Рис (митология)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Рис.
Подобно на останалите диви животни, с които се сблъсква човекът, така и рисът влиза във вярванията и митологиите на хората, живеещи в районите на неговото местообитание. Тези вярвания се отнасят най-вече до физиологичните качества на риса (главно зрението му) и начина му на живот (потайност, нападения от засада, самостоятелност).
В митологията на Древна Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В древногръцката митология е известен героят Линкей (Lynkeus), чието име идва от думата рис (на гръцки: λύγκας)[1], надарен с извънредно остро зрение – според мита, той можел да вижда под водата, под земята и през скалите[2][3][4]. Според гръцката митология, скитския цар Линк (Линкос, Линх, Lynchos) се опитва да убие Триптолем, промъквайки се нощем към ложето му (подобно на рисовете), заради което е превърнат от богинята Деметра в рис[5]. Рисът е и едно от животните, които са в свитата на необуздания бог Дионис[6], като понякога се изобразява и като впрегатно животно в колесницата на Дионис[7], теглена от котки (пантери, лъвове).
Скандинавска митология
[редактиране | редактиране на кода]В скандинавската митология, рисът също е изобразяван като впрегатно животно, този път в колесницата на богинята Фрейя, теглена по принцип от котки[8][9]; самата богиня също е отъждествявана с това животно[10].
Келтска митология
[редактиране | редактиране на кода]В келтската митология рисът се свързва с името на бог Луг, познат както сред континенталните, така и сред островните келти. Самото животно не съществува в келтските легенди, но името му е точен омоним на името на Луг в ирландския език (lug; в генитив: loga)[11]. Въпреки че рисовете вероятно не са обитавали Ирландия[12] надписите, съдържащи тази дума се появяват на острова. Някои автори смятат, че имената в надписите съдържащи „lug“ могат да се тълкуват не толкова като „приближен на [бог] Луг“, а по-скоро като „подобен на рис“, „рисова ярост“ и т.н., тъй като в средноирландски текстове думата „lug“ (рис) се използва освен като обозначаваща скъпа кожа, така и като метафора за воин[13].
Славянски митологии
[редактиране | редактиране на кода]В руския фолклор е познат мотивът за Арис-поле (на руски: Арысь-поле) любяща съпруга-майка, превърната от зла магьосница в рис. Според него младата жена три нощи приема човешка същност и кърми детето си, през останалото време е рис, криещ се вдън горите[14]. Според русите, един от най-старите начини да бъде успокоено плачещо нощем дете е с него да бъде обиколено огнището и на въпроса: „Какво носиш?“, носещият детето да отговори: „Рис, вълк и спящ заек“, което визира смелостта на риса, осмеляващ се да напада дори мечки, и пожеланието тази смелост да бъде пренесена върху детето[15].
Вярването за силата на зрението на риса се открива и в съвременното наименование на вида в някои славянски езици, където е известен като „Ostrovid“ („Островид“, с остро зрение): чешки[16] и словашки.
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Според средновековните вярвания, явно наследени от античността, на погледа на риса се приписва способността да „пробива стени и укрепления“ (т.е. да вижда през стените), както и да „долавя по изображенията отраженията на скрити предмети“[17]. Именно вярването, свързано със силното зрение на риса, дава името на съзвездието Рис, открито от Ян Хевелий, според когото звездите в тази част на небето са толкова малки, че е нужно зрение на рис, за да бъдат забелязани.
Алегорично, вярването в остротата на зрението на риса, влиза в наименованието на т. нар. Академия на рисооките в Рим, използвано в смисъл на всеобхватния взор на науката.
Християнство
[редактиране | редактиране на кода]В символиката на християнските вярвания, рисът обозначава бдителността на Иисус Христос[18].
В българските вярвания
[редактиране | редактиране на кода]В българските вярвания рисът е приеман за лош дух, причиняващ големи вреди. Той е неуловим – никаква хайка не може да го улови; може да бъде прогонен с магии[19].
Рисът и скъпоценните камъни
[редактиране | редактиране на кода]В античността и средновековието се вярва в съществуването на т. нар. Лапис Линкуриус (на латински: Lapis lyncurius, Рисов камък), скъпоценен камък, който представлява вкаменената урина на риса, наричана от своя страна Линкуриам (на латински: lyncuriam, Рисова вода). Вярва се, че рисът зарива урината си било за да се вкамени по-бързо[20], било заради вроденото си нежелание хората да се сдобият с този камък[21]. За това споменават още Овидий[22] и Теофраст[23]; смята се, че този камък е кехлибарът или карбункул[24] (с това име в древността и средновековието са наричани скъпоценните камъни с червен цвят – основно гранати и рубини)[25]
Рисът в хералдиката
[редактиране | редактиране на кода]В хералдиката рисът се явява едно от хералдическите животни, като отново символизира главно острота на зрението; символизира също потайност, коварство, бдителност. Неговият образ може да се види в гербовете на градовете Псков, Гомел и мн. др.
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Батаклиев, Георги. Антична митология. Изд. „Д-р Петър Берон“. София, 1985. стр. 95.
- ↑ Мифы народов мира[неработеща препратка]
- ↑ Н. А. Кун. Старогръцки легенди и митове
- ↑ Батаклиев, Георги. Антична митология. Изд. „Д-р Петър Берон“. София, 1985. стр. 95.
- ↑ Овидий. Метаморфози. V, 650.
- ↑ Н. А. Кун. Старогръцки легенди и митове.
- ↑ Флавий Филострат. Картини (Eikònes) I, 18; 23
- ↑ wiccanone.org.uk, архив на оригинала от 24 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101124093504/http://www.wiccanone.org.uk/freyja.html, посетен на 22 август 2010
- ↑ www.wildcatconservation.org // Архивиран от оригинала на 2010-10-16. Посетен на 2010-08-22.
- ↑ www.valkyrietower.com
- ↑ Геербрант, Ален. Жан Шевалие. Речник на символите. Петриков. 1995. стр. 300 – 301.
- ↑ Breitenmoser, U., Mallon, D.P., von Arx, M. & Breitenmoser-Wursten, C. Lynx lynx // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 23 август 2010. (на английски)
- ↑ ЗООМОРФНЫЙ ЭЛЕМЕНТ В ОГАМИЧЕСКИХ ИМЕНАХ: К ПОСТАНОВКЕ ПРОБЛЕМЫ
- ↑ Энциклопедия вымышленных существ
- ↑ godsbay.ru
- ↑ Rys ostrovid
- ↑ Геербрант, Ален. Жан Шевалие. Речник на символите. Петриков. 1995. стр. 301.
- ↑ Дж. К. Купър. Енциклопедия на традиционните символи. Петър Берон. София. 1993. стр. 181.
- ↑ Маринов, Димитър. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание, стр. 137 – 138.
- ↑ Плиний Стари Естествена история. VIII, 28 история
- ↑ Исидор Севилски. Етимологии. XII, 2:20. Според Исидор името на риса (lynkos, lynx) идва от гръцкото вълк (lycos), тъй като приличал на вълк, но гърбът му е покрит с петна.
- ↑ „Каквото тече от мехура на този звяр, казват, мигом се в камък превръща.“ Овидий. Метаморфози. XV, 391 – 417. Цит. според Публий Овидий Назон. Метаморфози. Народна култура. София, стр. 317.
- ↑ Теофраст. За камъните.
- ↑ The Medieval Bestiary
- ↑ en.academic.ru