Направо към съдържанието

Сидерокапса (град)

(пренасочване от Сидирокапса (град))
Тази статия е за град Сидерокапса. За едноименната област вижте Сидерокапса.

Сидерокапса
Гърция
40.5376° с. ш. 23.7588° и. д.
Сидерокапса
Централна Македония
40.5376° с. ш. 23.7588° и. д.
Сидерокапса
Халкидика
40.5376° с. ш. 23.7588° и. д.
Сидерокапса
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
Географска областМадемохория

Сидерокапса или Изворската крепост (на гръцки: Σιδηροκαύσια, Κάστρο Ισβόρου) е изчезнало село и миньорски град в днешна Гърция, част от днешния дем Аристотел, област Централна Македония, достигнал своя разцвет през XVI век.[1]

Градчето Сидерокапса е било разположено е в полите на планината Пиявица (на гръцки Стратонико Орос) в историко-географска и етнографска област Сидерокапса (Мадемохория). Останките от него са все още видими днес на склона на Пиявица, на север от Стагира (Казанджи махала). На един километър на югоизток от Сидерокапса се намира село Извор (Стратоники).[2]

Селото е засвидетелствано в IX век, когато монах на име Йоанис Коловос се заселва в района, заедно със свои последователи.[3] При османския султан Мурад II се развиват едноименните сребърни мини, благодарение на което Сидерокапса се развива като рударско селище. Регистрирано е като село в османски данъчен регистър от 1445 година. Към 1478 година прераства в град (нефс-и Сидерокабси). Заедно със съседните села Извор и Пиявица е част от султански хас, чийто жители се занимават с добив на сребро и злато. Градчето е обитавано от християни, мюсюлмани и юдеи, както следва:

Илияс Коловос смята, че високият брой на неженени мъже през ХVІ век в рударските селища Сидерокапса, Извор и Пиявица е свързан с необходимостта от неквалифицирана работна ръка за сребърните и златни мини и предполага, че става дума за мигранти от други места. Коловос предполага, че в района са заселвани и квалифицирани миньори от района на Кратово.[4]

Френският пътешественик и ботаник Пиер Белон, който посещава Сидерокапса през 40-те години на ХVІ век, пише, че живеещите край мините на Сидерокапса са принудително заселени и говорят различни езици - "славонски (esclavon), български, гръцки албански". Работниците са предимно българи. Селяните от околните села са християни, говорещи сръбски и гръцки.[5]

От византийското и османско селище са запазени специфичната единична Сидирокапсенска кула на хълм северозападно от Казанджи махала, конакът и Мадемаговата кула срещу Аристотеловата горичка. Смята се, че тази група сгради е построена по време на първия османски разцвет на селището, тоест през XV или в самото начало на XVI век. Освен кулите са запазени хамам от източната страна на хълма, втори хамам северно от селото и основи на минаре. Има и разпръснати стени, както на хълма Агиос Димитриос, така и на планинския склон. В миналото между къщите на селото ясно личали останките и на други кули.[1][6]