Ружица Балшич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ружица Балшич или Ружина Балшич е последната средновековна управителка на Канина и Валона (1415-1417), като част от Валонското княжество.

След превземането на двата града от османците тя се спасява в бащините си владения в Зета, където нейният племенник Балша III ѝ предоставя управлението на град Будва. Ружица е прославена героиня от народния епос от онова време (виж бугарщици).

Дъщеря е на Балша II и съпруга на Мъркоша Жаркович, който е внук на велбъждския деспот Деян. По майчина линия е внучка на Иван Комнин, който е брат на царица Елена и Търновския цар Иван Александър. Умира след 1421 г., най-вероятно и след 1426-1430 г.

Ружица става символ на съпротивата срещу османските нашественици на Балканския полуостров. През 15 век е издигната църквата „Ружица“ в нейна чест и памет, която да поддържа жив българския дух срещу поробителите в Белградската област, ведно с мощите на света Петка Българска. През 1521 г. Сюлейман Великолепни превзема Белград (виж Обсада на Белград (1521)) и на следващата 1522 г. българите от града и околността са изселени по Виа Милитарис в Източна Тракия, с което се слага край на българската съпротива срещу османските поробители в района.[1]

Народни песни[редактиране | редактиране на кода]

Ой, Ружице Румена

Що си се рано развила?

Ой, Ружице Ружо Румена

Що си се рано развила?

Рано си се развила

Що си ми главу спустила?

Рано си се рано развила

Що си ми главу спустила?

Драги ми е отишал

отишал ми е далеко

Драги ми е отишал

отишал ми е далеко

Драги ми е отишал

отишал ми е далеко

За три горе високе

За три горе дубоке

За три горе високе

За три горе дубоке

За три горе високе

За три горе дубоке

Не че ми се вратити

За две, за три, године

Не че ми се вратити

За две, за три, године

Ой, Ружице Ружо Румена

Що си се рано развила?

Ой, Ружице Ружо Румена

Що си се рано развила?

бугарщица

Забележка: Драги е название на нейния съпруг по неговия род Драгаши.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Balša II“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.