Вулкан на Карпински
| Вулан на Карпински | |
  Местоположение на Курилските острови | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Надм. височина | 1345 |
| Местоположение | Русия Сахалинска област |
| Планина | хребет на Карпински |
| Тип | стратовулкан |
| Възраст | края на плейстоцена – началото на холоцена |
| Кратер | |
| Диаметър | 5 km |
| Дълбочина | 700 m |
| Друга информация | |
| Посл. изригване | 1952 |
| Вулкан на Карпински в Общомедия | |
Вулканът на Карпински е действащ стратовулкан, представляващ група слети вулканични конуси на Северните Курилски острови, в Сахалинска област на Русия. Той е най-южният от поредицата вулкани на остров Парамушир и е част от хребета на Карпински.[1] На около 80 км от него е изграден град Северо-Курилск.[2]
Вулканът носи името на Александър Карпински, руски геолог, президент на Руската академия на науките.[2]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Височината на вулкана е 1345 м., а диаметърът на основата – 15 км. Състои се от два, почти слети, вулканични конуса, с по един кратер на всеки. Вулканът има обширна калдера с диаметър 5 км и дълбочина около 700 м.[1][3] На вътрешната страна на източния склон, на надморска височина 1100 – 1200 м. се намира маар, плитък експлозивен кратер със стръмни стени, заобиколен от тефра.[2][4] Отличава се с многочислени, интензивно действащи солфатари.[5]
На външната страна на източния склон на калдерата, на височина 1200 м. са разположени два полегати, неголеми конуса, формирани през късния плейстоцен или началото на холоцена.[4][5] На първия има активен кратер с фумароли и вътрешен конус с подковообразна форма.[5] Той също проявява солфатарна активност, в процеса на която се образуват фонтани от течна сяра с височина до 2 м и температура до 80 °С. Те образуват серни конуси, достигащи до 5 м. височина. Склоновете му са прорязани от древни ледникови кари и циркуси.[2] По склоновете на втория конус се спускат потоци от застивала андезито-базалтова лава.[5]
Вулканът на Карпински е съставен от андезитови и андезит-базалтови скални породи. Според изследователите формирането на вулкана е приключило през късния плейстоцен и началото на холоцена.[2]
Съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]
Единственото познато изригване на вулкана е засвидетелствано на 5 ноември 1952 г.[4] Проявява се във вид на слаби, единични взривове. Изблици на солфатарна активност се наблюдават през 1846, 1953, 1973 и 2004 г.[2] Днес в кратерите и по склоновете му се наблюдава фумаролна и термална активност.[1]
В случай на мощно изригване потенциална опасност представляват главно лавовите потоци и изхвърлените облаци от вулканична пепел. В този случай са застрашени град Северо-Курилск на 80 км от Вулкана на Карпински и селището от градски тип Озерновски, разположено на 165 км, на Камчатка.[2][4] Над вулкана се провежда спътников мониторинг.[4]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в ((ru)) SVERT (Сахалинская группа реагирования на вулканические извержения)/Активные вулканы Курильских островов – Краткое описание
- ↑ а б в г д е ж ((ru)) Вулканы мира Архив на оригинала от 2017-11-20 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Geoman/Карпинского вулкан
- ↑ а б в г д ((ru)) KVERT (Камчатская группа реагирование на вулканические извержения)/Активные вулканы Камчатки и Северных Курил/Вулкан Карпинского
- ↑ а б в г ((ru)) Энциклопедия Знание/Карпинского вулкан
| |||||||
