Райкоке (вулкан)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Райкоке.

Райкоке
Raikoke Landsat.jpg
Relief Map of Sakhalin Oblast.svg
48.2931° с. ш. 153.25° и. д.
Местоположение в Русия Сахалинска област
Височина 551 m
Местонахождение Русия Сахалинска област
Тип стратовулкан
Диаметър на кратера 700 m
Дълбочина на кратера 200 m
Последно изригване 1924

Райкоке (Райкоку, Раукоке, Рахохко, Райкокето, Ралкокешима)[1] е действащ стратовулкан на Курилските острови. Има ясно изразен, централно разположен кратер и се намира на едноименния остров от групата на Централните Курилски острови.[2] Административно попада в Сахалинска област на Русия.[3]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Ниският вулкан представлява силно отсечен конус с елипсовидно очертание. Образува безплодния едноименен остров Райкоке, разположен на 16 км североизточно от остров Матуа и отделен от него чрез протока на Головин.[1] Височината му е само 551 метра.[2][4] Размерите на вулкана при нивото на водата са 2,5 х 2 км.[1][4] Изграден е от базалти, но се срещат авгит и лабрадор и по-рядко – оливин и хиперстен.[5]

Вулканът се издига над подводна тераса, разположена на 130 м под водната повърхност.[1] В западната половина на острова тази тераса липсва. Възможно е съвременният конус да е разположен в края на по-древна подводна структура и да израства директно от дъното на Охотско море. В такъв случай общата височина на Райкоке се получава около 2500 м.[5][6]

Стъпаловидният кратер с изключително стръмни стени е най-висок в югоизточната си част.[3] В профила му може да се проследи структурата, характерна за стратовулканите.[5] Диаметърът му е 700 м, а дълбочината – 200 м.[1][3] Склоновете са покрити с дебел слой от вулканична пепел, шлака и застинала лава.[7] По източния скат ясно се виждат наслагвания от теклите по него лавови потоци, а по южния – следите от пирокластични потоци.[1][6]

Изригвания[редактиране | редактиране на кода]

След всяко изригване, кратерът на вулкана, очертанията и размерите на острова силно се променят. За това свидетелстват съобщения от различни исторически личности, които в различни години са били на острова. Преди около 100 години например, дълбочината на кратера е била само 30 метра.[7]

Освен това всяко изригване на вулкана унищожава напълно флората и фауната по склоновете му. Последното практически унищожава всякаква растителност на острова, която не може да бъде възстановена в продължение на десетки години.[7]

В някои доклади като дати за изригване на Райкоке са споменати още 1777 и 1780 година. По-късно е установено, че такива изригвания не са ставали въобще.[1][5]

Известни са три документирани изригвания през холоцена.[1]

  • 1765 ± 5 г. – изригване с вулканичен експлозивен индекс 2.[1]
  • 1778 г. – катастрофално изригване с ВЕИ=4. Смята се, че по време на ерупцията горната 1/3 от вулкана е унищожена.[1] Вулканичните бомби убиват 15 човека, начело със сотника Чьорни, които се връщат от остров Матуа.[5] Това изригване става причина за първото вулканологично изследване на Курилските острови, проведено 2 години по-късно.[1] На острова е изпратен сотника Секерин, който преди това е посещавал Райкоке заедно с Чьорни. В доклада си той прави детайлно описание и сравнение между вида на вулкана преди и след изригването. Представя и рисунки, които не са се съхранили. По-късно стените на кратера се разпадат и, според описанието на капитан Сноу, дълбочината му намалява, като достига между 30 и 60 м.[5]
  • 15 февруари 1924 г. – отново катастрофално изригване с ВЕИ=4.[1] Мощната ерупция задълбава кратера до 200 м и променя очертанията на острова.[7]

Днес вулканът е спокоен и кратерът му служи за убежище на морски птици.[5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]