Направо към съдържанието

Синтащинска култура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Синтащинска култура
РегионЮжен Урал
ПериодКъсна средна бронзова епоха
Датировка2050 – 1900 пр. Хр.
Типов обектСинтаща
Основни обектиСинтаща
Аркаим
Петровка
Характеристикиекстензивна медна и бронзова металургия
укрепени селища
пищни погребения с оръжие
най-ранни известни колесници
ПредшественикКултура на шнуровата керамика
Полтавска култура
Абашевска култура
ПродължителАндроновска култура
Срубна култура,
Ведическа култура
Синтащинска култура в Общомедия

Синтащинска култура или Културата „Синтаща“ (на руски: Синташтинская культура, на английски: Sintashta culture), съществувала около 2050–1900 пр. Хр., е първата фаза на Синтащинско-Петровската култура[1] или Синтащинско-Акраимската култура,[2] и е археологическа култура от късната средна бронзова епоха,[3] разположена на изток от Южен Урал, в границите на северната Евразийска степ, на границата между Източна Европа и Централна Азия. Целият Синтащинско-Петровски комплекс е датиран от Щефан Лиднер, на основата на серия от 19 калибрирани радиовъглеродни проби, около 2050–1750 BCE.[4][5] Фазата на Петровската култура може да се датира около 1900–1750 пр. Хр.[6][7] Най-късната сигурна дата на човешки останки в Синтаща е 2198±66 кал. пр. Хр. (2335–2041 кал. пр. Хр.) и генетично анализирана като Y-хаплогрупа R1a-Z93 < R-Z2124.[8]

Синтащинската култура в миналото се датира в периода 2200–1800 пр. Хр.[9][10][11] В 2020 година Вентреска Милер и други все още дават период от 2400–1800 пр. Хр.,[12][13] на базата на 44 по-ранни C14 калибрирани датировки от Руската академия на науките, които някои други изследователи смятат за остарели. Културата носи името на селището Синтаща в Челябинската област на Русия и е разпространена в Оренбургската област, Башкортостан и Северен Казахстан.

Смята се, че тази култура представлява източна миграция на хора от Културата на шнуровата керамика. Широк кръг от изследователи я смята за начало на индо-иранските езици.[14][15] В синтащинските погребения са открити най-ранните известни колесници и културата се смята за силен кандидат за произход на тази нехнология, която се разпростира из Стария свят и играе голяма роля в античните войни.[16][17] Селищата от културата са забележителни и с интензивността на добива на мед и бронзовата си металургия, което е необичайно за степна култура.[18] Сред основните характеристики на Синтащинската култура са високото ниво на милитаризъм и силно укрепените селища, от които са известни 23.[19]

Произход

[редактиране | редактиране на кода]
Ранните индо-европейски миграции от Понтийско-Каспийската степ разпространяват ямното степно скотовъдно потекло и индо-европейските езици в голяма част на Евразия.[20]

Според руските археолози културата Синтаща възниква от взаимодействието на две предшестващи култури, Полтавската култура и Абашевската култура. Поради трудността да се идентифицират останките от обектите на Синтаща под тези от по-късните селища, културата е разграничена едва през 90-те години от Андроновската култура.[2] Тогава е призната за отделна култура, съставляваща част от Андроновския хоризонт.[1] Резултати от генетично изследване, публикувано в „Нейчър“ в 2015 година, предполагат, че Синтащинската култура се е появила в резултат на миграция на изток на народи от Културата на шнуровата керамика.[21]

Морфологичните данни предполагат, че Синтащинската култура може да се е появила в резултат на смесване на степно наследства от Полтавската култура и Катакомбната култура, с потекло от неолитни горски ловци-събирачи.[22]

Въпреки че други изследователи смятат, че това е остаряла хронология, Вентреска Милер и други все още твърдят, че първите селища на Синтаща са се появили около 2400 г. пр. Хр. и са продължили до 1800 г. пр. Хр. е. с оценки на населението във всяко селище, вариращи от 200 до 700 индивиди,[12] по време на период на климатични промени, при които вече сухата Казахски степен регион става още по-студен и по-сух. Блатистите низини около Урал и горната част на река Тобол, предпочитани преди като зимни убежища, стават все по-важни за оцеляването. Под този натиск и полтавските и абашевските скотовъдци се заселват за постоянно в крепости в речните долини, избягвайки по-защитимите места на върховете на хълмовете.[23] Милер и съавтори също така твърдят, че „до 2300 г. пр. Хр. селища от средната бронзова епоха, свързани с културните групи Синтаща и Петровка в северен Казахстан, силно са експлоатирали опитомени говеда, овце и кози заедно с коне, като от време на време са ловували дива фауна“.[13]

Нейният непосредствен предшественик в Уралско-Тоболската степ е Полтавската култура, издънка на скотовъдния Ямен хоризонт, която се премества на изток в региона между 2800 и 2600 година пр. Хр. Няколко синтащински града са построени върху по-стари полтавски селища или близо до полтавски гробища, а полтавските мотиви са често срещани върху керамиката на Синтаща.[24]

Синтащинската материална култура също показва влиянието на късната Абашевска култура, произлизаща от Фатяново-Балановската култура, сбор от селища от шнуровата керамика в лесостепната зона на север от района на Синтаща, които също са били предимно стотовъдни.[24]

Общество

[редактиране | редактиране на кода]

Езикова идентичност

[редактиране | редактиране на кода]
 Вижте също: Индо-арийски миграции

Смята се, че хората от културата „Синтаща“ са говорили протоиндо-ирански език, прародителят на индо-иранското езиково семейство.[14] Тази идентификация се основава основно на прилики между части на „Риг Веда“, религиозен текст, който включва древни индоирански химни, записани на ведически санскрит, и погребалните ритуали на Синтащинската култура.[15] Много културни прилики със Синтаща също са открити в Скандинавската бронзова култура (епоха).[25]

Има лингвистични доказателства за взаимодействие между угро-финските и индо-иранските езици, показващи влияния от индо-иранците върху угро-финската култура.[26]

След културата „Синтаща“ започват миграциите на индо-иранците към Анатолия, Индия и Иран.[27][28] От IX век пр. Хр. нататък иранските езици също мигрират на запад със скитите обратно към Понтийската степ, откъдето идват протоиндоевропейците.[28]

Военно дело

[редактиране | редактиране на кода]

Предходната Абашевска култура вече е белязана от ендемични междуплеменни войни;[29] засилени от екологичен стрес и конкуренция за ресурси в периода „Синтаща“. Това доведежда до изграждането на укрепления в безпрецедентен мащаб и до иновации във военната техника, като изобретяването на бойната колесница. Повишената конкуренция между племенните групи може също да обясни екстравагантните жертвоприношения, наблюдавани в синтащинските погребения, тъй като съперниците се опитват да се надминат един друг в актове на демонстративно потребление, аналогични на северноамериканската потлач традиция.[30]

Типовете синтащински артефакти като върхове на копия, трилобни върхове на стрели, длета и големи брадви с дупка за ствол са отнесени на изток.[31] Много синтащински гробове са снабдени с оръжия, въпреки че композитният лък, свързан по-късно с карането на колесници, отсъства. Гробните предмети с по-висок статус включват колесници, както и брадви, глави на боздуган, върхове на копия и набузници. В обектите в Синтаща има находки от рог и кост, интерпретирани като части (ръкохватки, опори за стрели, накрайници, халки за тетива) на лъкове; няма индикации, че огъващите се части на тези лъкове са включвали нещо друго освен дърво.[32] Намерени са също върхове на стрели, направени от камък или кост, а не от метал. Тези стрели са къси, дълги 50–70 cm и съответно самите лъкове може да са били къси.[32]

Металургия

[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката на Синтаща започва да се върти около медната металургия. Медните руди от близките мини (като Воровская яма) са пренасяни в синтащинските селища, за да бъдат преработени в мед и арсеников бронз. Това се случи в индустриален мащаб: всички разкопани сгради в синтащинските селища Синтаща Синтаща, Аркаим и Устие съдържат останки от топилни пещи и шлака.[23] Около 10% от гробовете, предимно на възрастни мъже, съдържат артефакти, свързани с бронзовата металургията (калъпи, керамични дюзи, останки от руда и шлака, метални пръчки и капки). Въпреки това, тези гробни инвентари, свързани с производството на метал, рядко се срещат заедно с гробни инвентари с по-висок статус. Това вероятно означава, че тези, които са се занимавали с производство на метали, не са били на върха на социалната йерархия, въпреки че това, че са погребани в гробище, свидетелства за някакъв вид по-висок статус.[33]

Голяма част от синтащинския метал е бил предназначен за износ в градовете на Бактрийско-маргианския археологически комплекс (БМАК) в Централна Азия. Търговията с метали между Синтаща и БМАК за първи път свързва степния регион с древните градски цивилизации на Близкия Изток: империите и градовете-държави на Иран и Месопотамия осигуряват почти безкраен пазар за метали. По тези търговски пътища от степта в Близкия Изток навлизат конят, колесницата и в крайна сметка индо-иранците.[34][35]

Физически тип

[редактиране | редактиране на кода]

Физическите останки на хората от Синтащинската култура разкриват, че те са били европеиди с долихоцефални черепи. Черепите от Синтаща са много подобни на тези от предшестващите я Фатяново-Балановска култура и Абашевска култура, които в крайна сметка проследяват произхода си до Централна Европа, и тези от последващите я Срубна култура и Андроновска култура. Черепите от свързаната Потаповска култура са по-малко долихоцефални, вероятно в резултат на смесване между хората от Синтаща и потомците на Ямната култура и Полтавската култура, които, макар и от подобен европеоиден тип, са по-малко долихоцефлни от синтащинските. Физическият тип на Абашево, Синтаща, Андроново и Срубна по-късно се наблюдава сред скитите.[36]

Генетика

[редактиране | редактиране на кода]
Според Алетофт (2015) Синтащинската култура вероятно произхожда от Културата на шнуровата керамика, която произхожда от Ямната

В 2015 година Алентофт анализира останките на четири индивида от Синтащинската култура. Един мъж има хаплогрупа R1a и J1c1b1a, докато другият има R1a1a1b и J2b1a2a. Двете жени имат съответно U2e1e и U2e1h.[37][38] Проучването установява тясна автозомна генетична връзка между народите от Културата на шнуровата керамика и културата Синтаща, която „предполага сходен генетичен източник на двете“ и може да означава, че „Синтаща произлиза директно от миграция на изток на хората от шнуровата керамика.“[39] И индивидите от Синтаща и индивидите от шнуров фаянс имат относително по-висок дял на наследство от Централна Европа, и двете се различават определено по това наследство от населението на Ямната култура и повечето индивиди от Полтавската култура, която предшества Синтаща в същия географски регион.[40] Установено е също, че Културата на камбановидните чаши, Унетицката култура и съвременните скандинавски култури са тясно генетично свързани с Културата на шнуровата керамика. Особено висока лактозна толерантност е установена при популацията на Шнуровата керамика и тясно свързаната Скандинавска бронзова култура.[41] В допълнение, проучването установява, че Кинтащинската култура е тясно генетично свързана с последвалата я Андроновска култура.[42]

В 2019 година Нарасимхан анализира останките на няколко членове на Синтащинската култура. Извлечена е митохондриална ДНК от две жени, погребани в селището Петровка. Установено е, че те има субклади на U2 и U5. Анализирани са останките на петдесет индивида от укрепеното синтащинско селище Каменен амбар. Това е най-голямата проба от древна ДНК, вземана някога от едно място. Извлечена е Y-ДНК от тридесет мъже. Осемнадесет имат R1a и различни нейни субклади (по-специално субклади на R1a1a1), пет имат субклади на R1b (по-специално субклади на R1b1a1a), двама Q1a и неин субклад, един I2a1a1a и четири неуточнени R1 клади. По-голямата част от пробите на митохондриална ДНК принадлежат към различни подклади на U, като се срещат също и W, J, T, H и K. Установено е, че синтащински мъж, погребан в Самара, има R1b1a1a2 и J1c1b1a. Авторите на изследването установяват, че хората от Синтаща са тясно генетично свързани с хората от Културата на шнуровата керамика, Срубната култура, Потаповската култура и Андроновската култура. Установено е, че те имат смесено потекло от Ямната култура и народите от централноевропейския среден неолит.[43][44] Хората от Синтаща се смятат за „генетично почти неразличими“ от проби, взети от северозападните области, съставляващи ядрото на Андроновската култура, които са „генетично до голяма степен хомогенни“. Генетичните данни предполагат, че културата Синтаща в крайна сметка произлиза от ремиграция на централноевропейски народи със степно потекло обратно в степта.[45] Някои индивиди от Синтаща показват прилики с по-ранни проби, събрани в Хвалинск.[46]

Разпространението на генетичната линия DOM2, за която се смята, че е предшественик на всички съвременни опитомени коне, е свързано с популациите, които предхождат културата Синтаща и техните експанзии. Генетично проучване, публикувано през 2021 година, предполага, че тези коне са били селективно отглеждани за желани черти, включително послушност, толерантност към стрес, издръжливост при бягане и по-високи прагове за носене на тегло.[47]

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Въздушна снимка на Аркаим
    Въздушна снимка на Аркаим
  • Аркаим и околностите
    Аркаим и околностите
  • Разкопките в Аркаим и частична възстановка на къщи
    Разкопките в Аркаим и частична възстановка на къщи
  • Модел на колесница от Аркаимския музей
    Модел на колесница от Аркаимския музей
  • Синтащинска керамика и конски юзди
    Синтащинска керамика и конски юзди

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Koryakova 1998b.
  2. ↑ а б Koryakova 1998a.
  3. ↑ Lindner, Stephan, (2020). "Chariots in the Eurasian Steppe: a Bayesian approach to the emergence of horse-drawn transport in the early second millennium BC", in Antiquity, Vol 94, Issue 374, April 2020, p. 362: "...The publication of new radiocarbon data series from selected burial sites in the South-eastern Urals has helped to establish a much more accurate chronology for the late Middle Bronze Age Sintashta-Petrovka complex (Hanks et al. 2007: 362, fig. 3)..."
  4. ↑ Lindner, Stephan, (2020). "Chariots in the Eurasian Steppe: a Bayesian approach to the emergence of horse-drawn transport in the early second millennium BC", in Antiquity, Vol 94, Issue 374, April 2020, p. 367: „...Дванадесетте калибрирани радиовъглеродни дати, принадлежащи към Синтащинския хоризонт, варират от 2050 до 1760 кал. пр. Хр. (при 95,4% сигурност; Epimakhov & Krause 2013: 137). Тези дати са в съзвучие със седемте АМС-проби от синтащински гробове от гробището КА-5, които са от 2040 до 1730 кал. пр. Хр. (при 95,4% сигурност...)“.
  5. ↑ Chechushkov, Igor, (2018). Bronze Age Human Communities in the Southern Urals Steppe: Sintashta Petrovka Social and Subsistence Organization, Dissertation for the Degree of Doctor of Philosophy, Kenneth P. Dietrich School of Arts and Sciences, University of Pittsburg, p. iv: „...късноброзовите синтащинско-петровски владения в Южен Урал (кал. 2050 – 1750 пр. Хр.)...“
  6. ↑ Grigoriev, Stanislav, (2021). "Andronovo Problem: Studies of Cultural Genesis in the Eurasian Bronze Age", in Open Archaeology 2021 (7), p.27: Пет АМС дати за Петровската култура са „в границата 1880 - 1750 година пр. Хр.“, това са дати от два обекта, Устие и Кулевичи (Molodin et al., 2014, p.142), „които са разположени на територията на Синтащинската култура...“
  7. ↑ Lindner, Stephan, (2020). "Chariots in the Eurasian Steppe: a Bayesian approach to the emergence of horse-drawn transport in the early second millennium BC", in Antiquity, Vol 94, Issue 374, April 2020, p. 364: „...На практика, нова радиовъглеродна серия потвърждава мястото на Петровския етап в XIX - XVIII век пр. Хр. (Krause et al. 2019). Скорошно проучване на ограденото селище при Каменен амбар в долината на река Карагайли Аят в Челябинска област подкрепя тези стратиграфски данни, базирани на съществуването на различни фази на обитаване....“
  8. ↑ Allentoft, ME (June 11, 2015). "Population genomics of Bronze Age Eurasia". Nature. Nature Research. 522 (7555): 167–172. doi:10.1038/nature14507. PMID 26062507. S2CID 4399103
  9. ↑ Chernykh, E. N. (2008). "Formation of the Eurasian 'Steppe Belt' of Stockbreeding Cultures: Viewed through the Prism of Archaeometallurgy and Radiocarbon Dating", in Archaeology, Ethnology & Anthropology of Eurasia 35/3 (2008), Elsevier: "...приблизителните радиовъглеродни датировки... събрани и систематизирани в Лабораторията на Института по археология на Руската академия на науките (Москва)... Синтаща, 44 дати; Абашево, 22; и Петровка, само девет... обхватът на сумарните вероятности при 68% граница: те шокиращо попадат между 22-то и 18-тот/17-тото столетие пр. Хр..." (сс. 38 и 48).
  10. ↑ Chernykh, E. N., (2009). Formation of the Eurasian Steppe Belt Cultures: Viewed Through the Lens of Archaeometallurgy and Radiocarbon Dating, in B. Hanks & K. Linduff (eds.), Social Complexity in Prehistoric Eurasia: Monuments, Metals and Mobility, Cambridge University Press, pp. 128–133.
  11. ↑ Parpola, Asko, (2017). "Finnish vatsa – Sanskrit vatshá – and the formation of Indo–Iranian and Uralic languages", in SUSA/JSFOu 96, 2017, p. 249.
  12. ↑ а б Ventresca Miller, Alicia R., et al., (2020 b). "Ecosystems Engineering Among Ancient Pastoralists in Northern Central Asia", in Frontiers in Earth Science, Volume 8, Article 168, 2 June 2020, p. 6: "...хората от Средната бронзова епоха (2400–1800 кал. пр. Хр.), наричани често Синтаща, строят нуклеарни селища с население между 200 и 700 индивиди..."
  13. ↑ а б Ventresca Miller, A. R., et al., (2020 a). "Close management of sheep in ancient Central Asia: evidence for foddering, transhumance, and extended lambing seasons during the Bronze and Iron Ages", in STAR, Science & Technology of Archaeological Research, p. 2: "...Към 2300 г. пр. Хр. обекти от Средната бронзова епоха, свързани с културните групи Синтаща и Петровка в Северен Казахстан, силно експлоатират опитомени говеда, овце и кози, заедно с коне, като от време на време ловуват и дива фауна..."
  14. ↑ а б Mallory Mair, с. 261.
  15. ↑ а б Anthony 2007, с. 408–411.
  16. ↑ Raulwing, Peter (2000). Horses, Chariots and Indo-Europeans – Foundations and Methods of Chariotry Research from the Viewpoint of Comparative Indo-European Linguistics. Budapest: Archaeolingua Alapítvány
  17. ↑ Holm, Hans J. J. G. (2019): The Earliest Wheel Finds, their Archeology and Indo-European Terminology in Time and Space, and Early Migrations around the Caucasus. Series Minor 43. Budapest: ARCHAEOLINGUA ALAPÍTVÁNY. ISBN 978-615-5766-30-5
  18. ↑ Hanks & Linduff 2009.
  19. ↑ Semyan, Ivan, and Spyros Bakas, (2021). "Archaeological Experiment on Reconstruction of the 'Compound' Bow of the Sintashta Bronze Age Culture from the Stepnoe Cemetery", in EXARC Journal Issue 2021/2, Introduction.
  20. ↑ Gibbons, Ann. Nomadic herders left a strong genetic mark on Europeans and Asians // Science. AAAS, 10 June 2015.
  21. ↑ Allentoft 2015.
  22. ↑ Narasimhan 2019
    „Морфологичните данни предполагат, че скелетите от Федоровка и от Алакул могат да бъдат свързани с групите от Синтаща, което от своя страна може да отразява примес от неолитни горски ловци-събирачи и степни скотовъдци, потомци на Катакомбната и Полтавската култура.“
  23. ↑ а б Anthony 2007, с. 390–391
  24. ↑ а б Anthony 2007, с. 386–388.
  25. ↑ Allentoft 2015
    „Има много прилики между ритуалите Синтаща/Андроново и тези, описани в „Риг Веда“, и подобни прилики се простират дори до скандинавската бронзова епоха.“
  26. ↑ Kuzmina 2007, с. 222.
  27. ↑ Anthony 2007.
  28. ↑ а б Beckwith 2009.
  29. ↑ Anthony 2007, с. 383–384
  30. ↑ Anthony 2007, с. 391-393
  31. ↑ Rawson, Jessica. Степни оръжия в Древен Китай и ролята на ръкопашния бой // The National Palace Museum Research Quarterly 33 (1). Autumn 2015. с. 49.
  32. ↑ а б Bow and arrow. The Sintasha bow of the Bronze Age of the south Trans-Urals, Russia // Bronze Age Warfare: Manufacture and Use of Weaponry. Archaeopress, 2011. ISBN 978-1-4073-0822-7. с. 175–186.
  33. ↑ Metal-Production, Mortuary Ritual, and Social Identity: The Evidence of Sintashta Burials, Southern Urals // Посетен на 2022-11-02.
  34. ↑ Anthony 2007, с. 391.
  35. ↑ Anthony 2007, с. 435–418.
  36. ↑ Кузмина 2007, с. 383–385
    „...масивен широколицев протоевропоиден тип е черта на постмариуполскит култури, Средний Стог, както и Културата на ямните гробове на левия бряг на Днепър, Донец и Дон... През периода на културата на дървените гробове населението на Украйна е представено от средния тип между долихоцефалното теснолицево население от Културата на многовалковата керамика (Бабино) и по-масовото широколицево население от Културата на дървените гробове от Поволжието... Антропологичните данни потвърждават наличието на тласък от Поволжието към Украйна във формирането на културата на дървените гробове. По време на етапа на Белозерка долихокраниалният теснолицев тип става преобладаващ. Демонстрирана е близост между черепите на Културите на дървените гробове, Белозерка и скитските култури на Понтийските степи, от една страна, и същите култури в лесостепния регион, от друга страна. Това доказва генетичната приемственост между ираноезичното скитско население и предишното население от Културата на дървените гробове в Украйна... Наследникът на неолитните култури Днепър-Донец и Средний Стог е Културата на ямните гробове. Населението й има отчетливи черти, високо, с масивни черепи... Племената на Абашевската култура се появяват в лесостепната зона, почти едновременно с Полтавската култура. Абашевците се отличават с долихоцефалия и тесни лица. Това население има своите корени в културите Баланово и Фатяново в Средна Волга и в Централна Европа... ранното население от Културата на дървените гробове (Потаповка) е резултат от смесването на различни компоненти. Единият тип е масивен и неговият предшественик е типът Ямни гробове-Полтавка. Вторият тип е долихокефален тип, генетично свързан със синтащинското население... Друг участник в етнокултурните процеси в степите са племената от покровския тип. Те са били долихоцефални с тясно лице, подобни на абашевците и различни от потаповчаните... По-голямата част от черепите от Културата на дървените гробове са долихокрани със средно широки лица. Те свидетелстват за значителната роля на компонентите от Културата на ямните гробове и полтавците в населението на Културата на дървените гробове... Може да се предположи генетична връзка между популациите на културата на дървените гробове от Уралския регион и алакулската култура на Урал и Западен Казахстан, принадлежащ към долихокефален тип с тясно лице с населението на културата Синтаща... западната част от населението на културата Андроново принадлежи към долихокрановия тип, подобен на този от културата на дървените гробове.
  37. ↑ Allentoft 2015
  38. ↑ Mathieson 2015
  39. ↑ Allentoft 2015
  40. ↑ Allentoft 2015
    Алентофт и др. (2015) анализират древна ДНК от останки от четири Синтащински места. Петте анализирани проби включват митохондриалните ДНК хаплогрупи U2e, J1, J2 и N1a. И двата мъжки индивида принадлежат към Y-хромозомната хаплогрупа R1a1.
  41. ↑ Allentoft 2015
    „Европейските култури от късния неолит и бронзовата епоха като Шнуровата керамика, Камбановидните чаши, Унетице и Скандинавските култури са генетично много сходни една с друга... Близкото сходство, който наблюдаваме между народите на Шнуровата керамика и Синтаща, предполага сходни генетични източници на двете... Сред европейците от бронзовата епоха, най-високата честота на толерантност е открита в Шнуровата керамика и тясно свързани скандинавски култури от бронзовата епоха.“
  42. ↑ Allentoft 2015
    „Андроновската култура, възникнала в Централна Азия през по-късната бронзова епоха, е генетично тясно свързана с народите на Синтаща и ясно се различава както от Ямната, така и от Афанасиевската. Следователно Андроново представлява времево и географско продължение на Синтащинския генофонд.“
  43. ↑ Narasimhan 2019
    „Наблюдавахме основен клъстер от индивиди от Синтаща, който беше подобен на Срубната, Потаповка и Андроново, по това, че е добре моделиран като смесица от свързано с Ямната и Анатолийско неолитно (свързано с европейските земеделци) наследство.“
  44. ↑ Narasimhan 2019
    „Генетичният анализ показва, че индивидите в нашето изследване, класифицирани като попадащи в Андроновския комплекс, са генетично подобни на основните клъстери на Потаповка, Синтаща и Срубната, тъй като са добре моделирани като смес от свързано с Ямната култура и с ранните европейски земеделци или анатолийски земеделци наследство.“
  45. ↑ Narasimhan 2019
    „Много от пробите от тази група са от индивиди, погребани с артефакти от комплексите Шнурова керамика, Срубна, Петровка, Синтаща и Андроново, всички от които съдържат смесица от степно EMBA потекло и потекло от европейски среднонеолитни земеделци (Европа MN). Това е в съответствие с предишни констатации, показващи, че след движението на запад на източноевропейските популации и смесването с местни европейски земеделци, е имало източен рефлукс обратно отвъд Урал.“
  46. ↑ Narasimhan 2019
  47. ↑ Librado, Pablo и др. The origins and spread of domestic horses from the Western Eurasian steppes // Nature 598 (7882). 2021. DOI:10.1038/s41586-021-04018-9. с. 634–640.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „Археология“         Портал „Археология“          Портал „Праистория“         Портал „Праистория“          Портал „Русия“         Портал „Русия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Синтащинска_култура&oldid=11635402“.