Симеон Дени Поасон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Симеон Дени Поасон
Siméon Denis Poisson
френски математик и физик

Роден
Починал
Погребан Пер Лашез, Париж, Франция

Националност Флаг на Франция Франция
Образование Екол политекник
Научна дейност
Област математика, физика, геометрия
Образование Екол политекник
Учил при Жозеф Луи Лагранж, Пиер-Симон Лаплас
Работил в Екол политекник
Подпис Signature Siméon Denis Poisson.svg
Симеон Дени Поасон в Общомедия

Симеон Дени Поасон (на френски: Siméon Denis Poisson) е френски учен, математик, геометър и физик, един от основоположниците на математическата физика. Член на Френската академия на науките (1818) и Кралската шведска академия на науките(1823).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 юни 1781 година в Питивие, Франция, син на войник. Още от малък проявява математически талант. През 1798 постъпва в Екол политекник в Париж, където слуша лекциите на големия френски математик Жозеф Луи Лагранж. Две години по-късно той отпечатва два научни доклада върху метод за изключване и върху броя на интегралите в определени диференциални уравнения. И двамата рецензенти препоръчват отпечатването, което било невиждана чест за младия 18-годишен студент. Този успех му позволява да влезе в научните кръгове. Лагранж, който признава по-рано неговия талант, става негов приятел. Поасон тръгва по стъпките на Пиер-Симон Лаплас, който го наблюдавал като свой син.

След като завършва през 1802 Поасон става извънреден професор в Екол политекник, където чете лекции по математика и физика. През 1806 става редовен професор на мястото на Жозеф Фурие, когото Наполеон изпраща в Гренобъл. През 1808 Поасон става астроном и когато през 1809 година е създаден Факултетът по природни науки, той е избран за професор по приложна механика.

През 1817 Поасон се оженва за Нанси де Барди, от която има четири деца. По време на революцията, империята и реставрацията, Поасон не се интересува от политика, концентрирайки се изцяло върху математиката. През 1837 става пер на Франция.

Умира на 25 април 1840 година в Со, предградие на Париж, на 58-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Научната продуктивност на Поасон е огромна. Той е отпечатва над 300 работи в областта на чистата математика, математическата физика и приложната математика. Според Франсоа Араго животът е хубав само за две неща: математика и преподаването ѝ.[1]

Поасон подобрява методите за прилагане на теорията на вероятностите изобщо и по-специално на статистиката, доказва теоремата за закона за големия брой (закон на Поасон), като първо въвежда термина „закон на голям брой“.

Едни от първите успешни описания и карти на магнитното поле са създадени през 1824 от Поасон. Той предполага, че магнетизмът се дължи на „магнитни заряди“, които могат да се привличат или отблъскват. Този модел е напълно аналогичен на съвременния модел от електростатиката, според който електричното поле се създава от положителни и отрицателни електрически заряди.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Mémoire sur le calcul numerique des integrales définies, 1826

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. François Arago (1786 – 1853) attributed to Poisson the quote: „La vie n'est bonne qu'à deux choses: à faire des mathématiques et à les professer.“ (Life is good for only two things: to do mathematics and to teach it.) See: J.-A. Barral, ed., Oeuvres complétes de François Arago ..., vol. II (Paris, France: Gide et J. Baudry, 1854), page 662.