Свети Петър и Павел (Хисаря)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Свети Петър и Павел“
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.4856° с. ш. 24.7163° и. д.
„Свети Петър и Павел“
Местоположение в България
Вид на храма римокатолическа църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Хисаря
Вероизповедание Римокатолицизъм
Епархия Софийско-пловдивска
Време на изграждане 1882
Съвременен статут действащ храм

„Свети Петър и Павел“ е християнска църква в Хисаря, България, част от Софийско-пловдивската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм на квартал Миромир.

История на енорията[редактиране | редактиране на кода]

Сведения за първите католици в Южна България са от първия католически епископ Петър Солинат, който посещава село Даваджово в началото на XVII век и в отчета си е записал, че селото има 100 къщи, в една трета от които живеят католически семейства. През 1646 г. епископ Петър Богдан също посещава селото и е записал, че има 400 души католици.[1]

След отделя на Никополската епархия и прогонване на католиците от Чипровци извън пределите на българските земи, компактната маса вярващи от Софийската епархия е в Пловдивско. През 1708 г. архиепископ Павел Йошич пренася седалището си в Пловдивско и по-точно в Даваджово. Наименованието на епархията също е сменено на Софийско-Пловдивска.[2] До 1838 г. центърът на епархията се мести между Даваджово и Калъчлии.

През 1742 г. епископ Никола Радовани в своя отчет до Конгрегацията на вярата в Рим съобщава: После отидох в Даваджово, два часа и половина далеч – покръстих 14, причестих 35, а намерих къщи 43, всичко 240 души.

Aрхиепископ Павел Йошич и епископ Петър Ковачев са погребани в Даваджово.

През юни 1927 г. католиците в селото са били 596.

Центърът на енорията е преименован от Даваджово на Миромир през 1934 г. През 1971 г. селото е присъединено към град Хисаря.

История на храма[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1842 година Андреа Канова започва строителството на първите масивни сгради за католически църкви в Балтаджи и в Даваджово. След Освобождението на България много жителите на католическите села, които са работели по турските чифлици, се прибират да живеят постоянно в родните си села. Появява се необходимост от по-голями църкви.

Настоящият храм е построен през 1882 г. от отец Павел Цакия (роден през 1835 г. в Италия, пристигнал в България през 1871 г.) и отец Карлос (роден през 1838 г. в Тренто, Италия, пристигнал в България през 1879 г.).[1]

Църквата и камбанарията са останали незасегнати от Чирпанското земетресение през 1928 г. Художникът Стоян Изов изписва вътрешността на църквата през 70-те години на XX век.

През месец юни 2004 г. в храма е подредена етнографска експозиция, която показва бита на населението от района и писмени документи от историята на енорията.[3]

Храмов празник – 29 юни. Тогава се провежда и съборът на местното население.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]