Рандал Бейкър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рандал Бейкър
Randall Baker
Роден25 февруари 1944 г.
Починал4 март 2020 г. (76 г.)
Професияисторик, писател, преподавател
Националност САЩ
Активен период1967 – 2020
Жанрдокументалистика, мемоари

Професор Рандал Бейкър (на английски: Randall Baker) е американски историк на околната среда, общественик, университетски преподавател и писател на произведения в жанра исторически изследвания и мемоари.[1][2][3][4]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Рандал Бейкър е роден на 25 февруари 1944 г. в Мърдър Тидфил, Уелс.[4] През 1965 г. получава бакалавърска степен с отличие по естествени науки и икономика от Университета на Уелс. През 1966 г. получава магистърска степен и през 1968 г. докторска степен от Лондонския университет. По-късно, през 1978 г., получава Сертификат за френски език и цивилизация от Сорбоната.[2]

По време на работата си за доктората печели стипендия „Рокфелер“[2] и в периода 1965 – 1970 г. прави научни изследвания в Източна Африка.[1] От 1969 г. започва работа в Университета в Източна Англия в Норич, където преподава „Екология и изследване на развитието“, а в периода 1975 – 1978 г. е Декан на Училището по науки за развитието на университета, като става най-младият декан в страната. През 1977 г. става Президент на Норфолкския клон на Географската асоциация.[3] От 1984 г. е директор на Международните програми и преподавател в Училището по обществени науки и опазване на околната среда в Университета на Индиана в Блумингтън.[1] Работи в учредителния комитет на създадения по инициатива на американския президент Американски университет в Русия (1990 – 1992), също като консултант на много магистърски програми в Канада, Русия, Украйна, Беларус, Молдова и Северна Македония, в областта на публичната администрация, екология, международни отношения, външна политика и мениджмънт.[2][3] Идва в България през 1990 г. във връзка със създаването на Нов български университет, а след учредяването му чете лекции в него.[1] За работата си в България получава през 2000 г. стипендия „Фулблайт“. През 2007 г. се оттегля от поста си в Университета на Индиана и се установява в София, където преподава в магистърските програми по Публична администрация и Бизнес администрация в НБУ до пенсионирането си през 2016 г.[1] Помага и в създаването на магистърските програми по Когнитивна наука и Клинична и социална работа.[3]

Автор е на множество книги за научни изследвания и за работата му в Източна Еврора и България.[2]

Член е на Амнести Интернешънъл, на Ротари интернешънъл, и на Международния институт по административни науки.[3]

Удостоен е с почетна степен от Московския държавен университет, Софийския университет и Бакинския държавен университет, както и със званието почетен професор в Западния университет (Азербайджан) и Нов български университет (на 18 октомври 2005 г. за принос към Центъра по публична администрация и развитието на НБУ).[3] През 2003 г. е избран за почетен член на Българската академия на науките.[2] През 2008 г. получава наградата „Джон У. Райън“ за изключителен принос към международни програми и изследвания.[2]

Рандал Бейкър умира на 4 март 2020 г. в Кармел, Индиана.[4]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

непълно представяне
  • Environmental influences on cattle marketing in Karamoja (1967)[1]
  • Perceptions of pastoralism (1974)
  • King Hussain and the Kingdom of Hejaz: 1916 – 1926 (1979)[2]
  • Public Administration in Small and Island States (1992)
  • Environmental Management in the Tropics: A Historical Perspective (1993)
  • A Summer in the Balkans: Laughter and Tears After Communism (1994) – мемоари
    (Не)преходни промени, изд. „Парадигма“ (2019), прев. Боян Николаев, Светлана Комогорова
  • Environment versus development : the case of the Aral Sea (1997)
  • Environmental Law and Policy in the European Union and the United States (1998)
  • Transitions from Authoritarianism: The Role of the Bureaucracy (2001)
  • To Sofia and back : A Perspective on Transition in Bulgaria (2003)
    До София и назад, акад. изд. „Марин Дринов“ (2003), прев. Боян Николаев
  • Strange Places: The Persistence of Political Anomalies (2004)
  • Strange places: interesting people (2006)
    Странни места... интересни хора : пътувания из малко посещавани места в необичайно време, акад. изд. „Марин Дринов“ НБУ (2006), изд. „Парадигма“ (2018), прев. Виолета Цонева, Боян Николаев
  • The Future isn`t What It Used To Be (2007)
    Бъдещето не е това, което беше, изд. „Парадигма“ (2007), прев. Боян Николаев, Виолета Цонева
  • Bulgariana : a British humorist looks at Bulgaria (2010)
    Българиана : Завръщане на Балканите, изд.: „Сиела“, София (2009), прев. Боян Николаев и др.
  • Why America isn't Europe : a short guide (2010)
    Защо Америка не е Европа : кратко ръководство, изд. „Парадигма“ (2010), прев. Боян Николаев
  • TPU: Murder and Mayhem in Hire Education (2012) – роман
  • Cold war in a hot place (2015) – с Микола Полонски
    Студената война на горещо място, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2015), прев. Светлана Комогорова – Комата
  • In passing : a Welshman's bizarre adventures from Merthyr to Mecca (2018)
  • The Lost Balkans (2017)
    Изгубените Балкани, изд.: „Сиела“, София (2017), прев. Светлана Комогорова – Комата
  • Life upside down (2019)
    Преобърнати животи : трима души, две истории и един неочакван край, изд.: „Сиела“, София (2019), прев. Светлана Комогорова – Комата

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Randall Baker в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​