Жозеф Фурие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Жозеф Фурие
Jean Baptiste Joseph Fourier
френски математик и физик

Роден
Починал
16 май 1830 г. (62 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област математика, физика
Образование Екол нормал
Работил в Екол нормал;
Екол политекник;
Египетски институт;
Гренобълски университет;
Френска академия на науките
Известен с изследванията си върху ред на Фурие
Жозеф Фурие в Общомедия

Жан Батист Жозеф Фурие (на френски: Jean Baptiste Joseph Fourier) е френски математик и физик. Известен е най-вече с изследванията си върху редовете на Фурие и техните приложения в задачи, свързани с топлообмена и вибрациите. Неговото име носят също преобразуванието на Фурие и закона на Фурие. Смятан е и за откривател на парниковия ефект.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 март 1768 година в Оксер, провинция Бургундия, Франция, в семейството на шивач. Останал сирак на 8-годишна възраст, е изпратен да учи със съдействието на епископа на Оксер в бенвенисткия манастир „Свети Марко“. Поради произхода си от нисшите класи, Фурие не успява да постъпи в научния корпус на армията, но е приет във военни курсове по математика.

След завършването на образованието си Жозеф Фурие се посвещава на преподавателска работа в Оксер и дори има намерение да стане свещеник, но плановете му са променени от началото на Френската революция през 1789 година. Включва се активно в местния политически живот в Оксел като енергичен привърженик на революцията. През 1795 е назначен в парижкото училище Екол нормал, а след това получава катедра в наскоро основаното висше техническо училище Екол политекник.

Жозеф Фурие взема участие в кампанията на Наполеон Бонапарт в Египет през 1798 година, където е назначен за губернатор на Долен Египет и секретар на основания от французите Египетски институт в Кайро. Откъснат от Франция от британския флот в Средиземно море, Фурие организира в Египет работилници, които да снабдяват френската армия с муниции. Той публикува и няколко работи в областта на математиката, издадени от Египетския институт. През 1799 година оглавява една от научните експедиции по долината на Нил.

Надгробният паметник на Жозеф Фурие

След поредица от британски победи и капитулацията на французите в Египет през 1801 година, Фурие се връща във Франция, където е назначен за префект на департамента Изер. Докато изпълнява тази длъжност провежда своите най-важни експерименти, свързани с топлообмена. През този период участва и в пресушаване на блатата в Бургундия. През 1806 година Наполеон го изпраща в Гренобълския университет и той освобождава катедрата си в Екол политекник, която е заета от Симеон Дени Поасон.

След реставрацията на Бурбоните през 1814 година Жозеф Фурие е отстранен от всичките си постове и през 1816 се премества в Англия. Малко по-късно той се връща във Франция и през 1817 кралят е принуден да одобри избора му във Френската академия на науките, на която Фурие е постоянен секретар от 1822 до края на живота си.

Жозеф Фурие умира 16 май 1830 година в Париж при нещастен случай. Той смята, че е полезно за здравето тялото да стои увито в одеяла и в това състояние се спъва и пада по стълбите в дома си.[2] Погребан е в парижкото гробище Пер Лашез, а надгробният му паметник включва египетски мотиви, отразяващи дейността му като секретар на Египетския институт.

Научни приноси[редактиране | редактиране на кода]

Основните научни работи на Фурие са в областта на теорията на топлината и на частните диференциални уравнения. Най-значителното му математическо постижение е неговата трактовка на понятието функция. Той извежда уравнението на топлопроводността и развива методите за неговото интегриране при различни гранични условия, с което поставя основите на математическата физика. Фурие за пръв път използва съвременното означение за определен интеграл.

Фурие става известен най-вече с книгата си „Аналитична теория на топлината“ (Theorie analitique de la chaleur). Разработва представянето на функции във вид на тригонометрични редове (редове на Фурие). Доказва своята знаменита теорема за броя на реалните корени на алгебрично уравнение в даден интервал. Разработва теорията на алгебричните уравнения и численото им решаване.

Публикува много научни работи по математическа статистика. В областта на динамиката изследва принципа на виртуалната работа. Написва много статии по теория на вероятностите. Има основополагащ принос в египтологията.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

  • Едно от 72-те имена на видни учени и инженери, изписани на Айфеловата кула (13-то от североизточната страна).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Cowie, J. Climate Change: Biological and Human Aspects. Cambridge University Press, 2007. ISBN 978-0521696197. с. 3.
  2. ((en))  Fourier, Joseph (1768 – 1830). // Science World Wolfram. Посетен на 6 май 2009.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Статистика“         Портал „Статистика