Софийски университет
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: енциклопедичност. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Софийски университет „Свети Климент Охридски“ | |
| Основан | 1888 |
|---|---|
| Вид | Държавен |
| Ректор | Проф. д. и. н. Иван Илчев |
| Студенти | 14 000 |
| Местоположение | София, България |
| Сдружения | Асоциация на европейските университети |
| Сайт | www.uni-sofia.bg |
 Местоположение | |
| Софийски университет „Свети Климент Охридски“ в Общомедия | |
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ (известен със съкращението СУ) е най-старото висше учебно заведение в България[източник?]. Той е създаден на 1 октомври 1888 г. с решение на Народното събрание като висш педагогически курс. Централното крило на сградата на СУ е построено с щедрите дарения на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито скулптури красят фасадата ѝ.
История
Софийският университет е създаден първоначално като Висш педагогически курс към Първа мъжка гимназия. На 29 януари 1889 г. в присъствието на Иван Шишманов - представител на Министерство на просвещението — е избран първият ректор на висшето училище. Александър Теодоров-Балан е избран за ректор измежду първите седем преподаватели (т. нар. "нови седмочисленици"): Александър Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, Никола Михайловски, Йосиф Ковачев, Станимир Станимиров и Иван Данев.
Структура
Понастоящем в СУ има 16 факултета и 3 департамента, в които се обучават над 14 хиляди студенти.
Факултети
- Биологически факултет
- Химически факултет
- Факултет по класически и нови филологии
- Стопански факултет
- Факултет по педагогика
- Геолого-географски факултет
- Исторически факултет
- Факултет по журналистика и масова комуникация
- Юридически факултет
- Факултет по математика и информатика
- Философски факултет
- Физически факултет
- Факултет по начална и предучилищна педагогика
- Факултет по славянски филологии
- Богословски факултет
- Медицински факултет
Департаменти
- Департамент за езиково обучение
- Департамент за информация и усъвършенстване на учители
- Департамент по спорт
Сгради
Софийският университет не е концентриран на едно място по типа "кампус". Основните струпвания на сгради са Ректоратът (сградите на Ректората и Университетската библиотека), ул. "Дж. Баучър" (основно сградите на Химическия, Физическия и Математическия факултет), района на хотел "Плиска" (бул. "Цариградско шосе" 125, бл. 1, 2, 3 и 4 - основно Стопански факултет и специалности на Философския хакултет и Факултета по детска и начална педагогика), "Паметника Левски" (Факултета по журналистика и масови комуникации), бул. "Т. Александров" (Център за чужди езици), други сгради в София и околностите, както и Балчик, Варна и Китен.
Основната сграда, символ на университета — Ректоратът, както и по-късно построената Университетската библиотека са създадени главно благодарение на дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, управлявано от ефорията „Евл. и Хр. Георгиеви“, разполагала с фонд от 6 милиона златни лева в края на ХІХ век. Файл:Sofia-uni-gruev.JPG
Ректорат
През 1906 г. е обявен конкурс за сграда на държавен университет. Той е спечелен от идеен проект на френския архитект Анри Бреансон. Проектът представлява ансамбъл от десетина сгради, които трябва да се разположат върху сегашното място на университета, бившия царски манеж (днес там е Народната библиотека) и докторската градинка. Проектът обаче се оказва прекалено амбициозен и строителните планове така и не са завършени до избухването на Първата световна война през 1914 година. Във войната България се оказва на губещата страна, преживява национална катастрофа и е принудена да изостави грандиозните архитектурни замисли. През 1920 г. ефорията възлага на арх. Йордан Миланов да преработи първоначалните проекти в една сграда. Строителството започва на 30 юни 1924 г. с тържествено полагане на основният камък, ръководството на работата е поето от арх. Миланов. Същата година арх. Бреансон завежда и на следващата година спечелва дело за нарушени авторски права. Ефорията му изплаща обезщетение от 129 млн. 250 хил. и 95 франка в злато. Строителството продължава и арх. Миланов влага всичко от себе си в него. Той работи буквално до последни сили. Повален е от тежка простуда и издъхва на строежа на 8 февруари 1932 година. Сградата е тържествено осветена на 16 декември 1934 година. Пред фасадата са поставени изработените от скулптора Кирил Шиваров бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на Софийския университет — братята Евлогий и Христо Георгиеви. Разнообразната украса на сградата е дело на скулпторите Михайло Парашчук, Любен Димитров и Любомир Далчев.
През 1940 г. започва изграждане на разширение с добавяне на две крила към университета. То е възложено на арх. Любен Константинов. Втората световна война довежда до забавяне на строителството. То е продължено чак през 50-те години, а окончателно Северното крило е завършено едва през 1985 г. В завършването ѝ участва и арх. Спас Рангелов.
Университетска библиотека
Ефорията започва строежа на университетската библиотека в средата на 1930 г. Проектът е изработен от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Сградата на библиотеката е завършена и е осветена едновременно с ректората на 16 декември 1934 година.
Кандидат-студенти
| година | кандидати | прием | за място | специалности |
|---|---|---|---|---|
| 2006 | 16 117 | 4 100 | 4 | |
| 2007 | 12 867 | 5 100 | 3 | 88 |
| 2008 | 11 308 | 5 800 | 2 |
