Вулкан на Севергин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вулкан на Севергин
Kharimkotan - ISS005.jpg
Relief Map of Sakhalin Oblast.svg
49.1181° с. ш. 154.5194° и. д.
Местоположение в Русия Сахалинска област
Височина 1157 m
Местонахождение Русия Сахалинска област
Тип стратовулкан
Последно изригване 1933

Вулканът на Севергин (Харимкотан, Арамкутан, Харюмикотан, Каримкотан)[1] е сложен, активен стратовулкан на остров Харимкотан, част от Северните Курилски острови.[2] Често вулканът се нарича с името на острова. Административно попада в Сахалинска област на Русия. Носи името на руския химик, минералог и геолог, академик Василий Севергин.[3]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Остров Харимкотан е с размери 8 на 12 km и е зает изцяло от Вулкана на Севергин.[1] Над водното ниво се издигат само 25% от вулканичния масив. Представлява правилен конус с височина 1157 m.[2][4] Съставен е от наслоени андезитови и базалтови породи.[5] Лавата, характерна за него, съдържа голямо количество андезит.[3] Склоновете са осеяни със застинали лавови потоци и вулканична пепел.[5]

В своето геоложко минало вулканът е претърпял няколко сривания на склона и е създал опустошителни лавини от отломки.[4] Вследствие на това калдерата му се пресича от две подковообразно извити понижения с посока изток и северозапад. Достигайки брега, отломките, издълбани от тях и свлечени надолу, образуват два големи, широки полуострова. Доказателства за допълнително сриване на склона се отчитат и в морските скали край острова.[1][4] При плинианското изригване от 1933 г. се формира лавов купол, който днес почти запълва площта на източния кратер.[1]

Активност[редактиране | редактиране на кода]

Вулканична активност е отчетена през годините 1713 (ВЕИ=3), 1846 (ВЕИ=2), 1848 (ВЕИ=2), 1883 (ВЕИ=3), септември 1931 (ВЕИ=1), от 8 януари да 14 април 1933 (ВЕИ=5).[1] Днес се наблюдава само слаба фумаролна активност.[2]

Изригването през 1933 г. е от плиниански тип и е едно от най-силните на Курилските острови.[4][6] Силният взрив разрушава част от върха на вулканичния конус, който преди това е бил висок 1213 m.[3] Лавината от отломки издълбава склона, достига до брега и предизвиква цунами. То достига до островите Онекотан и Парамушир и убива двама души.[4][6]

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Стръмните склонове на вулкана са голи, само в ерозионните бразди и в подножието му има каменни сипеи, обрасли с лишеи и рядка, висока трева с ядливи корени.[7] В ниските части растат къпини, сладък пащърнак, див чесън и много диви ягоди. Понякога се срещат единични върби и елша.[5] Във водата около него растат кафявите водорасли ламинарии, стигащи на разстояние 0,5 km от острова, а при южния риф – до 1,85 km.[7]

Главни обитатели на крайбрежието на вулкана са многочислените тюлени, от които множеството са от вида обикновен тюлен, но има и малко количество от ушатия тюлен сивуч. Бозайниците са представени от лисици и дребни гризачи, а птиците – основно от гъски, патици и лебеди.[7] Рядко се среща и хвойнов дрозд.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]