Робърт Олтър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Робърт Олтър
американски историк
Роден

Националност Флаг на САЩ САЩ
Образование Харвардски университет
Колумбийски университет
Научна дейност
Област Филология
Образование Колумбийски университет
Харвардски университет
Работил в Колумбийски университет
Калифорнийски университет в Бъркли

Робърт Бърнард Олтър (на английски: Robert Bernard Alter, р. 2 април 1935, Ню Йорк[1])[2] e американски професор по иврит и сравнително литературознание в Калифорнийския университет Бъркли, където преподава от 1967 г. [3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Робърт Олтър получава бакалавърска степен по английски език и литература в Колумбийския университет (1957), а магистърската (1958) и докторската си степен по сравнително литературознание (1962) в Харвардския университет. Първият му професионален ангажимент е като автор на списание „Коментари“ (на английски: Commentary), където пише в течение на много години. Хоноруван преподавател (1962–64) и доцент по английска литература (1964–66) в Колумбийския университет в Ню Йорк. Доцент по английска литература (1967–69), професор по юдаистика и сравнително литературознание (1969–89), ръководител на департамента по сравнително литературознание (1970–72), Клас 1937 професор (1989– ) и директор на центъра по юдаистика в Калифорнийския университет в Бъркли.

Теми и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Робърт Олтър цял живот се занимава с темата за еврейската литература и нейното присъствие в епохата на модерността, но също и с темата за дискриминацията на еврейството в европейската литература. Автор е на студии върху Франц Кафка[4], Валтер Бенямин[5], Гершом Шолем[6] и Зигмунд Фройд[7]. Интересува го творчеството на големите американски писатели - Сол Белоу[8], Джон Ъпдайк и Бърнард Меламъд[9], Норман Мейлър[10]. Пише върху бащите на европейския модернизъм Томас Ман[11], Марсел Пруст[12] и Джеймс Джойс[13]. Вълнува го съвременната етично заострена поезия, каквато пише Чеслав Милош[14].

През 90-те години на ХХ век се захваща активно с нови поетични преводи на книгите на Библията.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1965 – Наградата за есе на Института по англицистика;
  • 1966–67, 1979–80 – Стипендия на фондация „Гугенхайм“;
  • 1972–73 – Старши сътрудник на Националния фонд за хуманитаристика (на английски: National Endowment for the Humanities);
  • 1980–83 – Член на Центъра за академични изследвания в Йерусалим;
  • 1982 – Националната награда за еврейска книга (на английски: National Jewish Book Award) – за Изкуството на библейското повествование;
  • 1986 – Избран е за член на Американската академия на изкуствата и науките;
  • 1987 – Наградата „Джоел Кевиър“ за религиозна мисъл – за Изкуството на библейската поезия;
  • 1997 – Наградата за превод на Асоциацията на критиците от района на залива на Сан Франциско – за превода на Битие;
  • 2004 – Награда „Корет“ за еврейска книга – за превода на Петокнижие;
  • 2009 – Наградата „Робърт Кирш“ на в. „Лос Анджелис Таймс“ за цялостен принос към американската словесност;[15]
  • 2010 – Doctor of Humanities, Йейлски университет;
  • 2015 – Почетен доктор на Еврейския университет в Йерусалим.[16]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Авторски книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Rogue's Progress: Studies in the Picaresque Novel (Развитието на мошеничеството: Студии върху пикаресковия роман), Cambridge, MA: Harvard University Press, 1964.
  • Fielding and the Nature of the Novel (Филдинг и природата на романа), Cambridge, MA: Harvard University Press, 1968.
  • After the Tradition: Essays on Modern Jewish Writing (След края на традицията: Есета върху съвременното еврейско писане), New York: Dutton, 1969.
  • Partial Magic: The Novel as a Self-Conscious Genre (Частична магия: Романът като жанр на самопознанието), Berkeley: University of California Press, 1975.
  • Defenses of the Imagination: Jewish Writers and Modern Historical Crisis (Защити на въображението: Еврейските писатели и модерната историческа криза), Philadelphia: Jewish Publication Society, 1978.
  • A Lion for Love: A Critical Biography of Stendhal (Лъвът за любовта: Критическа биография на Стендал), Cambridge: Harvard University Press, 1979. (заедно със съпругата си Керъл Козман)
  • The Art of Biblical Narrative (Изкуството на библейското повествование), New York: Basic Books, 1981.
  • Motives for Fiction (Мотиви за художествена проза), Cambridge: Harvard University Press, 1984.
  • The Art of Biblical Poetry (Изкуството на библейската поезия), New York: Basic Books, 1985.
  • The Invention of Hebrew Prose: Modern Fiction and the Language of Realism (Изобретяването на прозата на иврит: Модерната художествена проза и езикът на реализма), Seattle: University of Washington Press, 1988.
  • The Pleasures of Reading: In an Ideological Age (Удоволствията от четенето: В една идеологическа епоха), New York: Simon & Schuster, 1989.
  • Necessary Angels: Tradition and Modernity in Kafka, Benjamin, and Scholem (Необходимите ангели: Традиция и модерност при Кафка, Бенямин и Шолем), Cambridge: Harvard University Press, 1991.
  • The World of Biblical Literature (Светът на библейската литература), New York: Basic Books, 1992.
  • Hebrew and Modernity (Иврит и модерността), Bloomington: Indiana University Press, 1994.
  • Imagined Cities: Urban Experience and the Novel (Въображаеми градове: Урбанистичният опит и романът), Yale University Press, 2005.
  • Pen of Iron: American Prose and the King James Bible (Писало от желязо: Американската проза и Библията на крал Джеймс), Princeton University Press, 2010.

Редакция и съставителство[редактиране | редактиране на кода]

  • Modern Hebrew Literature, New York: Behrman House, 1975. (съставител и автор на въведението и бележките)
  • The Literary Guide to the Bible, Cambridge: Harvard University Press, 1987. (съсъставител заедно с Франк Кърмоуд)

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • The David Story: A Translation with Commentary of 1 and 2 Samuel (Историята на Давид: Превод и коментари), W.W. Norton, 1999.
  • The Five Books of Moses: A Translation with Commentary (Петокнижие: Превод и коментари), W.W. Norton, 2004.
  • The Book of Psalms: A Translation with Commentary (Псалми: Превод и коментари), W.W. Norton, 2007.
  • The Book of Genesis (Битие), превод на Робърт Олтър, илюстрации Р. Кръм, W.W. Norton, 2009.
  • The Wisdom Books: Job, Proverbs, and Ecclesiastes: A Translation with Commentary (Мъдрите книги: Книга на Йов, Притчи Соломонови и Еклесиаст: Превод и коментари), W.W. Norton, 2010.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) „Alter, Robert B. 1935–“, Encyclopedia.com, Contemporary Authors, New Revision Series, 2007.
  2. ((en)) Book of Members, 1780-2010: Chapter A, American Academy of Arts and Sciences
  3. ((en)) UC Berkeley Department of Near Eastern Literature
  4. ((en)) „Kafka's Father, Agnon's Mother, Bellow's Cousins“. - Commentary, февруари 1986.
  5. ((en)) „On Walter Benjamin“. - Commentary, септември 1969.
  6. ((en)) „The Achievement of Gershom Scholem“. - Commentary, ноември 1973.
  7. ((en)) „Freud's Jewish Problem“. - Commentary, януари 1992.
  8. ((en)) „The Stature of Saul Bellow“. - Midstream, декември 1964.
  9. ((en)) „Updike, Malamud, and the Fire This Time“. - Commentary, октомври 1972.
  10. ((en)) „The Real and Imaginary Worlds of Norman Mailer“. - Midstream, януари 1969.
  11. ((en)) „Joseph and his Brothers“. - Commentary, ноември 1980.
  12. ((en)) „Proust and the Ideological Reader“. - Salmagundi, Fall, 1982 - Winter, 1983.
  13. ((en)) „Joyce’s Ulysses and the Common Reader“. - Modernism/Modernity, Fall 1998.
  14. ((en)) „Milosz: Poetry and Politics“. – Commentary, април 1983.
  15. ((en)) Poetic Master of Biblical Translation Receives Award, Jewish Journal, 22 април 2009 г.
  16. ((en)) Honorary Doctorates, сайт на Еврейския университет в Йерусалим.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]