Реджеп Таип Ердоган

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Реджеп Тайип Ердоган)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Реджеп Ердоган
Recep Tayyip Erdoğan
турски политик
Ердоган през 2020 г.
Ердоган през 2020 г.

Роден

Етнос Турци
Религия Сунизъм
Образование Факултет по стопански и административни науки на Мармарския университет
Политика
Партия Партия на справедливостта и развитието (14 август 2001 г.)
12-и президент на Турция
от 28 август 2014 г.
40-и министър-председател на Турция
14 март 2003 – 28 август 2014
28-и кмет на Истанбул
27 март 1994 – 6 ноември 1998
Семейство
Баща Ахмет Ердоган (1905 – 1988)
Майка Тензиле Ердоган (1924 – 2011)
Съпруга Емине Ердоган (ж. 1978)
Деца Ахмет Ердоган (р. 1979)
Билял Ердоган (р.1981)
Есра Ердоган (р. 1983)
Сюмейе Ердоган (р. 1985)

Подпис Signature Recep Tayyip Erdogan.svg
Уебсайт www.tccb.gov.tr
Реджеп Ердоган в Общомедия

Реджѐп Тайѝп Ердога̀н (на турски: Recep Tayyip Erdoğan, произношението е по-близо до Ердоа̀н) е турски политик, бивш премиер и президент на Турция от 28 август 2014 г. Преизбран е за президент на извънредните президентски избори на 24 юни 2018 г., които са и парламентарни. На президентските избори за Ердоган гласуват 26 330 823 души, в проценти – 52,59%. На второ място в надпреварата остава Мухарем Индже от най-голямата опозиционна партия – Републиканска народна партия. За Индже гласуват 15 340 321 души, в проценти – 30,64%. След тези избори страната сменя формата си на държавно управление и става президентска република, след проведен конституционен референдум. Длъжността на министър-председателя е премахната. За вицепрезидент е избран Фуат Октай. За управляващата Партия на справедливостта и развитието (AK Parti) с председател Реджеп Ердоган гласуват 21 338 693 души, в проценти – 42,56% и печелят 295 места в Турския парламент. Ердоган е бил министър-председател на Турция (2003 – 2014), кмет на Истанбул (1994 – 1998), лидер (2001 – 2014 и от 2017 г.) на управляващата умерено ислямистка Партия на справедливостта и развитието (ПСР) (Adalet ve Kalkınma Partisi – AK Parti). Ердоган има ислямистки политически произход и се самоопределя като консервативен демократ, той популяризира социално-консервативната и популистка политика по време на управлението си.

Управлението на Ердоган е белязано с нарастващ авторитаризъм, експанзионизъм, цензура, забрана на партии и преследване на несъгласните с неговото управление.

През юли 2020 г. Ердоган нарежда превръщането на Света София (Константинопол) отново в действаща джамия и отнемане на статута й на музей. Решението е противоречиво и остро критикувано от турската опозиция, ЮНЕСКО, Световния съвет на църквите и няколко международни лидери.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Реджеп Таип Ердоган е роден на 26 февруари 1954 година в Истанбул. Семейството му е от вилаета Ризе с корени в Батуми, и според Ердоган той самият по произход е грузинец,[1] и дори е обиждан на „арменец“.[2] Вероятно корените му са свързани с аджарци – грузински мюсюлмани, прогонени в Османската империя след Руско-турската война от 1877 – 1878 година. Реджеп Тайип Ердоган прекарва детството си в Ризе, където баща му служи в бреговата охрана. Семейството се връща в Истанбул през 60-те години.

Ердоган израства в религиозно мюсюлманско семейство. През 1965 година завършва начално училище в истанбулския квартал Касъмпаша, а през 1973 година – религиозното училище „Имам Хатип“. След това учи бизнес икономика в Аксарайското училище по икономически и търговски науки, днес част от Мармарския университет.

По това време Ердоган играе полупрофесионално футбол в местен отбор в Касъмпаша и дори получава предложения от професионалния клуб „Фенербахче“, но отказва по искане на баща си. На 4 юли 1978 година се жени за Емине Гюлбаран, от която има двама сина и две дъщери.

Начало на политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1976 г. Ердоган започва да се занимава с политика, като се присъединява към Националния турски студентски съюз, антикомунистическа група за действие. През същата година той става ръководител на младежкия клон в Бейоулу на Ислямистката партия за национално спасение (МСП), а по-късно е повишен в председател на младежкия клон на партията в Истанбул.

Заемайки тази позиция до 1980 г., той служи като консултант и старши изпълнителен директор в частния сектор в ерата след военния преврат от 1980 г., когато политическите партии са забранени.

През 1983 г. Ердоган става част от последователите на Недметин Ербакан в ислямистката Партия на благосъстоянието. През 1984 г. той става председател на партията в Бейоулу, а през 1985 г. става председател на градския клон на Истанбул. Ердоган е избран за депутат в парламента през 1991 г., но му е забранено да заеме мястото си.

Кмет на Истанбул[редактиране | редактиране на кода]

На местните избори от 27 март 1994 г. Ердоган е избран за кмет на Истанбул с 25,19 % от гласовете на народа. Ердоган по това време е 40-годишен кандидат ,,троянски кон", който е подиграван от масовите медии и третиран като селянин от противниците си.

Той е прагматичен в управлението си, решавайки много хронични проблеми в Истанбул, включително недостиг на вода, замърсяване и хаос в трафика. Проблемът с недостига на вода е решен с полагането на стотици километри нови тръбопроводи. Проблемът с боклука е решен със създаването на модерни съоръжения за рециклиране. Докато Ердоган е на поста си, замърсяването на въздуха е намалено чрез план, разработен за преминаване към природен газ. Той сменя обществените автобуси на екологични. Задръстванията в града и транспортните задръствания са намалени с изграждането на повече от 50 моста, виадукти и магистрали. Той взима предпазни мерки за предотвратяване на корупцията, като използва мерки, за да гарантира, че общинските средства се използват разумно. Той изплаща голяма част от двата милиарда долара дълг на община Истанбул и инвестира четири милиарда долара в града.

Ердоган инициира първата кръгла маса на кметовете по време на конференцията в Истанбул, която доведе до глобално, организирано движение на кметове. Седемчленно международно жури от ООН единодушно присъжда на Ердоган наградата ООН-Хабитат.

Престой в затвора[редактиране | редактиране на кода]

През 1998 г. фундаменталистката Партия на благоденствието е обявена за противоконституционна на основание, че заплашва секуларизма на Турция и е закрита от турския Конституционен съд. Ердоган става виден оратор на демонстрации, проведени от неговите колеги от партията.

През декември 1997 г. в Сиирт, Ердоган рецитира част от поема, написана от Зия Гьокалп, пантюркски активист от началото на 20 век. Неговата рецитация включва стихове, преведени като: „Джамиите са нашите казарми, куполите - нашите шлемове, минаретата - нашите щикове и верните наши войници ....“, които не са в оригиналната версия на поемата. Ердоган казва, че стихотворението е одобрено от Министерството на образованието за публикуване в учебници. Съгласно член 312/2 от турския Наказателен кодекс рецитирането му се счита за подбуждане към насилие и религиозна или расова омраза. Той е осъден на десет месеца затвор, от които излежава четири месеца, от 24 март до 27 юли 1999 година. Поради присъдата си Ердоган е принуден да се откаже от кметската си позиция. Осъждането предвижда и политическа забрана, която му пречи да участва в парламентарни избори. Той обжалва присъдата да бъде преобразувана в парична глоба, но вместо това тя е намалена на 120 дни. През 2017 г. този период от живота на Ердоган е превърнат във филм със заглавие Рейс.

Партия на справедливостта и развитието[редактиране | редактиране на кода]

Ердоган по време на посещение в Копенхаген, 2002 г.

Ердоган е бил член на политически партии, които все са били забранявани от армията или съдиите. В неговата Партия на добродетелите има спор относно подходящия дискурс на партията между традиционните политици и прореформените политици. Последният е предвидил партия, която може да работи в рамките на системата и по този начин да не бъде забранена като предшественици като Партия на националния ред, Партия на националното спасение и Партия на благоденствието. Те искат да дадат на групата характер на обикновена консервативна партия по примера на европейските християндемократически партии.

Когато Партията на добродетелите също е забранена през 2001 г., настъпва окончателно разделение: последователите на Неджметин Ербакан основаха Партията на Фелисити (ПФ), а реформаторите основаха Партията на справедливостта и развитието (ПСP) под ръководството на Абдула Гюл и Ердоган. Прореформените политици осъзнават, че строго ислямска партия никога няма да бъде приета като управляваща партия от държавния апарат и вярват, че ислямска партия не се харесва на повече от около 20 процента от турския електорат. Партията на Ердоган категорично се поставя като широка демократична консервативна партия с нови политици от политическия център (като Али Бабаджан и Мевлют Чавушоглу), като същевременно зачита ислямските норми и ценности, но без изрична религиозна програма. Това се оказва успешно, тъй като новата партия печели 34 % от гласовете на общите избори през 2002 г. Ердоган става министър-председател през март 2003 г., след като правителството на Гюл прекратява политическата си дейност.

Министър-председател[редактиране | редактиране на кода]

Съдебното минало на Ердоган не му позволява да стане министър-председател, но след началото на операцията срещу Ирак турският елит, ориентиран към САЩ, дава съгласие за изменение на закона и Ердоган възглавява правителството, водено от Абдула Гюл през 2002 – 2003 г. Турция взима решение да въведе войски в Северен Ирак. Ердоган е привърженик за влизането на Турция в Евросъюза.

През 2005 г. поддържа Алианса на цивилизациите – инициатива на министър-председателя на Испания Хосе Луис Родригес Сапатеро за намаляване на напрежението между ислямския и западния свят.

През 2009 г. участва в Световния икономически форум в Давос, където подлага на рязка критика президента Шимон Перес, защитаващ позицията на Израел при провеждане в Ивицата Газа на операцията „Разтопено олово“[3].

През юли 2009 г. по време на срещата на Голямата седморка в Акуила рязко критикува Китай за смазване на уйгурската демонстрация в гр. Урумчи, използвайки силния израз:

Против уйгурите практически беше извършен геноцид.[4]

На 13 януари 2010 г. посещава Московския държавен институт по международни отношения, където е обявен за почетен доктор на университета и изнася лекция[5].

През декември 2013 г. избухва корупционен скандал в Турция в резултат от криминално разследване на няколко ключови членове на турското правителство на министър-председателя Реджеп Ердоган. Повечето от въвлечените в скандала са членове на неговата Партия на справедливостта и развитието.

Президент на Турция[редактиране | редактиране на кода]

Ердоган полага клетва на 28 август 2014 г. и става 12-и президент на Турция. След него клетва дава новия премиер Ахмет Давутоглу на 29 август. На въпрос за неговия по-нисък от очаквания дял от 51,79 % от гласовете, той твърди, че е отговорил, "дори имаше и такива, които не харесваха Пророка. Аз обаче спечелих 52%". Поемайки ролята на президент, Ердоган е критикуван, че открито заявява, че няма да поддържа традицията на президентски неутралитет. Ердоган също така заявява намерението си да играе по-активна роля като президент, като например да използва рядко използваните от президента правомощия за кабинет. Политическата опозиция твърди, че Ердоган ще продължава да следва собствената си политическа програма, контролирайки правителството, докато новият му премиер Ахмет Давутоглу ще бъде послушен и покорен. Освен това доминирането на лоялни поддръжници на Ердоган в кабинета на Давутоглу подклажда спекулациите, че Ердоган възнамерява да упражнява значителен контрол над правителството.

Намесата на Ердоган в предизборната кампания за парламентарните избори през юни 2015 г. води до обвинения, че подмолно води кампания за AKP под прикритието на митинги за „публични откривания“ и предизвиква противоречия, тъй като президентът на Турция е задължен по конституция да упражнява политическа неутралност.[6] Смята се, че Ердоган подкрепя терористичната организация ИДИЛ.[7][8]

Президентски избори[редактиране | редактиране на кода]

Бюлетина за президентските избори през 2018 г.

На 1 юли 2014 г. Ердоган е назначен за кандидат-президент на ПСР за турските президентски избори. Кандидатурата му е обявена от заместник-председателя на ПСР, Мехмет Али Шахин.

Ердоган изнася реч след съобщението и за първи път използва „логото на Ердоган“. Логото е критикувано, защото е много подобно на логото, което президентът на САЩ Барак Обама използва на президентските избори през 2008 г.

Ердоган е избран за президент на Турция на първия тур на изборите с 51,79 % от гласовете, избягвайки необходимостта от балотаж, като печели над 50 %. Съвместният кандидат на CHP, MHP и 13 други опозиционни партии, бившия генерален секретар на Организацията за ислямско сътрудничество Екмеледин Ихсаноглу печели 38,44 % от гласовете. Прокюрдският кандидат за HDP Селахатин Демирташ печели 9,76 %.

Изборите за президент в Турция през 2018 г. се провеждат като част от общите избори през 2018 г., заедно с парламентарните избори в същия ден. След одобрението на конституционните промени на референдум, проведен през 2017 г., избраният президент освен държавен глава, поема правомощията на премиера, защото длъжността е закрита.

Действащият президент Реджеп Тайип Ердоган декларира кандидатурата си за Народния алианс (на турски: Cumhur İttifakı) на 27 април 2018 година. Основната опозиция на Ердоган, Републиканската народна партия, номинира Мухарем Индже, член на парламента, известен със своята борбена опозиция и енергични речи срещу Ердоган. Освен тези кандидати, Мерал Акшенер, основателят и лидер на Партия Ийи, Темел Карамолаоглу, лидерът на Партията на Фелисити и Догу Перинчeк, лидерът на Патриотичната партия, обявяват своите кандидатури и събират 100 000 подписа, необходими за номинация. Съюзът, на който Ердоган беше кандидат, печели 52,59 % от народните гласове.

Референдум[редактиране | редактиране на кода]

През април 2017 г. се провежда конституционен референдум, на който избирателите в Турция (и турските граждани в чужбина) гласуват набор от 18 предложени изменения в конституцията на Турция. Измененията включват замяна на съществуващата парламентарна система с президентска система. Длъжността министър-председател е премахната и президентството става изпълнителен пост, натоварен с широки изпълнителни правомощия. Местата в парламента ще бъдат увеличени от 550 на 600, а възрастта за кандидатстване в парламента е намалена от 25 на 18. Референдумът също така призовава за промени във Върховния съвет на съдиите и прокурорите.

Местни избори 2019[редактиране | редактиране на кода]

На местните избори през 2019 г. управляващата партия ПСР губи контрол над Истанбул и Анкара за първи път от 25 години, както и 5 от 6-те най-големи града в Турция. Загубата широко се дължи на лошото управление на Ердоган с турската икономическа криза, нарастващия авторитаризъм, както и на предполагаемото бездействие на правителството по отношение на сирийската криза с бежанците. Скоро след изборите Върховният избирателен съвет на Турция разпорежда непризнаване на резултатите в Истанбул, с което анулира кметското свидетелство на Екрем Имамоглу. Решението довежда до значителен спад на популярността на Ердоган и ПСР и неговата партия отново губи изборите през юни, но с по-голяма разлика. Резултатът е възприет като огромен удар за Ердоган, който веднъж е казвал, че ако неговата партия „загуби Истанбул, ние ще загубим Турция“. Победата на опозицията е характеризирана като "началото на края" за Ердоган, като международни коментатори призовават повторното провеждане на избори за огромна правителствена грешка, довела до потенциална кандидатура на Имамоглу на следващите насрочени президентски избори. Предполага се, че мащабът на поражението на правителството може да предизвика преструктуриране на кабинета и предсрочни общи избори, които са насрочени за юни 2023 г.

Правителствата на Нова Зеландия и Австралия и опозиционната партия CHP критикуват Ердоган, след като той многократно показва видеоклип, заснет от стрелеца от джамията в Крайстчърч, на своите привърженици на предизборните митинги за местните избори на 31 март и казва, че австралийци и новозеландци, дошли в Турция с анти-мюсюлмански настроения „ще бъдат изпратени обратно в ковчези като техните дядовци“ в Галиполи.

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

Президентски дворец[редактиране | редактиране на кода]

Новия президентски дворец в Анкара

Ердоган получава критики и за изграждането на нов дворец, наречен Ak Saray (чисто бял дворец), който заема около 50 акра от горската ферма на Ататюрк (AOÇ) в Анкара. Тъй като AOÇ е защитена земя, са издадени няколко съдебни разпореждания за спиране на строителството на новия дворец, въпреки че строителните работи продължават въпреки това. Опозицията определя този ход като явно пренебрегване на върховенството на закона. Проектът е обект на тежки критики и са отправени обвинения; корупция по време на строителния процес, унищожаването на дивата природа и пълното заличаване на зоологическата градина в AOÇ, за да се направи път за новото съединение. Фактът, че дворецът е технически нелегален, довежда до това, че е заклеймен като „Kaç-Ak Saray“, думата kaçak на турски означава „незаконно“.

Ак Сарай първоначално е проектиран като нов кабинет за министър-председателя. Въпреки това, след като поема президентството, Ердоган обявява, че дворецът ще се превърне в новия президентски дворец, докато имението Çankaya ще бъде използвано от министър-председателя. Този ход се разглежда като историческа промяна, тъй като имението Çankaya се използва като емблематичен офис на президентството от самото му създаване. Ak Saray разполага с почти 1000 стаи и струва 350 милиона щатски долара (270 милиона евро), което води до огромни критики по времето, когато авариите в минното дело и правата на работниците доминират в дневния ред.

На 29 октомври 2014 г. Ердоган трябва да проведе прием за Деня на републиката в новия дворец, за да отбележи 91-ата годишнина на Република Турция и официално да открие президентския дворец. Въпреки това, след като повечето поканени участници обявяват, че ще бойкотират събитието, заради минния инцидент в района на Ерменек в Караман, приемът е отменен.

Медиите[редактиране | редактиране на кода]

Турски журналисти протестират в подкрепа на колегите си, които са в затвора на Денят на човешките права, 10 декември 2016 г.

Президентът Ердоган и неговото правителство продължават да настояват за съдебни действия срещу останалата свободна преса в Турция. Последният вестник, който е иззет, е Zaman, през март 2016 година. След конфискацията, Мортън Абрамовиц и Eрик Eделман, бивши посланици на САЩ в Турция, осъждат действията на президента Ердоган в становище, публикувано от The Washington Post: „Очевидно сега демокрацията не може да процъфти под управлението на Ердоган". „Общият темп на реформите в Турция не само се забавя, но в някои ключови области, като свободата на изразяване и независимостта на съдебната власт, настъпва регрес, което е особено тревожно“, заявява докладчикът Кати Пири през април 2016 г. след като Европейският парламент приема своя годишен доклад за напредъка на Турция.

На 22 юни 2016 г. президентът Реджеп Тайип Ердоган заявява, че се смята за успешен в „унищожаването“ на турски граждански групировки, „работещи срещу държавата“, заключение, потвърдено няколко дни по-рано от Седат Лачинер, професор по международни отношения и ректор на Университетът в Чанаккале - ,,18 март": "Обявяването на невъоръжена и мирна опозиция, осъждайки хората на несправедливо наказание по погрешни обвинения в терор, ще подхрани истински тероризъм в Турция на Ердоган. Оръжията и насилието ще станат единствената алтернатива за законно изразяване на свободна мисъл".

След опита за преврат са арестувани над 200 журналисти и затворени над 120 медии. Журналистите от Cumhuriyet са задържани през ноември 2016 г. след дългогодишни репресии срещу вестника. Впоследствие "Репортери без граници" наричат Ердоган "враг на свободата на печата" и заявяват, че "крие агресивната си диктатура под фурнир на демокрацията".

През април 2017 г. Турция блокира целия достъп до Уикипедия поради спор за съдържание. Турското правителство отменя забраната за Уикипедия след две години и половина на 15 януари 2020 г., като възстановява достъпа до онлайн енциклопедията месец, след като върховният съд на Турция решава, че блокирането на Уикипедия е противоконституционно.

На 1 юли 2020 г. в изявление, направено до членовете на партията си, Ердоган обявява, че правителството ще въведе нови мерки и разпоредби за контрол или затваряне на платформи за социални медии като Ютюб, Tуитър и Нетфликс. Чрез тези нови мерки всяка компания ще трябва да назначава официален представител в страната, който да отговоря на правни проблеми. Решението идва, след като редица потребители на Tуитър обиждат дъщеря му Есра, след като тя приветства четвъртото си дете.

Извънредно положение и прочиствания[редактиране | редактиране на кода]

На 20 юли 2016 г. президентът Ердоган обявява извънредно положение, като посочва като оправдание опита за държавен преврат. За първи път е планирано да продължи три месеца. Турският парламент одобрява тази мярка. По-късно извънредното положение е удължено с още три месеца, на фона на продължаващите турски чистки през 2016 г., включително цялостни чистки на независими медии и задържане на десетки хиляди турски граждани, политически противопоставени на Ердоган. До март 2018 г. са арестувани над 50 000 души и над 160 000 са уволнени от работните си места.

Турските журналисти Джан Дюндар и Ердем Гюл са арестувани заради изтичане на класифицирана информация

През август 2016 г. Ердоган започва да събира журналисти, които публикуват или които ще публикуват статии, разпитващи за корупцията в администрацията на Ердоган и ги лишава от свобода. Броят на турските журналисти, затворени от Турция, е по-висок от която и да е друга държава, включително всички тези журналисти, затворени в Северна Корея, Куба, Русия и Китай, взети заедно. След опита за преврат от юли 2016 г. администрацията на Ердоган започва да събира десетки хиляди лица, както от правителството, така и от публичния сектор, и ги затваря по обвинения в предполагаем „тероризъм“. В резултат на тези арести мнозина в международната общност се оплакват от липсата на подходящ съдебен процес при затварянето на опозицията на Ердоган.

През април 2017 г. Ердоган въвежда успешно законодателство, което на практика прави незаконно турското законодателно управление да разследва изпълнителната си власт. Без контрола и баланса на свободата на словото и свободата на турския законодателен орган да го държи отговорен за действията си, мнозина оприличават настоящата форма на управление на Турция на диктатура само с номинални форми на демокрация на практика. По времето на успешното приемане на Ердоган на най-новото законодателство, заглушаващо опозицията му, президентът на САЩ Доналд Тръмп се обажда на Ердоган, за да го поздрави за ,,скорошната му победа на референдума".

На 29 април 2017 г. администрацията на Ердоган започва вътрешно блокиране на Уикипедия чрез вътрешната турска система за филтриране в Интернет. Това блокиращо действие се провежда, след като правителството за първи път отправя искане към Уикипедия да премахне така нареченото „обидно съдържание“. В отговор съоснователят на Wikipedia Джими Уелс отговоря чрез публикация в Tуитър, заявявайки: ,,Достъпът до информация е основно човешко право. Турски граждани, аз винаги ще стоя до вас и ще се боря за това право."

През януари 2016 г. повече от 1000 учени подписват петиция, критикуваща военните действия на Турция срещу етнически кюрдски градове и квартали в източната част на страната, като Сур (квартал на Диарбакър), Силван, Нусайбин, Джизре и Силопи, и искат край на насилието. Ердоган обвинява подписващите петицията в "терористична пропаганда", като ги нарича "най-мрачните от хората". Той призовава за действия от институции и университети, заявявайки: ,,Всеки, който се е възползвал от тази държава, но сега е враг на държавата, трябва да бъде наказан без допълнително забавяне". За броени дни са арестувани над 30 от подписалите, много от техните домове са подложени на набези в ранни зори. Въпреки че всички са освободени бързо, почти половината са уволнени от работните си места, което предизвиква донос от Турската научна академия за такова ,,грешно и обезпокоително" лечение. Ердоган се зарича, че академиците ще платят цената за ,,изпадането в ямата на предателството".

На 8 юли 2018 г. Ердоган уволнява 18 000 служители за предполагаеми връзки с базирания в САЩ проповедник Фетулах Гюлен, малко преди да поднови мандата си на президент. От отстранените, 9000 са полицаи с 5000 от въоръжените сили с добавяне на стотици академици.

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Европа[редактиране | редактиране на кода]

Посещения в чужбина, осъществени от Ердоган като президент (от 2014 г.)

През февруари 2016 г. Ердоган заплашва да изпрати милионите бежанци в Турция до страните членки на ЕС, като казва: „Можем да отворим вратите за Гърция и България по всяко време и да качим бежанците в автобуси ... И така, как ще се справите с бежанците, ако не получите сделка?"

В интервю за списание Der Spiegel, немският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен заявява на 11 март 2016 г., че кризата с бежанците е превърнала доброто сътрудничество между ЕС и Турция в „съществено важен“ въпрос. ,,Следователно е правилно да продължим преговорите за присъединяването на Турция към ЕС".

Работна вечеря между лидерите на Германия, Русия, Турция и Франция в Истанбул

В своята резолюция „Функционирането на демократичните институции в Турция“ от 22 юни 2016 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа предупреждава, че „последните събития в Турция, свързани със свободата на медиите и изразяването, ерозията на върховенството на закона и нарушенията на човешките права във връзка с операциите за сигурност срещу тероризма в Югоизточна Турция ... повдигнаха сериозни въпроси относно функционирането на нейните демократични институции".

На 20 август 2016 г. Ердоган казва на украинския си колега Петро Порошенко, че Турция няма да признае анексията на Крим през 2014 г .; наричайки го „окупация на Крим“.

През януари 2017 г. Ердоган заявява, че за изтегляне на турските войски от Северен Кипър ,,не може да става и дума" и Турция ще остане в Кипър ,,завинаги".

В Егейско море има дългогодишен спор между Турция и Гърция. Ердоган предупреждава, че Гърция ще плати ,,висока цена", ако турският кораб за проучване на газ - в тази зона, която според Турция са спорни води - бъде атакуван.

През септември 2020 г. Ердоган заявява подкрепата на правителството си за Азербайджан след сблъсъците между арменските и азербайджанските сили за спорния регион Нагорни Карабах. Той отхвърля исканията за прекратяване на огъня.

Реджеп и Емине Ердоган заедно с Доналд и Мелания Тръмп в Белия дом, 2019 г.
Ердоган в Баку на среща с Илхам Алиев, 2020 г.
Володимир Зеленски и Реджеп Ердоган на среща в Киев, 2020 г.

Диаспора[редактиране | редактиране на кода]

През март 2017 г. турският президент Реджеп Тайип Ердоган заявява пред турците в Европа: ,,Правете не три, а пет деца. Защото вие сте бъдещето на Европа. Това ще бъде най-добрият отговор на несправедливостите срещу вас." Това се тълкува като империалистически призив за демографска война.

Според The ​​Economist, Ердоган е първият турски лидер, който се отнася сериозно към турската диаспора, което създава търкания в тези диаспорни общности и между турското правителство и няколко негови европейски колеги.

Балканите[редактиране | редактиране на кода]

Президентите на Турция, Азербайджан и Украйна на церемонията по откриването на Трансанадолския газопровод, 12 юни 2018 г.

През февруари 2018 г. президентът Ердоган изразява турска подкрепа за позицията на Република Македония по време на преговорите по спора за наименованието на Македония, заявявайки, че позицията на Гърция е погрешна.

През март 2018 г. президентът Ердоган критикува косовския премиер Рамуш Харадинай за уволнението на неговия вътрешен министър и началник на разузнаването за това, че не го е информирал за неразрешена и незаконна тайна операция, проведена от Националната разузнавателна организация на Турция на територията на Косово, довела до ареста на шест души, за които се твърди, че са свързани с движението на Гюлен.

На 26 ноември 2019 г. земетресение удря района на Дуръс в Албания. Президентът Ердоган изразява съболезнованията си и позовавайки се на близките албано-турски отношения, той се ангажира Турция да възстанови 500 разрушени от земетресението домове и други граждански структури в Лач. В Истанбул, Ердоган организира и присъства на донорска конференция (8 декември) за подпомагане на Албания, която включва турски бизнесмени, инвеститори и албанския премиер Еди Рама.

Обединено кралство[редактиране | редактиране на кода]

През май 2018 г. британският премиер Тереза ​​Мей приветства Ердоган в Обединеното кралство на тридневно държавно посещение. Ердоган заявява, че Обединеното кралство е ,,съюзник и стратегически партньор, но и истински приятел. Сътрудничеството, което имаме, далеч надхвърля всеки механизъм, който сме установили с други партньори."

САЩ[редактиране | редактиране на кода]

Ердоган с американския президент Доналд Тръмп, юни 2019 г.

С течение на времето Турция започва да търси начини да закупи собствена система за противоракетна отбрана и също така да използва тази поръчка за изграждане на собствен капацитет за производство и продажба на система за противовъздушна и противоракетна отбрана. Турция се заема сериозно с придобиването на система за противоракетна отбрана в началото на първата администрация на Обама, когато се открива конкуренция между системата Raytheon Patriot PAC 2 и системи от Европа, Русия и дори Китай.

Възползвайки се от новото охлаждане на отношенията между САЩ и Турция, Путин вижда шанса си да използва продажбата на С-400 за Турция, така че през юли 2017 г. той предлага системата за противовъздушна отбрана на Турция. През следващите месеци САЩ предупреждават Турция, че покупка на С-400 застрашава покупката на F-35 в Турция. За интеграция на руската система в мрежата на НАТО за противовъздушна отбрана също не може да се говори. Служители на администрацията, включително Марк Еспър, предупреждават, че Турция трябва да избере между С-400 и F-35. Няма как да имат и двете.

Доставките на S-400 за Турция започват на 12 юли. На 16 юли Тръмп споменава пред журналисти, че задържането на F-35 от Турция е несправедливо. Президентът казва: ,,И така, това, което се случва, е, че имаме ситуация, в която Турция е много добра с нас, много добра и сега казваме на Турция, че тъй като наистина сте били принудени да купите друга ракетна система, няма да ви продаваме изтребителите F-35".

Конгресът на САЩ ясно заявява на двупартийна основа, че очаква президентът да санкционира Турция за закупуването на руско оборудване. Извън F-35, Турция обмисля да закупи руски реактивен изтребител пето поколение Су-57.

На 1 август 2018 г. Министерството на финансите на САЩ санкционира двама министри от турското правителство, участвали в задържането на американския пастор Андрю Брънсън. Ердоган заявява, че поведението на САЩ ще принуди Турция да търси нови приятели и съюзници. Напрежението между САЩ и Турция е най-сериозната дипломатическа криза между съюзниците от НАТО от години.

Бившият съветник по националната сигурност на Тръмп – Джон Болтън заявява, че президентът Доналд Тръмп е казал на Ердоган, че ,,ще се погрижи" за разследването срещу турската държавна банка Halkbank, обвинена в банкови измами и пране на до 20 милиарда долара от името на ирански субекти. Турция разкритикува книгата на Болтън, като заявява, че включва подвеждащи разкази за разговори между Тръмп и Ердоган.

През август 2020 г. бившият вицепрезидент и кандидат за президент – Джо Байдън призовава за нов подход на САЩ към президента ,,автократ" Ердоган и подкрепа за турските опозиционни партии. През септември 2020 г. Байдън желае Ердоган да ,,стои настрана" от конфликта в Нагорни Карабах между Азербайджан и Армения, в който Турция подкрепя азерите.

Израел[редактиране | редактиране на кода]

Отношенията между Турция и Израел започват да се нормализират, след като израелският премиер Нетаняху официално се извинява за смъртта на деветимата турски активисти по време на нападението на флотилия в Газа. В отговор на конфликта между Израел и Газа през 2014 г. Ердоган обвинява Израел, че е „по-варварски от Хитлер“ и че провежда „държавен тероризъм“ и „опит за геноцид“ срещу палестинците.

През декември 2017 г. президентът Ердоган отправя предупреждение към Доналд Тръмп, след като президентът на САЩ признава Йерусалим за столица на Израел. Ердоган заявява, че ,,Йерусалим е червена линия за мюсюлманите", посочвайки, че определянето на Йерусалим като столица на Израел ще отчужди от града палестинци и други мюсюлмани, подкопавайки надеждите за бъдеща столица на палестинска държава. Ердоган нарича Израел ,,терористична държава". Нафтали Бенет отхвърля заплахите, като заявява, че ,,Ердоган не пропуска възможност да атакува Израел".

През април 2019 г. Ердоган заявява, че Западният бряг принадлежи на палестинци, след като израелският премиер Бенямин Нетаняху заявява, че ще анексира израелски селища в окупираните палестински територии, ако бъде преизбран.

Ердоган осъжда мирното споразумение между Израел и ОАЕ, като заявява, че Турция обмисля спиране или прекратяване на дипломатическите отношения с Обединените арабски емирства в отговор.

Китай[редактиране | редактиране на кода]

Двустранната търговия между Турция и Китай се е увеличила от 1 млрд. долара годишно през 2002 г. до 27 млрд. долара годишно през 2017 г. Ердоган заявява, че Турция може да обмисли присъединяване към Шанхайската организация за сътрудничество вместо към Европейския съюз.

Катарска блокада[редактиране | редактиране на кода]

През юни 2017 г. по време на реч, Ердоган нарича изолацията на Катар ,,нехуманна и срещу ислямските ценности" и че ,,жертването на Катар чрез клеветнически кампании няма никаква цел".

Мианмар[редактиране | редактиране на кода]

През септември 2017 г. Ердоган осъжда преследването на мюсюлманите в Мианмар и обвинява Мианмар в ,,геноцид" срещу мюсюлманското малцинство.

Венецуела[редактиране | редактиране на кода]

Отношенията с Венецуела са укрепени с последните събития и взаимните посещения на високо равнище. Първото официално посещение между двете страни на президентско ниво е през октомври 2017 г., когато венецуелският президент Николас Мадуро посещава Турция. През декември 2018 г., Ердоган посещава Венецуела за първи път и изразява волята си за изграждане на силни отношения с Венецуела и изразява надежда, че посещенията на високо равнище ,,ще продължат все повече".

Ройтерс съобщава, че през 2018 г., 23 тона добито злато са отведени от Венецуела до Истанбул. През първите девет месеца на 2018 г. износът на злато от Венецуела за Турция нараства от нула през предходната година до 900 милиона щатски долара.

По време на президентската криза във Венецуела, Ердоган изразява солидарност с президента на Венецуела Николас Мадуро и разкритикува санкциите на САЩ срещу Венецуела, заявявайки, че „политическите проблеми не могат да бъдат разрешени чрез наказване на цял народ".

След опита за въстание във Венецуела през 2019 г., Ердоган осъжда действията на законодателя Хуан Гуайдо, публикувайки в Туитър: „Тези, които се опитват да назначат постмодерен колониален губернатор във Венецуела, където президентът е назначен от избори и където хората управляват, трябва да знаят, че само демократичните избори могат да определят как ще се управлява една държава".

Събития[редактиране | редактиране на кода]

Опит за държавен преврат[редактиране | редактиране на кода]

В нощта на 15 срещу 16 юли 2016 г. в Турция се провежда неуспешен опит за военен преврат, насочен срещу провежданата от Ердоган политика на ислямизация. Организатор на преврата според Ердоган е ислямският проповедник Фетхуллах Гюлен.[9][10]

Турският парламент е бомбардиран по време на неуспешния опит за преврат през 2016 г.

Общо 238 души загиват при опита за преврат, като други 3000 са ранени. Петдесет месеца след събитията общият брой на задържаните по обвинение за участие в преврата достига 26 хиляди души, а 2839 военнослужещи влизат в затвора, 29 полковници са отстранени от служба, включително 5 генерали. Паспортите на 75 хиляди души са анулирани. След събитията Ердоган настоява за възстановяване на смъртното наказание в Турция, което предизвика конфликт с Европейския съюз, загуба на перспективи за членство в ЕС, както и премахване на безвизовия режим между ЕС и Турция.

Ердоган, както и други високопоставени турски държавни лица, отправят многократни искания към САЩ за екстрадирането на Гюлен.

След опита за преврат се наблюдава значително влошаване на отношенията между Турция и САЩ. Европейските и други световни лидери изразяват загрижеността си относно ситуацията в Турция, като много от тях предупреждават Ердоган да не използва опита за преврат като оправдание за репресии срещу опонентите си.

Възходът на ИДИЛ и сривът на кюрдския мирен процес довеждат до рязко нарастване на терористичните инциденти в Турция до 2016 г. Ердоган е обвинен от своите критици, че има „мек ъгъл“ за ИДИЛ. След опита за преврат обаче Ердоган нарежда на турските военни да влязат в Сирия за борба с ИДИЛ и кюрдските бойни групи. Критиците на Ердоган определят прочистването в образователната система и съдебната система като подкопаване на върховенството на закона, но привържениците на Ердоган твърдят, че това е необходима мярка, тъй като свързаните с Гюлен училища изневеряват на приемните изпити. Те изискват прочистване в образователната система и на последователите на Гюлен, които след това влизат в съдебната система.

Планът на Ердоган е ,,да възстанови Турция като президентска система. Планът ще създаде централизирана система, която да му позволи да се справи по-добре с вътрешните и външните заплахи на Турция. Едно от основните препятствия, за което се твърди, че стои на пътя му, е движението на Фетхулах Гюлен ..." След опита за преврат в Турция през 2016 г. се появява ядро ​​на националното единство и консенсус за репресиите срещу превратаджиите с митинг на Националното единство, проведен в Турция, който включва ислямисти, секуларисти, либерали и националисти. Ердоган използва този консенсус, за да отстрани последователите на Гюлен от бюрократичните постове, да ограничи ролята им в неправителствените организации, Министерството на религията на Турция и турските военни, като 149 генерали са освободени. Във външнополитическа план, Ердоган нарежда на турските въоръжени сили да се бият в Сирия и освобождават градовете от контрола на ИДИЛ. Докато отношенията с Европа се влошават след опита за преврат, Ердоган развива алтернативни отношения с Русия, Саудитска Арабия и „стратегическо партньорство“ с Пакистан, с планове за развиване на отношения чрез споразумения за свободна търговия и задълбочаване на военните отношения за взаимно сътрудничество с регионалните съюзници на Турция.

Валутна и дългова криза, 2018 г.[редактиране | редактиране на кода]

Турската валутна и дългова криза от 2018 г. е причинена от прекомерния дефицит по текущата сметка на турската икономика и задлъжнялостта в чуждестранна валута, в комбинация с нарастващия авторитаризъм на Ердоган и неговите неортодоксални идеи за лихвената политика. Икономистът Пол Кругман определя разгръщащата се криза като ,,класическа валутна и дългова такава, каквато сме виждали много пъти", добавяйки: ,,В такъв момент качеството на ръководството изведнъж има голямо значение. Имате нужда от длъжностни лица които разбират какво се случва, могат да измислят отговор и да имат достатъчно достоверност, че пазарите им дават предимството на съмнението. Някои нововъзникващи пазари имат тези неща и те изкарват сътресенията доста добре. Режимът на Ердоган няма нищо от това".

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Ben de Gürcüyüm, ailemiz Batum'dan Rize'ye göç etmiş bir Gürcü ailesidir.“ (тур.:„Аз също съм грузинец, нашето семейство е грузинско семейство, което мигрира от Батуми в Ризе.“) Bülent Sarıoğlu, „Kimlik değişimi!“, в-к Milliyet, 13 декември 2005.
  2. Taylor, Adam (6 август 2014). „Is 'Armenian' an insult? Turkey's prime minister seems to think so.“. The Washington Post, 27 ноември 2014.
  3. Перепалка между Пересом и Эрдоганом в Давосе
  4. Премьер-министр Турции: над уйгурами-мусульманами совершён геноцид Архив на оригинала от 2009-07-12 в Wayback Machine., News.Bakililar.az, 11 юли 2009 г.
  5. Информационный портал „Университет МГИМО“. Цель Турции – находить новых друзей, а не создавать врагов. 13 януари 2010.
  6. OSCE criticizes Erdoğan’s violation of impartiality in election. // Bugun.com.tr. Архив на оригинала от 2015-09-27 в Wayback Machine.
  7. The Guardian: The Institute for the Study of Human Rights at Columbia University has compiled a long list of evidence of Turkish support for Isis in Syria.
  8. www.mintpressnews.com
  9. Turkish Military Says It Has Seized Control From Ankara Government. // Посетен на 15 юли 2016.
  10. 1. Ordu Komutanı'ndan açıklama!. // haber7.com. 16 юли 2016. Посетен на 15 юли 2016. (на турски)
     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Турция“         Портал „Турция