Иван Грозни (вулкан)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Грозни
Ivan Grozny & Teben'kov (marked), SRTM-1.png
Relief Map of Sakhalin Oblast.svg
45° с. ш. 147.9° и. д.
Местоположение в Русия Сахалинска област
Височина 1158 m
Местонахождение Русия Сахалинска област
Тип лавов купол
Възраст Холоцен
Диаметър на кратера 3 км
Последно изригване 1989

Иван Грозни (на руски: Иван Грозный; на японски: 焼山, 択捉島) (Еторофу Якеяма, Яке-яма, Сио Цирарипю, Шо-Чирипу)[1] е действащ вулкан, разположен на 6 км от брега на Тихия океан в централната част на остров Итуруп, принадлежащ към веригата на Южните Курилски острови, Сахалинска област на Русия.[1][2] Островът се намира на 230 км от Хокайдо и е обект на териториален спор между Русия и Япония. В съответствие с Конституцията на Руската федерация, островът е част от територията на Русия, а според административно-териториалното деление на Япония той е част от окръг Немуро, префектура Хокайдо в Япония.[1][3][4]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Вулканът Иван Грозни е един от най-активните и често изригващи вулкани на острова, характеризиращ се с постоянна интензивна фумаролна активност. Всъщност това е комплекс от 2 вулкана – Иван Грозни и угасналия Тебенков (Одамой-сан).[5] Иван Грозни се издига на височина 1158 м, а Тебенков – на 1208 м.[1] Всички познати изригвания са станали от Иван Грозни.[5] Вулканът носи името на първия руски цар Иван IV Грозни, управлявал страната от 1533 до 1584, човек, предразположен към яростни действия, който в гнева си убива сина си.[6]

На върха си вулканът завършва с калдера с диаметър 3 – 3,5 км, отворена на юг, където се издига голям, екструзивен, андезитен лавов купол. Лавата е базалтова и базалт-андезитна. В посока североизток са разположени няколко други купола от холоценовата епоха. Образуването им променя бивше езеро от северната страна на калдера до по-малки размери и изключително криволичещ, змиевиден бряг.[1]

Активност[редактиране | редактиране на кода]

  • 1951 – слабо изхвърляне на вулканична пепел и газове.[2]
  • 1968, 16 февруари ± 15 дни с вулканичен експлозивен индекс (ВЕИ) = 1.[1]
  • 1970, 2 юли ± 182 дни с ВЕИ = 1.[1]
  • 1973, 16 януари ± 15 дни – малка експлозия от кратера на върха с ВЕИ = 1.[1]
  • 1973, 16 май – силни експлозии от кратера на върха с ВЕИ = 2. Формира се нов, голям кратер на северния склон.[1]
  • 1989, 3 – 14 май, 19 юни и началото на август и продължава до февруари 1990. Фреатично изригване с ВЕИ = 2.[1][7]
  • 1990, февруари – появяват се нови фумароли.[1]
  • 2012, 16 август – изригването изхвърля стълб газове и пепел на височина 1,2 км, които достигат до село Горячие ключи (9 км на запад от върха) и град Курилск (на 23 км). Жителите съобщават за повишаване на температурата и миризма на серен диоксид, която изчезва до следобеда. Между 25 и 26 август следват още 4 нови, поредни изригвания, пепелта от които се издига на 4 – 5 км височина. Изригването е фреатично (без изхвърляне на лава), с ВЕИ = 2.[1][7] Вулканолозите смятат, че изригването се дължи на силни дъждове, тъй като в подхранващите канали на вулкана е попаднало голямо количество вода.[7] Фумаролната активност е силно увеличена. Изригването приключва на 26 август.[1]
  • 2013, 16 февруари – 4 април – SVERT съобщава, че на 3 април газ и пепел от Иван Грозни се издигат на 3 км височина. Вулканичната пепел се е посипала в град Курилск на 23 км от върха, създавайки пласт с дебелина 2 – 3 мм. Облачната покривка пречи на наблюденията на вулкана, но на следващия ден сателитните снимки показват пепелен стълб, който се издигна на 3 км и се носи на запад и северозапад. Изригването е с ВЕИ = 2.[1]
  • 2019 – Специалисти от Министерството на извънредните ситуации и Сахалинския институт по морска геология и геофизика наблюдават вулкана и днес отчитат само фумаролна и термална активност.[2][6]

Изригване през 1989[редактиране | редактиране на кода]

В началото на март 1989 г. се наблюдава увеличение на фумаролните емисии, придружени от слаби експлозии на газ и черна пепел. Концентрирани са в северния сектор, по продължение на широка фрактура, която се простира на 250 – 300 м надолу по склона. На 3 и 4 март сеизмографът в Курилск регистрира слаби земетресения на различни дълбочини и краткотрайни вулканични трусове, които продължават и през следващите 5 дни. На 8 март силна експлозия изхвърля колона от пепел, която достигна 1,5 – 1,6 км над върха в рамките на 8 минути. Половин час по-късно пепелният шлейф е разнесен от ветровете.[1]

Следват експлозии, издигнали вулканична пепел на височина 2 км, част от която достига до Курилск. Населението в града и село Горячие ключи чуват нискочестотен тътен. След 14 май се наблюдават само слаби изхвърляния на пепел, а емисиите от пара и газове продължават. Геолозите, които прелитат над вулкана с хеликоптер и самолет, 10 дни след изригването (на 18 и 20 май), наблюдават тесен лахар с ширина 20 – 30 м и дължина 1 км, спускащ се по склона. След увеличаването на фумаролните емисии и слабите експлозии на пепел през май, фумаролната активност остава бурна.[1]

Изригването на 19 юни, придружено от 2 – 3 минути слабо бучене, изпраща пепел и газ до около 2 км височина. В началото на август следваща експлозия образува нови фумаролни отвори на северния фланг на купола, на около 70 – 100 м надолу от върха.[1]

При изкачване на купола на 16 септември вулканолозите Хенрих Щайнберг и С. Ткаченко наблюдават енергично излъчване на газ от няколко обсипани със сяра пукнатини и дълбоки тесни кратери с диаметър около 2 – 3 м. Два кални потока с ширина 4 – 6 м, които се простират на 1,5 – 2 км надолу по северната страна на купола, са унищожили големи области с гъста растителност. Един друг поток достига до езерото Лопастное и още два по-малки са се стекли по южната и западната страна на купола.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]