Направо към съдържанието

Слънчево греене в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Слъчневото греене в България, което е максимално възможно за географската ширина, на която се намира страната, е 4400 – 4500 часа годишно. Поради наличието на облачност действителната продължителност на слънчевото греене в страната е около 50% от максимално възможното – между 2100 и 2500 часа годишно.[1]

Освен от географската ширина продължителността на слънчевото греене зависи от атмосферната циркулация, релефа на местността и други фактори. Високата облачност и закриването на хоризонта от планински вериги е предпоставка за по-ниски нива на слънчевото греене в планинските области и някои котловинни полета в Югозападна България. Най-много дни без слънчево греене са регистрирани в Лом (106), Трявна (103), Черни връх (101), връх „Ботев“ (100), а най-малко – в Сандански (42), Гоце Делчев (48), Смолян (50) и други.

Среден брой часове слънчево греене в София[2]
Период месец годишно
I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII
1988 – 2017 87,6 120,5 168,3 189,4 232,8 268,0 316,5 304,7 219,2 164,6 107,4 67,9 2247,1
1961 – 1990 74,1 97,5 136,3 169,6 211,6 240,9 286,2 272,3 216,4 170,2 95,9 63,9 2034,7
1961 – 2017 80,0 107,2 151,7 179,5 223,6 256,2 299,9 287,6 218,2 166,4 101,4 64,9 2136,6
Средна месечна и годишна продължителност на слънчевото греене, часа[1]
град месечно годишно
I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII
Лом 64 76 115 177 224 258 308 293 223 147 68 52 2005
Русе 60 78 128 187 245 267 316 295 234 174 81 55 2120
Калиакра 80 85 124 173 235 293 338 316 241 178 94 70 2227
Бургас 58 79 120 166 231 274 327 310 233 157 78 49 2082
Елхово 70 97 136 185 241 268 329 328 246 175 93 65 2233
Кърджали 79 109 146 191 225 261 322 318 250 167 103 78 2249
Смолян 115 127 155 178 202 220 270 269 225 173 124 111 2169
Пловдив 83 110 150 192 232 262 321 299 261 178 98 78 2264
Сандански 108 131 167 216 254 292 335 331 264 199 118 91 2506
връх „Ботев“ 98 105 137 141 149 168 227 243 199 170 119 92 1848
Черни връх 87 87 116 132 161 204 264 271 209 160 94 81 1866
връх „Мусала“ 111 110 142 140 143 170 226 248 206 180 120 103 1899

В зависимост от стойностите на интензивността на слънчевото греене и количеството на падналата слънчева радиация България се разделя на три региона:

  • Централен и Източен район – обхваща около 40% от територията на страната, предимно планинските региони. Средната годишна продължителност на слънчевото греене е от 400 ч до 1640 ч, а сумарната стойност на падналата слънчева радиация е 1450 kWh/m2 годишно;
  • Североизточен район – заема около 50% от територията на страната. Средната годишна продължителност на слънчевото греене е от 450 ч до 1450 ч, а сумарната стойност на падналата слънчева радиация е 1550 kWh/m2;
  • Югоизточен и Югозападен район – обхващат около 10% от територията на страната. Средната годишна продължителност на слънчевото греене е от 500 ч до 1750 ч, а сумарната стойност на падналата слънчева радиация е 1650 kWh/m2.

Разпределението на сумарната годишна стойност на енергията от слънчевото лъчение по територията на България, за единица площ (m2) от земната повърхност, е в границите от 1300 kWh/m2 в низините и котловините, до 1700 kWh/m2 по най-високите части на планините. В Североизточна България, териториите на Силистренска и Добричка области, с малки изключения, се характеризират с най-голямата стойност на сумарното годишно слънчево лъчение за равнините – 1550 kWh/m2. За ориентирана на юг повърхност, при различен наклон – 0° (хоризонтално разположение), 15°, 25°, 40° и 90° (вертикално разположение), сумарната годишна стойност на слънчевото лъчение, за разглеждания район, е съответно: 3748, 4102, 4237, 4265 и 2852 Wh/m2.[3]

За района на Североизточна България средното количество произведена електрическа енергия от модул с мощност 1 kW и общи загуби 25,3%, ориентиран на юг и наклонен към хоризонта на оптималния ъгъл за тази географска ширина – 35°, за една година, е около (1100...1200) kWh. Конкретно за района на Силистра, годишно произведената електрическа енергия от 1 kW PV-модул, ориентиран на юг и наклонен на 35°, ориентировъчно е 1190 kWh. Ако вместо фиксиран в определено положение модул се използва панел, задвижван чрез следяща система, то произведената енергия ще бъде 1630 kWh.[3]

Най-голямата стойност за сумарния слънчев среднодневен поток, върху ориентирана на юг повърхност и сключваща ъгъл с хоризонта 35°, се получава през месец юли – 5,97 kWh/m2, когато облачността е по-малка (до 60%) и продължителността на деня – по-голяма, а най-малката – през декември – 1,9 kWh/m2. Ако се използва движеща се чрез следяща система повърхнина, максималната (8,6 kWh/m2) и минималната (2,37 kWh/m2) стойности на получената слънчева енергия са по-големи съответно с 44% и с 24% от тези при неподвижната повърхнина. Преобразуването на слънчевата енергия в топлинна е икономически оправдано за месеците март – октомври, ако се използват неподвижни, оптимално ориентирани слънчеви колектори, и за месеците февруари – октомври – ако се използват движещи се чрез следяща система колектори.[3]

Височина на Слънцето

[редактиране | редактиране на кода]

Височината на Слънцето над хоризонта се изменя в зависимост от:[4]

Максималната височина на Слънцето над хоризонта, по пладне, се изчислява по формулата:

h = 90 ,

където:

Приблизителните стойности за България са от 24,5° по време на зимното слънцестоене, през 48° по време на пролетното и есенното равноденствие, до 71,5° по време на лятното слънцестоене.

  1. а б Райчев, Георги. Климатология. Въпроси и отговори. София, Издателство „Парадигма“, 2018. ISBN 978-954-326-338-7. с. 258.
  2. Матев, Симеон. Глобалното затопляне и неговата регионална проява в района на София (pdf) // Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Геолого-географски факултет. Книга 2 - География 111. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2018. ISSN 2535-0579. с. 55-63. Посетен на 2024-10-06.
  3. а б в Коев, Константин и др. Проучване възможностите за използване енергията на Слънцето (pdf) // Научни трудове на Русенския университет 47 (9). 2008. с. 122-126. Посетен на 2024-10-06.
  4. Георгиев, Цветан и др. Астрономия. София, НБУ, 2017. ISBN 978-954-535-959-0. с. 336.