Уикипедия:Значимост по академичен признак

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично съдържание

Уикиетикет

Редактиране на страници

Портал на общността

Навигация

• Статиите в Уикипедия
• Микромъниче
• Мъниче
• Дължина
• Избрана статия

---

Водещи принципи:

• Енциклопедичност
• Неутралност
• Възможност за проверка
• Без оригинални изследвания
• Биографии на живи хора

Препоръки за съдържанието:

• Стил
• Правила за наименуване
• Благонадеждни източници
• Конфликт на интереси
• Значимост

Препоръки за редактиране:

• Организиране на информацията
• Предварителен преглед
• Резюме
• Малка промяна

Значимост:

• Хора (общо)
• Хора (академична дейност)
• Организации, компании
• Произведения на изкуството
• Събития
• Уебсайтове

Съкращение: У:ЗАК, У:ЗАП

Тази страница дава насоки при определяне на енциклопедичната значимост за българската Уикипедия на личности с приноси към научното познание или с друга роля в науката и висшето образование:

• хора, занимаващи се или занимавали се с научни и научноприложни изследвания, независимо от професията си, включително като хоби;
• настоящи и бивши преподаватели в университети и изследователи в научноизследователски институти;
• заемащи или заемали висши административни длъжности в научни институции и университети.

Описаното в страницата не е приложимо за приноси и роли, свързани със средното образование и по-ранните стадии на обучение, както и техните исторически еквиваленти. Тя обаче може да е приложима за популяризатори на науката и личности, имащи индиректно отношение към науката и висшето образование. Критериите в тази страница не изключват дадена личност да е значима по критерии, посочени в други страници, свързани с енциклопедичната значимост за Уикипедия.

Основни насоки

1. Уикипедия може да бъде редактирана от всекиго. Затова за енциклопедията цитирането на източници, които да са благонадеждни и проверими, е от критично значение. Значимостта е само необходимо, но не достатъчно условие за статия в Уикипедия. Статии, които не подкрепят съдържанието си с достатъчни като количество и качество източници, трябва да бъдат поправени, или е възможно да бъдат изтрити, независимо от значимостта на обекта им.
2. Уикипедия не е обикновен източник на знания. Заради своята огромна популярност, тя създава особено голяма видимост за включената в нея информация, включително биографиите на личности. Особено важно е Уикипедия единствено да отразява съществуващата популярност на обектите на статиите си, и в никакъв случай да не бъде сама източник на нова, допълнителна популярност. По-просто казано, Уикипедия не трябва да служи за популяризация. В идеалния случай статия за дадена личност не би се отразила по никакъв начин на живота и кариерата ѝ (например не би предизвикала интерес от медии или предложения за работа).
3. Наличието на значимост не отменя необходимостта от съблюдаване на неутрална гледна точка и енциклопедичност в статиите. Това се отнася особено до случаите на редактиране в конфликт на интереси.
4. Освен неоправдан положителен ефект върху обектите си, статиите в Уикипедия биха могли да имат и неоправдан негативен ефект. Като цяло, важно е да се съблюдават изискванията за биографии на живи хора, особено отнасящи се до качеството на източниците. Колкото по-екстраординарни са дадени твърдения, толкова по-екстраординарен (като авторитет) източник трябва да ги подкрепя.
5. Уикипедия не е място за всички знания. Конкретно по отношение на личностите, универсален принцип е в енциклопедията да бъдат отразени личности, които са изпъквали над средното ниво в своята област. Не е достатъчно една личност просто да е толкова „добра“, колкото „добри“ са мнозинството останали хора в дадена област. Уикипедия не бива да бъде справочник „кой кой е“, нито „база данни“ с биографии.

Критерии за оценка

Универсален критерий за енциклопедична значимост за всички хора е личността да е била първостепенен обект на множество нетривиални (съществени) публикации в благонадеждни източници, които са независим от нея.

• „Първостепенен обект“ означава, че публикацията трябва да била основно фокусирана върху личността. Примери за такива публикации са очерци, представящи единствено тази личност, и интервюта с личността, публикувани като самостоятелна публикация. Публикации, в които личността е спомената мимоходом, особено заедно с повече на брой други личности, не отговарят на този критерий. Междинни случаи може да бъдат въпрос на преценка от страна на редакторите, но тогава е още по-важно да бъдат спазени останалите изисквания: множество публикации, нетривиални, с независим източник.
• „Нетривиална публикация“ означава, че публикацията е имала достатъчен обем и качество, демонстриращо вложено време и усилия, т.е. била е съществена. Примери за несъществени публикации са особено кратки дописки в „телеграфен стил“, съобщаващи единствено най-основни факти, и кратки биографични справки.
• „Множество“ означава, че публикациите трябва да демонстрират значителен и продължителен интерес към личността. Не отговарят на това условие единични публикации, както и повече на брой публикации, но само в много ограничен отрязък от време, например седмица или месец.
• „Благонадежден източник“ означава, че източникът трябва да съответства на изискванията на Уикипедия:Благонадеждни източници. Особено важни критерии са безпристрастността и, като цяло, авторитетността на източника.
• „Независим източник“ означава, че публикацията не трябва да е повлияна от обекта на статията. Това изключва както публикации в директно зависими от дадената личност издания (например притежавани от нея медии), така и публикации, за които е известно, че е заплатено или по-друг начин овъзмездено публикуването.

Освен това, следните личности могат да бъдат приемани за имащи значимост за целите на Уикипедия. Някои от критериите не са достатъчни самостоятелно, затова са отделени в обособена група.

1. Ректорите на акредитирани висши училища.
2. Действителните членове (академиците) на национални научни академии (например Българската академия на науките). Дописните членове (член-кореспондентите) не влизат като самостоятелен критерий. Изключени са също организации, които именуват себе си „академии“, но не са разпознати като такива от научната общност на национално и международно ниво (например „алтернативни академии“ като БАНИ в България).
3. Директорите на изследователски институти с национално значение, включително директорите на самостоятелни научни звена към национални академии и утвърдени научни организации (например институтите Макс Планк).
4. Главните редактори на престижни световни научни издания.
5. Отличените с високопрестижни и утвърдени награди за приноси в науката и/или висшето образование. Критерий за висок престиж е наградените да бъдат малък брой (например Националния медал на САЩ в областта на технологиите и иновациите, връчван всяка година средно на не повече от 10 човека).
6. Личностите с приноси или дейност, които изпъкват над средното ниво. Този критерий изисква да бъдат покрити едновременно поне няколко от изброените, които да бъдат подкрепени и с благонадеждни източници:
   1. Пионерство в научни и научноприложни области, особено когато новаторството е не само в български, но и в световен мащаб.
   2. Особено значими приноси към науката, които са широкоразпознаваеми и признати в научната област, особено в световен мащаб.
   3. Популярност на научните публикации значително над средната. Оценката следва да се извършва по утвърдени метрики, най-вече h-index, с изключени явни и скрити самоцитирания. Конкретният размер на индекса, който би бил „значително над средния“, зависи от специфичната научна област и е очаквано да търпи промяна с времето. Определянето му следва да става чрез търсене на консенсус между възможно най-много заинтересовани редактори. Постигнатите консенсуси в различни научни области може да бъдат записани и актуализирани в отделен раздел в настоящата страница (вж. #h-index).
   4. Авторство на изобретения, прототипи, модели, рационализации, патенти, ноу-хау, методи, теории, хипотези, концепции и други с особено голяма значимост за съответната научна или научноприложна област.
   5. Управление на изключително големи или постигнали особено значителни успехи научни и научноприложни проекти, преимуществено със световно значение.
   6. Авторство или съавторство на поне 5 книги, получили ISBN номер, включително учебници и книги с научнопопулярна тематика.
   7. Присъдени от Висшата атестационна комисия, до нейното закриване, звания „професор“ или „старши научен сътрудник I степен“ или научна степен „доктор на науките“ (да не се бърка с „доктор“, по-рано „кандидат на науките“).

Бележки

Субективизъм

Значимостта за Уикипедия неизбежно включва елементи на субективизъм, затова е особено важно редакторите да търсят консенсус със своите колеги. Статии, за обектите на които има или може да има съмнения, че не отговарят на критериите за значимост, може да е добре да бъдат премествани в инкубатора, в лични пясъчници или на други подходящи места. Особено желателно е да избягват грозни спорове за личности, които може дори да не знаят, че са обсъждани в Уикипедия, затова е важно редакторите да бъдат отговорни в преценките си дали да създадат дадена статия или не. Винаги може да бъде потърсен съвет или помощ на Уикипедия:Разговори или други подходящи страници.

Дискриминация

Учените също са хора, а науката няма как да остане напълно незасегната от процесите в обществото по принцип. При определяне на значимостта не трябва да се забравя, че определени хора или групи от хора, на различни места и в различни исторически периоди, може да са били обект на дискриминация или, обратно, да са се ползвали с неоправдани – поне спрямо реалните им научни приноси – привилегии и възможности за кариерно израстване. Примери могат да бъдат:

• жените, навсякъде по света и през всички епохи, чиито научни приноси може да са били недооценявани или дори напълно пренебрегвани, а развитието им в науката може да е било значително по-трудно или дори невъзможно;
• тоталитарните и авторитарни режими, например режимът на Българската комунистическа партия в България в периода 1944 – 1989, през който учени и университетски преподаватели може да са били преследвани по политически мотиви, което да е довело до затрудняване или дори прекратяване на кариерата им, докато други може да са били облагодетелствани и получили кариерно израстване, повече като „удобни на властта“, а не толкова по меритократичен признак;
• сегрегацията по расов, етнически, религиозен и друг признак, в различни исторически периоди и на различни места по света, при която достъпът до официална научна кариера може да е бил затруднен или невъзможен.

Уикипедия не може и не трябва да се опитва да „възстановява справедливост“, още по-малко пък чрез собствени изследвания от страна на редактори. Но Уикипедия трябва да се стреми да бъде максимално обективна и изчерпателна. Затова, когато са налични благонадеждни източници, описващи дискриминационни явления в научната област (независимо дали като обичайна или пък „позитивна“ дискриминация), те трябва непременно да бъдат вземани предвид.

Например, ако дадена жена-учен не отговаря напълно на посочените в страницата критерии за значимост, но има информация от достатъчно благонадеждни вторични източници, че реалните ѝ научни приноси са били недооценени поради факта, че е жена (особено в по-далечни исторически времена, но дори в съвременността), следва да бъде направена внимателна преценка дали, с отчитане на тази информация, все пак тя няма достатъчна значимост за Уикипедия.

Обратно, нерядко пропагандно приписваните на различни авторитарни лидери „велики“ научни приноси и съответните им присъдени научни титли и звания не бива да бъдат сляпо приемани като покриване на критериите за значимост – поне по академичен признак, тъй като иначе е ясно, че в този конкретен пример тези личности почти сигурно ще имат значимост за Уикипедия заради ролята си на национални и държавни ръководители.

Приложимост

Не трябва да се забравя, че за Уикипедия понятието значимост има универсален спрямо различните теми на познанието и същевременно специфичен за енциклопедията смисъл.

Универсален, защото страници като настоящата не дефинират някаква отделна – в случая „академична“ – значимост, а единствено помагат да се оцени принципната енциклопедична значимост според различни фактори. Тази принципна значимост е възможно да бъде повлияна от много други фактори. Например един университетски професор може да има сравнително скромни научни постижения и да не покрива критериите в тази страница, но може да бъде значим като вокалист на популярна музикална група. Обратното също би могло да се случи: музикант от група, чиято известност не се простира много извън няколкото заведения, в които свири, може да има за хоби математиката и да направи значителен принос в тази област.

Специфичен, защото значимостта за Уикипедия по никакъв начин не представлява оценка дали дадена личност е „значима“ или не в своята област или по принцип в обществото. Значимостта за Уикипедия представлява единствено преценка дали дадена личност представлява (или е разумно да представлява) интерес за читателите на енциклопедията. Необходимостта от такава преценка се обуславя от принципа, че Уикипедия не е място за всички знания.

h-index

В този раздел се описват постигнатите от общността консенсуси какъв конкретен h-индекс е „значително над средния“ в различни научни области.

Вижте също

• Уикипедия:Значимост