Резиденция на френския посланик в София
| Резиденцията на френския посланик в София | |
|---|---|
.JPG) | |
 | |
| Вид | резиденция |
| Местоположение |  София, България |
| Архитект | Тодор Златев и Димитър Коев |
| Изграждане | 1929 г. |
| Етажи | 3 |
| Статут | паметник на културата |
| Собственик | Ангел Куюмджийски |
Резиденцията на френския посланик в София се намира на улица „Оборище“ №27 в район Оборище, София.[1][2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Къща на Ангел Куюмджийски[редактиране | редактиране на кода]
Къщата е построена през 1929 г. за банкера и предприемач Ангел Куюмджийски от бюрото на архитектите Тодор Златев и Димитър Коев.[3] Построена е в стил необарок, заради което приятелите на Куюмджийски смятат, че тя не отговаря на съвременните архитектурни тенденции. Това кара Куюмджийски да построи нова къща на ул. „Велико Търново“.[1][2]
Резиденция на френския посланик[редактиране | редактиране на кода]
В 1934 г. къщата е наета от правителството на Франция за посолство в София. От януари 1936 г. е резиденция на посланика на Франция. По това време е купена и съседната къща на Емми Горас, която се използва за посолство на Франция.[2]
Къщата е разположена в голям двор. Оградата от страната на ул. „Оборище“ е изработена от ковано желязо с красиви детайли по нея. Върху фасадата на къщата са използвани мотиви от необарока – ъглова рустика, апликирани елементи, масивен корниз, над който се издига мансардата. Украсата е семпла, направена от гипсови орнаменти. Външната мазилка е гладка, в ъглите е фугирана, мансардата е с ламаринена обшивка от типа „рибени люспи“. Прозорците са с дървени щори.[2]
В салона и кабинета са изградени мраморни камини, а етажите се свързват с еднораменна дървено стълбище.[2]
Интериорът се състои от мебели и картини от XVIII и XIX в., статуетки от севърски порцелан, старинни сребърни предмети, стенни гоблени и лампиони. До главния салон е разположена с изглед към улицата една от малките приемни. В главния салон е окачен портрет на френския дипломат в София, спасител на много осъдени участници в Априлското въстание Леандър Франсоа Рьоне Льо Ге. В него се помещава и голяма библиотека от кестен.[2]
Трапезарията е разположена от дясната страна на главния салон. На 20 януари 1989 г. в нея се състои закуската с френския президент Франсоа Митеран[2], на която присъстват Блага Димитрова, Желю Желев, Николай Василев, Радой Ралин, Копринка Червенкова, акад. Алексей Шелудко, Стефан Продев, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Барух Шамлиев, Анжел Вагенщайн и Светлин Русев.
На втория етаж се намира министерският апартамент, който се ползва само от високопоставени гости.[2]
По време на управлението на посланик Етиен дьо Понсен е извършен основен ремонт на сградата и градината.[2]
От 1978 г. сградата е архитектурно-строителен художествен паметник на културата с местно значение, а от 1998 г. е с национално значение.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Екимова-Мелнишка, Мариана, Александър Н. Геров. Къщите говорят. София, Издателство на Нов български университет, 2016. ISBN 978-954-535-942-2. с. 53 – 54.
- ↑ а б в г д е ж з и Ненчев, Красимир. Български банкер дава дом на френската легация. // vestnikstroitel.bg, 17 юни 2011 г. Посетен на 15 август 2018 г.
- ↑ Енциклопедия България в 7 тома, т.2 (Г-З), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1981 г.
- ↑ Жилищна сграда, б. на Куюмджийски /френско посолство/. // io.morphocode.com. Посетен на 15 август 2018 г.