Вулкан на Палас
| Вулкан на Палас | |
 Остров Кетой. Вляво – Малахитовото езеро, в центъра – Вулкана на Палас, в дъното – вулканът Кетой. | |
  Местоположение в Русия Сахалинска област | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Надм. височина | 990 м |
| Местоположение | Русия Сахалинска област |
| Тип | сложен стратовулкан |
| Кратер | |
| Диаметър | 550 м |
| Дълбочина | 50 м |
| Друга информация | |
| Посл. изригване | 1960 |
Вулканът на Палас (Сирахата, Сиронемури, Кетой-джима)[1] е активен, сложен стратовулкан с кратер на върха, поместен в стара калдера. Намира се на остров Кетой, част от Средните Курилски острови.[2] Зает е от един от най-сложните вулканични комплекси на Курилите, към който спада и вулканът Палас.[1] Административно попада в Сахалинска област на Русия, Северо-Курилски градски окръг.[3]
Вулканът носи името на немския енциклопедист, географ, естествоизпитател и пътешественик Петер Симон Палас.[3]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Остров Кетой е почти кръгъл, с диаметър около 10 км. Вулканичният комплекс, който го заема изцяло, се състои от голяма, стара калдера и два вулканични конуса. Калдерата е образувана през плейстоцена, диаметърът ѝ е 5 км и е отворена на североизток. В източната част на комплекса се намира експлозивен кратер, запълнен с пресноводното Малахитово езеро с ширина 1,5 км.[1][4]
По-младият конус принадлежи на стратовулкана Кетой, заемащ северозападната част на острова. Извисява се на 1172 м и върхът му е най-високата точка на острова. На склоновете му, които са нарязани от хорст-грабенови структури, са разположени две солфатарни полета.[1]
Вулканът на Палас е от типа Сома-Везувий. Представлява слоест андезитов конус, издигащ се на 2,8 км от вулкана Кетой и вместен в североизточната част на калдерата. Височината му е 990 м (по други данни 1002 м), а върхът му завършва с кратер с диаметър 550 м.[1][2][3] Той е запълнен от езерото Глазок, водите на което са с тюркоазен цвят, дължащ се на разтворените в нея химични елементи. Дълбочината му е над 50 м. В центъра му се издига стръмен лавов купол с височина 300 м. По югоизточния склон на вулкана ясно се различават следи от лавови потоци, които се спускат на почти 5 км към брега.[1][5] Вулканичният масив се състои от разнообразни скални породи, между които преобладават главно базалтите.[5]
Активност[редактиране | редактиране на кода]
Първото историческо изригване на вулкана на Палас се счита и за неговата най-силна ерупция. Отбелязано е през 1843 – 1846 г. [1]
- 1843 г. – изригване с вулканичен експлозивен индекс 2.[1]
- 1924 г. – изригване с ВЕИ = 2.[1]
- 1960 г. – изригване с ВЕИ = 2.[1]
- 1981 г. – през декември се наблюдава засилена фумаролна активнот по северния склон.[1]
- 1987 г. – през април е отбелязана умерена фумаролна активност по северния склон.[1]
- 1989 г. – на 14 януари, при полет над острова, са забелязани силно активни фумароли по северния склон на вулкана и по източния ръб на калдерата.[1]
- 2010 г. – между 5 и 11 май сателитът засича повишена фумаролна активност.[1]
- 2013 г. – между 16 и 22 януари кратерът отделя слаба емисия от газове и пара. През юли се наблюдават термални аномалии и отново се отделят газове и пари, които се разнасят на 100 км в северозападна посока. На 27 юли в допълнение е изхвърлен слаб пепелен облак, отнесен на 45 км юг-югоизток. На 9 август е изхвърлена нова струя от газове и пари. Термалните аномалии продължават до 1 септември.[1]
- 2014 г. – при наблюдение от преминаващ кораб са забелязани слаби газови струи от фумаролите в калдерата.[1]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р ((en)) Smithsonian Institution/Global Volcanism Program/Ketoi
- ↑ а б ((ru)) SVERT (Сахалинская группа реагирования на вулканические извержения)/Активные вулканы Курильских островов – Краткое описание
- ↑ а б в ((ru)) Vladivostok gid/Вулкан Палласа Архив на оригинала от 2017-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ ((en)) Volcano Discovery/Ketoi Volcano
- ↑ а б ((ru)) Rutraveller/Вулкан Палласа Архив на оригинала от 2017-10-29 в Wayback Machine.
| |||||||
