Вулкан на Креницин
| Вулкан на Креницин | |
 Вулканът на Креницин, издигащ се в калдерата Тао-Русир | |
  Местоположение в Русия Сахалинска област | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Надм. височина | 1324 m |
| Местоположение | Русия Сахалинска област |
| Тип | стратовулкан |
| Възраст | холоцен |
| Кратер | |
| Диаметър | 350 m |
| Дълбочина | 100 m |
| Друга информация | |
| Посл. изригване | 1952 г. |
| Вулкан на Креницин в Общомедия | |
Вулканът на Креницин (на руски: Вулкан Креницына) е активен стратовулкан в южната част на остров Онекотан, принадлежащ към веригата Северни Курилски острови, Сахалинска област на Русия. Намира се в калдерата Тао-Русир, формирана през 5550 (± 75) година преди новата ера, в резултат от едно от най-силните изригвания на Курилските острови през холоцена.[1][2] Това е най-големят вулкан в света, който се намира в калдерата на друг вулкан.[3][4]
Вулканът носи името на руския мореплавател Пьотър Кузмич Креницин, изследовател на Камчатка и Алеутските острови.[4]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Базалто-андезитната калдера Тао-Русир е с вътрешен диаметър 7,5 км и диаметър при основата – 16 – 17 км.[2][4] Стените на калдерата се издигат на височина между 540 и 920 метра. Запълнена е с най-дълбокото сладководно езеро в Сахалинска област – Калцовое (Пръстеновидно) езеро.[3] Диаметърът му е 7 км, максималната му дълбочина е 264 м., а водната повърхност се намира на 400 м над морското равнище.[2][3] Обикновено водата в него е спокойна, но при силен вятър вълните могат да достигнат 3 м. височина.[4]
В северозападната част на езерото, високо над ръба на калдерата, се издига симетричният конус на Вулкана на Креницин и образува остров с диаметър при основата 4 км.[2] Съставът му е главно андезитов и се издига на 1324 м над морското равнище.[1][4] На върха си завършва с кратер с диаметър 350 м и дълбочина 100 м., запълнен с вода. През 1952 г. става странично изригване на вулкана, при което се образува още един, голям кратер на североизточния му склон. Едновременно с това на източния бряг е формиран малък лавов купол.[2]
Флора[редактиране | редактиране на кода]
Вътрешните стени на калдерата са покрити с елша и ливадна растителност.[4] По стръмните склонове на вулкана, към тясната крайбрежна ивица, се спускат каменопади от едри и по-дребни камъни. По склоновете на калдерата и на самия вулкан растат здравец, каменоломка, ива-джудже, Penstemon fruticosus, Phyllodoce, рододендронови храсти, а на някои места и ириси.[3]
Активност[редактиране | редактиране на кода]
Предполага се, че калдерата е формирана през 5550 г. пр.н.е. като следствие от много силна ерупция с ВЕИ=6. Единственото, исторически засвидетелствано, изригване на вулкана е през 1952 г. с ВЕИ=3.[5] Става една седмица след силно земетресение с магнитуд 9 по скалата на Рихтер.[6] Тогава се образуват кратерното езеро на върха и лавовият купол.[5] В наши дни се наблюдават само фумаролна и термална активност.[1][4]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в ((ru)) SVERT (Сахалинская группа реагирования на вулканические извержения)/Активные вулканы Курильских островов – Краткое описание
- ↑ а б в г д ((en)) Global Volcanism Program/Tao-Rusyr Caldera
- ↑ а б в г ((ru)) Sakhalin. Shamora/Вулкан Креницына
- ↑ а б в г д е ж ((ru)) Es Geo/Вулкан Креницына Архив на оригинала от 2017-07-14 в Wayback Machine.
- ↑ а б ((en)) Oregon State University/Volcano World/Tao-Rusyr Caldera
- ↑ ((en)) NASA/Earth Observatory/ Tao-Rusyr Caldera, Onekotan Island, Kuril Islands
| |||||||
