Вулкан на Барански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вулкан на Барански
Остров Итуруп. Вулкан Баранского.jpg
Вулканът на Барански. Поглед от северозапад.
Relief Map of Sakhalin Oblast.svg
45.1033° с. ш. 148.0156° и. д.
Местоположение в Русия Сахалинска област
Височина 1125 m
Местонахождение Русия Сахалинска област
Тип стратовулкан
Възраст Холоцен, Плейстоцен
Последно изригване 1951

Вулканът на Барански (на руски: Вулкан Баранского; на японски: 指臼岳) (Аюсу, Сасиусу, Сачиусу-дейк, Сашиусу-дейк)[1][2] е активен, сложен стратовулкан с централен, екструзивен купол. Разположен е на източното тихоокеанско крайбрежие в централната част на остров Итуруп, принадлежащ към веригата на Южните Курилски острови, Сахалинска област на Русия.[3] Островът се намира на 230 км от Хокайдо и е обект на териториален спор между Русия и Япония. В съответствие с Конституцията на Руската федерация, островът е част от територията на Русия, а според административно-териториалното деление на Япония той е част от окръг Немуро, префектура Хокайдо в Япония.[4][5] Вулканът носи името на Николай Барански, създател на съветската икономическа и географска школа, концепцията за икономическите региони и териториалните производствени комплекси.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Вулканът на Барански се издига на дълъг 45 км планински хребет, на който са разположени общо три вулкана, два от които са активни – на Барански и Иван Грозни.[6] Барански има форма на пресечен конус, съставен от различни базалтови и андезитни скални породи.[7] Представлява комплекс, състоящ се от ерозирал плейстоценски вулкан, затворен в холоценов стратовулкан. На върха е формиран млад лавов купол с диаметър на основата между 300 и 500 м и височина 40 – 50 м.[1] От северната му страна се намира неголям кратер със солфатарна активност.[7] Според Global Volcanism Program височината на вулкана е 1125 м.[1] По данни на Сахалинската група за реагиране при вулканични изригвания (SVERT) тя е 1133 м.[3]

На северозапад вулканът е разрушен и прерязан от верига от млади експлозивни кратери.[1] Лавовите потоци от тях са насложени върху склоновете на стари структури и достигат до Тихия океан. На югозападния фланг, на височина 700 – 750 м, е врязан друг експлозивен кратер, приличащ на разрушен амфитеатър и наречен Старозаводско термално поле.[6][7] Там, по протежение на дълъг разлом е разположено голямо фумаролно поле, на чието дъно кипят кални отвори, врят езерца и извират горещи води. Водата в ручеите е сярнокиселинна.[6] На североизточния скат е разположена група от странични конуси с ориентация северозапад-югоизток, частично заобиколена от лавови потоци.[1] Те се спускат от централния кратер, изминават 4,5 км в югоизточна посока и достигат на широк фронт до океана.[1][8] Лавата на вулкана е изградена от смесица от андезит и дацит, а по повърхността му има няколко зони със серни отлагания.[1]

В близост до вулкана на Барански действат множество горещи и кипящи минерални извори. В зоната 2 – 4 км югоизточно от него са извършени геотермални проучвания. Данните за температурата от няколко сондажа показват силно повишение през 1989 г., 4 – 5 месеца преди изригването на вулкана Иван Грозни, който се намира на 13 км югоизточно от Барански. След ерупцията температурите в сондажите намаляват. Съставът на газовете, температурата и местоположението на фумаролите в кратера остават непроменени. Температурите на водата от 4 от сондажите на югозападния склон са съответно 100 °С, 99 °С, 100 °С и 101 °С, на дъното на Кипящата река – 61 °С, а в два от сондажните отвори – съответно 170 °С и 47 °С.[1]

През 2007 г. в Старозаводското термално поле е построена геотермалната електростанция „Океанска“ с обща мощност 3,6 МВч. В продължение на няколко години тя захранва с електроенергия близкия град Курилск. След възникнал пожар станцията вече не функционира.[7]

Активност[редактиране | редактиране на кода]

Предполагаеми изригвания на вулкана на Барански стават през 1460 ± 30 г. и през 1570 ± 30 години, но данните за тях са несигурни. Единственото документирано историческо изригване е отбелязано на 15 юли 1951± 45 дни, когато местни жители съобщават за слаби експлозии от върха.[1][8] Оттогава до днес продължава силна солфатарна активност, съсредоточена на върха и при няколко странични кратера, а геотермалното поле на югозапад съдържа горещи извори и гейзери.[1]

През лятото на 1991 г. на югозападния склон на вулкана е бита проучвателна сонда. Пробиването е направено в зона с горещи термални води, на 4,5 км от кратера, в долината на река Кипяща. В началото на август работата е временно спряна, без да са монтирани всички елементи на сондата. Две седмици по-късно се получава хидротермална експлозия, при която смес от гореща вода, пара и голямо количество скални късове се издигат на 50 м височина. Вследствие на това, на мястото се образува нов, малък кратер с диаметър над 10 м.[1][8] Изригването продължава няколко дни и унищожава растителността в радиус от 50 м. Смята се, че експлозията е станала, когато горещата вода е нахлула и се е изкачила по сондажния отвор, тъй като той е пробит в зона на пропускливи фисури близо до повърхността. Като резултат се е получило силно изригване през незащитените му стени.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]