Вулкан на Фус
| Вулкан на Фус | |
 | |
  Местоположение в Русия Сахалинска област | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Надм. височина | 1772 m |
| Местоположение | Русия Сахалинска област |
| Тип | стратовулкан |
| Възраст | 40 – 50 хиляди години |
| Кратер | |
| Диаметър | 700 m |
| Дълбочина | 300 m |
| Друга информация | |
| Посл. изригване | 1854 |
Вулканът на Фус (Сириядзири, Айсар)[1] е сложен стратовулкан, един от най-високите на Северните Курилски острови, Русия. Намира се на югозападното крайбрежие на остров Парамушир и там образува едноименен полуостров с диаметър около 9 км.[2][3] Свързва се чрез провлак с хребета на Карпински.[3] Разположен е на 75 км югозападно от град Северо-Курилск.[4] Носи името на руския математик от швейцарски произход Николай Иванович Фус.[3]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Височината на вулкана е 1772 м над морското равнище.[2] Той обаче се издига от самото дъно на Охотско море, тъй като подводни тераси липсват. Поради това неговата фактическа височина достига до 2800 м.[3] Специалистите оценяват възрастта му на около 40 – 50 хиляди години.[4]
Вулканът е съставен главно от андезит, а долната му част е образувана изключително от пирокластични продукти.[3][4] Представлява правилен, пресечен конус с фуниевиден кратер на върха с диаметър 700 м и дълбочина до 300 м.[4] Кратерът е полуразрушен и е разделен на два неравни дяла, стените му са стръмни, а на места – вертикални.[5] На дъното му е открито допълнителна хлътнатина, за която се предполага, че е мястото на последното изригване.[3] Самото дъно е заето от дебела снежна покривка.[5]
Външният западен край на кратера се спуска далеч надолу и завършва с висок перваз.[3][5] В долната и средната част на вулканичния конус се намират отлично съхранени лавови потоци. Нос Непройденни е образуван изцяло от тях.[3]
Флора
[редактиране | редактиране на кода]Основата на вулкана е изпъстрена с гъста растителност – орлови нокти, дива роза, боровинки, empetrum, мъхове и други. На височина около 600 м. започват гори от елша, високи 5 – 6 метра. Над 1370 м. растителност вече няма и теренът е обсипан само с вулканични бомби и шлака.[6]
Съвременно състояние
[редактиране | редактиране на кода]Днес е известно само едно изригване на вулкана, станало през 1854 г.[2] През ноември 1986 г. се наблюдава фумаролна дейност в самия кратер. Фумаролите попадат на линията север-юг, по която е разделено дъното на кратера. Останалата част от него остава покрита със сняг.[7] В наше време вулканът е спокоен и в района му се наблюдава само много слаба фумаролна активност.[3] При изригване потенциална опасност представляват главно изхвърлените облаци от вулканична пепел. От такъв процес са застрашени град Северо-Курилск на 75 км от Вулкана на Фус и селището от градски тип Озерновски на 175 км, разположено на Камчатка.[4]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((ru)) Камчатско-Курильские экспедиции/Остров Парамушир
- ↑ а б в ((ru)) SVERT (Сахалинская группа реагирования на вулканические извержения)/Активные вулканы Курильских островов – Краткое описание Архив на оригинала от 2009-07-04 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ж з и ((ru)) Вулканы мира/Пик Фусса Архив на оригинала от 2017-08-23 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д ((ru)) KVERT (Камчатская группа реагирование на вулканические извержения)/Активные вулканы Камчатки и Северных Курил/Вулкан Пик Фусса
- ↑ а б в ((ru)) Focus Travel Agency/Курильские острова – история и география
- ↑ ((ru)) Экологический туризм/Остров Парамушир
- ↑ ((en)) Global Volcanism Program/Fuss Peak
| |||||||
