Слънчево греене в България
Слъчневото греене в България, което е максимално възможно за географската ширина, на която се намира страната, е 4400 – 4500 часа годишно. Поради наличието на облачност действителната продължителност на слънчевото греене в страната е около 50% от максимално възможното – между 2100 и 2500 часа годишно.[1]
Освен от географската ширина продължителността на слънчевото греене зависи от атмосферната циркулация, релефа на местността и други фактори. Високата облачност и закриването на хоризонта от планински вериги е предпоставка за по-ниски нива на слънчевото греене в планинските области и някои котловинни полета в Югозападна България. Най-много дни без слънчево греене са регистрирани в Лом (106), Трявна (103), Черни връх (101), връх „Ботев“ (100), а най-малко – в Сандански (42), Гоце Делчев (48), Смолян (50) и други.
Период | месец | годишно | |||||||||||
I | II | III | IV | V | VI | VII | VIII | IX | X | XI | XII | ||
1988 – 2017 | 87,6 | 120,5 | 168,3 | 189,4 | 232,8 | 268,0 | 316,5 | 304,7 | 219,2 | 164,6 | 107,4 | 67,9 | 2247,1 |
1961 – 1990 | 74,1 | 97,5 | 136,3 | 169,6 | 211,6 | 240,9 | 286,2 | 272,3 | 216,4 | 170,2 | 95,9 | 63,9 | 2034,7 |
1961 – 2017 | 80,0 | 107,2 | 151,7 | 179,5 | 223,6 | 256,2 | 299,9 | 287,6 | 218,2 | 166,4 | 101,4 | 64,9 | 2136,6 |
град | месечно | годишно | |||||||||||
I | II | III | IV | V | VI | VII | VIII | IX | X | XI | XII | ||
Лом | 64 | 76 | 115 | 177 | 224 | 258 | 308 | 293 | 223 | 147 | 68 | 52 | 2005 |
Русе | 60 | 78 | 128 | 187 | 245 | 267 | 316 | 295 | 234 | 174 | 81 | 55 | 2120 |
Калиакра | 80 | 85 | 124 | 173 | 235 | 293 | 338 | 316 | 241 | 178 | 94 | 70 | 2227 |
Бургас | 58 | 79 | 120 | 166 | 231 | 274 | 327 | 310 | 233 | 157 | 78 | 49 | 2082 |
Елхово | 70 | 97 | 136 | 185 | 241 | 268 | 329 | 328 | 246 | 175 | 93 | 65 | 2233 |
Кърджали | 79 | 109 | 146 | 191 | 225 | 261 | 322 | 318 | 250 | 167 | 103 | 78 | 2249 |
Смолян | 115 | 127 | 155 | 178 | 202 | 220 | 270 | 269 | 225 | 173 | 124 | 111 | 2169 |
Пловдив | 83 | 110 | 150 | 192 | 232 | 262 | 321 | 299 | 261 | 178 | 98 | 78 | 2264 |
Сандански | 108 | 131 | 167 | 216 | 254 | 292 | 335 | 331 | 264 | 199 | 118 | 91 | 2506 |
връх „Ботев“ | 98 | 105 | 137 | 141 | 149 | 168 | 227 | 243 | 199 | 170 | 119 | 92 | 1848 |
Черни връх | 87 | 87 | 116 | 132 | 161 | 204 | 264 | 271 | 209 | 160 | 94 | 81 | 1866 |
връх „Мусала“ | 111 | 110 | 142 | 140 | 143 | 170 | 226 | 248 | 206 | 180 | 120 | 103 | 1899 |
В зависимост от стойностите на интензивността на слънчевото греене и количеството на падналата слънчева радиация България се разделя на три региона:
- Централен и Източен район – обхваща около 40% от територията на страната, предимно планинските региони. Средната годишна продължителност на слънчевото греене е от 400 ч до 1640 ч, а сумарната стойност на падналата слънчева радиация е 1450 kWh/m2 годишно;
- Североизточен район – заема около 50% от територията на страната. Средната годишна продължителност на слънчевото греене е от 450 ч до 1450 ч, а сумарната стойност на падналата слънчева радиация е 1550 kWh/m2;
- Югоизточен и Югозападен район – обхващат около 10% от територията на страната. Средната годишна продължителност на слънчевото греене е от 500 ч до 1750 ч, а сумарната стойност на падналата слънчева радиация е 1650 kWh/m2.
Разпределението на сумарната годишна стойност на енергията от слънчевото лъчение по територията на България, за единица площ (m2) от земната повърхност, е в границите от 1300 kWh/m2 в низините и котловините, до 1700 kWh/m2 по най-високите части на планините. В Североизточна България, териториите на Силистренска и Добричка области, с малки изключения, се характеризират с най-голямата стойност на сумарното годишно слънчево лъчение за равнините – 1550 kWh/m2. За ориентирана на юг повърхност, при различен наклон – 0° (хоризонтално разположение), 15°, 25°, 40° и 90° (вертикално разположение), сумарната годишна стойност на слънчевото лъчение, за разглеждания район, е съответно: 3748, 4102, 4237, 4265 и 2852 Wh/m2.[3]
За района на Североизточна България средното количество произведена електрическа енергия от модул с мощност 1 kW и общи загуби 25,3%, ориентиран на юг и наклонен към хоризонта на оптималния ъгъл за тази географска ширина – 35°, за една година, е около (1100...1200) kWh. Конкретно за района на Силистра, годишно произведената електрическа енергия от 1 kW PV-модул, ориентиран на юг и наклонен на 35°, ориентировъчно е 1190 kWh. Ако вместо фиксиран в определено положение модул се използва панел, задвижван чрез следяща система, то произведената енергия ще бъде 1630 kWh.[3]
Най-голямата стойност за сумарния слънчев среднодневен поток, върху ориентирана на юг повърхност и сключваща ъгъл с хоризонта 35°, се получава през месец юли – 5,97 kWh/m2, когато облачността е по-малка (до 60%) и продължителността на деня – по-голяма, а най-малката – през декември – 1,9 kWh/m2. Ако се използва движеща се чрез следяща система повърхнина, максималната (8,6 kWh/m2) и минималната (2,37 kWh/m2) стойности на получената слънчева енергия са по-големи съответно с 44% и с 24% от тези при неподвижната повърхнина. Преобразуването на слънчевата енергия в топлинна е икономически оправдано за месеците март – октомври, ако се използват неподвижни, оптимално ориентирани слънчеви колектори, и за месеците февруари – октомври – ако се използват движещи се чрез следяща система колектори.[3]
Височина на Слънцето
[редактиране | редактиране на кода]Височината на Слънцето над хоризонта се изменя в зависимост от:[4]
- географската ширина;
- астрономическото време – месеца и денонощието.
Максималната височина на Слънцето над хоризонта, по пладне, се изчислява по формулата:
- h = 90 ,
където:
- h – височина на Слънцето над хоризонта (градуси);
- – географска ширина (градуси);
- – наклона на земната ос.
Приблизителните стойности за България са от 24,5° по време на зимното слънцестоене, през 48° по време на пролетното и есенното равноденствие, до 71,5° по време на лятното слънцестоене.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Райчев, Георги. Климатология. Въпроси и отговори. София, Издателство „Парадигма“, 2018. ISBN 978-954-326-338-7. с. 258.
- ↑ Матев, Симеон. Глобалното затопляне и неговата регионална проява в района на София (pdf) // Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Геолого-географски факултет. Книга 2 - География 111. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2018. ISSN 2535-0579. с. 55-63. Посетен на 2024-10-06.
- ↑ а б в Коев, Константин и др. Проучване възможностите за използване енергията на Слънцето (pdf) // Научни трудове на Русенския университет 47 (9). 2008. с. 122-126. Посетен на 2024-10-06.
- ↑ Георгиев, Цветан и др. Астрономия. София, НБУ, 2017. ISBN 978-954-535-959-0. с. 336.