Вулкан на Фус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вулкан на Фус
Fussa ISS cut.jpg
Relief Map of Sakhalin Oblast.svg
50.2697° с. ш. 155.2475° и. д.
Местоположение в Русия Сахалинска област
Височина 1772 m
Местонахождение Русия Сахалинска област
Тип стратовулкан
Възраст 40 – 50 хиляди години
Диаметър на кратера 700 m
Дълбочина на кратера 300 m
Последно изригване 1854

Вулканът на Фус (Сириядзири, Айсар)[1] е сложен стратовулкан, един от най-високите на Северните Курилски острови, Русия. Намира се на югозападното крайбрежие на остров Парамушир и там образува едноименен полуостров с диаметър около 9 км.[2][3] Свързва се чрез провлак с хребета на Карпински.[3] Разположен е на 75 км югозападно от град Северо-Курилск.[4] Носи името на руския математик от швейцарски произход Николай Иванович Фус.[3]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Височината на вулкана е 1772 м над морското равнище.[2] Той обаче се издига от самото дъно на Охотско море, тъй като подводни тераси липсват. Поради това неговата фактическа височина достига до 2800 м.[3] Специалистите оценяват възрастта му на около 40 – 50 хиляди години.[4]

Вулканът е съставен главно от андезит, а долната му част е образувана изключително от пирокластични продукти.[3][4] Представлява правилен, пресечен конус с фуниевиден кратер на върха с диаметър 700 м и дълбочина до 300 м.[4] Кратерът е полуразрушен и е разделен на два неравни дяла, стените му са стръмни, а на места – вертикални.[5] На дъното му е открито допълнителна хлътнатина, за която се предполага, че е мястото на последното изригване.[3] Самото дъно е заето от дебела снежна покривка.[5]

Външният западен край на кратера се спуска далеч надолу и завършва с висок перваз.[3][5] В долната и средната част на вулканичния конус се намират отлично съхранени лавови потоци. Нос Непройденни е образуван изцяло от тях.[3]

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Основата на вулкана е изпъстрена с гъста растителност – орлови нокти, дива роза, боровинки, empetrum, мъхове и други. На височина около 600 м. започват гори от елша, високи 5 – 6 метра. Над 1370 м. растителност вече няма и теренът е обсипан само с вулканични бомби и шлака.[6]

Съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]

Днес е известно само едно изригване на вулкана, станало през 1854 г.[2] През ноември 1986 г. се наблюдава фумаролна дейност в самия кратер. Фумаролите попадат на линията север-юг, по която е разделено дъното на кратера. Останалата част от него остава покрита със сняг.[7] В наше време вулканът е спокоен и в района му се наблюдава само много слаба фумаролна активност.[3] При изригване потенциална опасност представляват главно изхвърлените облаци от вулканична пепел. От такъв процес са застрашени град Северо-Курилск на 75 км от Вулкана на Фус и селището от градски тип Озерновски на 175 км, разположено на Камчатка.[4]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]