Направо към съдържанието

Скобелево (област Стара Загора)

Вижте пояснителната страница за други значения на Скобелево.

Скобелево
България
42.6791° с. ш. 25.1974° и. д.
Скобелево
Област Стара Загора
42.6791° с. ш. 25.1974° и. д.
Скобелево
Общи данни
Население779 души[1] (15 март 2024 г.)
15,6 души/km²
Землище50,051 km²
Надм. височина522 m
Пощ. код6148
Тел. код04358
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ66826
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Павел баня
Иса Бесоолу
(ДПС; 2019)
Кметство
   кмет
Скобелево
Николай Лесов
(независим)
Скобелево в Общомедия

Скобелево е село в Средна България. То се намира в община Павел баня, област Стара Загора.

Село Скобелево е разположено в планински район в подножието на Стара планина. Селото се намира на 10 км от гр. Павел баня и на 25 км от Казанлък. Връх Столетов (Шипка) е на разстояние 40 км от с. Скобелево, а връх Бузлуджа – на 45 км.

В непосредствена близост до Скобелево е разположен язовир Копринка. През селото преминава р. Габровница.

Село Скобелево е също част от Национален парк „Централен Балкан“. Това е името на един от трите национални парка в Република България. Той е разположен в средните и най-високи части на Стара планина. Паркът се простира между 500 и 2376 метра надморска височина, като най-ниската точка е разположена близо до Карлово, а най-високата – на връх Ботев. На територията на националния парк се поместват 9 резервата, които покриват обща площ от над 20 000 хектара. Тези резервати са: Боатин, Царичина, Козя стена, Стенето, Северен Джендем, Пеещи скали, Соколна, Джендема и Стара река.

Селото съществува от 10 век. По време на Руско-турската освободителна война ген. Скобелев е отседнал в селото. Поради това селото носи името му.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

В селото има и училище ОУ „Генерал Скобелев“. Училището съществува от около 120 години. Има занималня, която е следобед и една учебна смяна-само сутрин. В училището учат не само деца от селото, но и деца от съседните села.

ЦДГ „Радост“ е целодневна детска градина.

Читалище „Просвета“ е действащо читалище в село Скобелево. В селото има също и библиотека с множество книги.

Преобладават хора с различни религии: християни и мюсюлмани.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

В село Скобелево са разположени две розоварни.

Ранчото е основано през 2001 г. Климатът и мястото в село Скобелево са подходящи за отглеждане на щрауси. Районът е екологичен, няма промишленост, в близост е до Стара планина. През ранчото минава река Габровница и се намира далеч от шумни пътни артерии. То носи името „Четири сезона“, защото щраусът тук се чувства много добре и през четирите сезона на годината. Той понася еднакво добре температури от -40 °C до +50 °C. Отглеждането на тези животни е удоволствие, защото са непретенциозни и атрактивни. Ранчото е обезопасено за туристите от пряк контакт с животните, разполага с кафе-бар, където можете да опитате деликатеса крем карамел от щраусови яйца.

При турското гробище в източната част на селото се намира „Софулар текеси“, тюрбе на суфиите Айваз баба и Тахир баба. То се посещава от турци от тяхното родно село Горно Ново село.[2]

Тук е изграден етнографски музей „Дамасцена“, разположен в сърцето на Розовата долина, между гр. Казанлък и гр. Павел баня. В него са представени експонати свързани с бита и историята на района. Представя се традиционното производството на етерични масла: от съвременните технологии за извличане до традиционните методи използвани преди 350 години. Музейната експозиция показва различни методи за производство и съхранение на розово масло. Обиколката в етнографския комплекс показва и традиционни стари занаяти, характерни за този район.

В ботаническата градина на музея има над 100 вида рози характерни за Казанлъшкия регион. Близо до чифлика има розова градина засята с Роза Дамасцена, от която се произвежда розовото масло.

Комплексът разполага с ресторант с около 80 места.

Всяка година първата седмица след Георгьовден се чества празника на с. Скобелево.

  • Васил Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Андреев[3]
  • проф. д-р Генчо Генев – водещ специалист инфекционни болести
  • Стоян Христов Тотев – опълченецът, Родната му къща се намира на мястото на Етнографски комплекс Дамасцена.
  1. www.grao.bg
  2. Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-197-4. с. 350 – 352.
  3. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36