Вулкан на Карпински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вулан на Карпински
Relief Map of Sakhalin Oblast.svg
50.1403° с. ш. 155.3814° и. д.
Местоположение на Курилските острови
Височина 1345
Местонахождение Русия Сахалинска област
Планина хребет на Карпински
Тип стратовулкан
Възраст края на плейстоцена – началото на холоцена
Диаметър на кратера 5 km
Дълбочина на кратера 700 m
Последно изригване 1952

Вулканът на Карпински е действащ стратовулкан, представляващ група слети вулканични конуси на Северните Курилски острови, в Сахалинска област на Русия. Той е най-южният от поредицата вулкани на остров Парамушир и е част от хребета на Карпински.[1] На около 80 км от него е изграден град Северо-Курилск.[2]

Вулканът носи името на Александър Карпински, руски геолог, президент на Руската академия на науките.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Височината на вулкана е 1345 м., а диаметърът на основата – 15 км. Състои се от два, почти слети, вулканични конуса, с по един кратер на всеки. Вулканът има обширна калдера с диаметър 5 км и дълбочина около 700 м.[1][3] На вътрешната страна на източния склон, на надморска височина 1100 – 1200 м. се намира маар, плитък експлозивен кратер със стръмни стени, заобиколен от тефра.[2][4] Отличава се с многочислени, интензивно действащи солфатари.[5]

На външната страна на източния склон на калдерата, на височина 1200 м. са разположени два полегати, неголеми конуса, формирани през късния плейстоцен или началото на холоцена.[4][5] На първия има активен кратер с фумароли и вътрешен конус с подковообразна форма.[5] Той също проявява солфатарна активност, в процеса на която се образуват фонтани от течна сяра с височина до 2 м и температура до 80 °С. Те образуват серни конуси, достигащи до 5 м. височина. Склоновете му са прорязани от древни ледникови кари и циркуси.[2] По склоновете на втория конус се спускат потоци от застивала андезито-базалтова лава.[5]

Вулканът на Карпински е съставен от андезитови и андезит-базалтови скални породи. Според изследователите формирането на вулкана е приключило през късния плейстоцен и началото на холоцена.[2]

Съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]

Единственото познато изригване на вулкана е засвидетелствано на 5 ноември 1952 г.[4] Проявява се във вид на слаби, единични взривове. Изблици на солфатарна активност се наблюдават през 1846, 1953, 1973 и 2004 г.[2] Днес в кратерите и по склоновете му се наблюдава фумаролна и термална активност.[1]

В случай на мощно изригване потенциална опасност представляват главно лавовите потоци и изхвърлените облаци от вулканична пепел. В този случай са застрашени град Северо-Курилск на 80 км от Вулкана на Карпински и селището от градски тип Озерновски, разположено на 165 км, на Камчатка.[2][4] Над вулкана се провежда спътников мониторинг.[4]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]