както и обещаващият 21-годишен талант на Спортинг Хихон - Луис Енрике. Сменя и позицията на 23-годишният Фернандо Йеро, като го преквалифицирва от централен защитник във вътрешен полузащитник и халфът му се отблагодарява като приключва сезона с цели 21 гола. Антич е уволнен през януари 1992 г., незнайно защо след 12 победи, едно равенство и нито една загуба. Сърбинът завещава на новия наставник Лео Беенхакер първото място в Примера дивисион със 6 точки преднина пред втория Атлетико Мадрид, и 8 т. пред третия Барселона,[8] както и полуфинал в турнира за Купата на УЕФА.

До края на сезона Реал пропилява преднината си пред третия Барселона с което и шампионската титла. Също така е елиминиран от полуфиналната фаза в турнира за Купата на УЕФА от ФК Торино.[9]

Реал Овиедо[редактиране | редактиране на кода]

В 21-вия кръг на сезон 1992-93 заменя Хавиер Ирурета начело на намиращият се в зоната на изпадащите Реал Овиедо и завършва на 16-то място, като по този начин запазва мястото на отбора в елита. Остава начело на клуба още в два сезона. През лятото на 1993 г. привлича от Партизан Белград национала на Сърбия и Черна гора Славиша Йоканович, а в началото на следващия сезон — неуспелият да се наложи в Реал Мадрид Роберт Просинечки. В тези два сезона Антич финишира със скромния клуб на 9-то място в крайното класиране. След доброто представяне с отбора на Овиедо треньора получава предложения от големите испански клубове, и въпреки, че до последно води преговори с отбора на Валенсия с който дори има предварително подписан договор, Антич приема офертата на президента на Атлетико Мадрид - Хесус Хил.

Атлетико Мадрид[редактиране | редактиране на кода]

Най-големите успехи на Радомир Антич като треньор са свързани с Атлетико Мадрид, а сърбина води отбора в три различни периода от своята кариера.

През лятото на 1995 г. поема „дюшекчиите“, които току-що са се спасили от изпадане в последния кръг след равенство 2:2 срещу Севиля. По това време екипа на клуба насят испанските национали Хосе Луис Каминеро и Кико Нарваес, както и аржентинецът Диего Симеоне. Антич прави опит да привлече 19-годишният Фернандо Мориентес от Албасете, но талантливият нападател подписва с Реал Сарагоса.[10] Привлича Милинко Пантич, Любослав Пенев, както и вратарят Хосе Молина. Постига исторически дубъл като триумфира с титлата в Примера дивисион и с купата на Краля, която печели след победа над Барселона на Йохан Кройф.[11][12] След края на сезона Радомир Антич е удостоен с наградата на испанското списание „Дон Балон“ за „Треньор на годината в Испания“ Въпреки, че става голмайстор на отбора за сезона с 16 попадения, Любослав Пенев е трансфериран в Компостела, а за негов заместник е привлечен аржентинецът Хуан Еснайдер. Другото ново попълнение в състава на Антич е Радек Бейбъл, играл финал на Евро 96 с отбора на Чехия. В Шампионската лига Атлетико завършва на първо място в група с бъдещият носител на трофея Борусия Дортмунд, както и с отборите на Стяуа Букурещ и Видзев Лодз, но отпада на четвъртфинала от Аякс Амстердам.[13] През сезон 1996-97 завършва на пето място в испанското първенство, което му дава право на участие в турнира за Купата на УЕФА.[14] В турнира за купата на Краля отпада на четвъртфинала от Барселона.[15] През сезон 1997-98 президентът Хесус Хил инвестира сериозни суми в новите попълнения Жуниньо Паулища, привлечен от Мидълзбро и спечелилият шампионската титла на Италия с Ювентус - Кристиян Виери. В турнира за Купата на УЕФА губи полуфинал от Лацио.[16] В испанското първенство завършва на 7-мо място, а за купата на Краля отпада на 1/16 финала от Реал Сарагоса. През лятото на 1998 г. след края на сезона Антич е уволнен, а на негово място е назначен Ариго Саки.

Барселона[редактиране | редактиране на кода]

Селта Виго[редактиране | редактиране на кода]

Национален отбор на Сърбия[редактиране | редактиране на кода]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като състезател
Сърбия Партизан Белград
  • Шампион на Югославия (1): 1975-76
Турция Фенербахче
Като треньор
Сърбия Партизан Белград
  • Шампион на Югославия (2): 1985-86, 1986-87
Испания Атлетико Мадрид
Индивидуални награди
  • Награда на Дон Балон за най-добър треньор - 1996

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]