Панко Анчев: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
променям според източника
Ред 25: Ред 25:
Под негова и на [[Иван Гранитски]] обща редакция излизат Събраните съчинения на [[Димитър Талев]] в 15 тома, а също и поредицата „Българска класика“ (и двете са издания на издателство „Захарий Стоянов“ - София).
Под негова и на [[Иван Гранитски]] обща редакция излизат Събраните съчинения на [[Димитър Талев]] в 15 тома, а също и поредицата „Българска класика“ (и двете са издания на издателство „Захарий Стоянов“ - София).


Член е на [[Българска комунистическа партия|БКП]].<ref>Калин Руменов, [https://dariknews.bg/regioni/varna/bsp-promenila-nrava-si-za-da-zapazi-kozinata-si-2060480 „БСП променила нрава си, за да запази козината си“], Радио „Дарик“ - Варна, 13 ноември 2017 г.</ref>
Неколкократно е избиран за общински съветник във Варна като кандидат на [[Българска социалистическа партия|Българската социалистическа партия]].<ref>Калин Руменов, [https://dariknews.bg/regioni/varna/bsp-promenila-nrava-si-za-da-zapazi-kozinata-si-2060480 „БСП променила нрава си, за да запази козината си“], Радио „Дарик“ - Варна, 13 ноември 2017 г.</ref>


Член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] и българския [[ПЕН-клуб|ПЕН-център]].
Член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] и българския [[ПЕН-клуб|ПЕН-център]].

Версия от 14:12, 11 октомври 2018

Панко Анчев
български литературовед
Роден
25 март 1946 г. (78 г.)
Учил въвВеликотърновски университет
Научна дейност
ОбластИстория на литературата, литературна критика

Панко Анчев е български литературовед, литературен критик, публицист, историк и философ.

Биография

Роден на 25 март 1946 г. във Варна. Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 1971 г. Бил е главен редактор и директор на книгоиздателство „Георги Бакалов“. Отговорен редактор на списанието за литература и изкуство „Простори“. Автор е на книги по въпросите на литературната история, културологията, философията на историята, политологията.

Под негова и на Иван Гранитски обща редакция излизат Събраните съчинения на Димитър Талев в 15 тома, а също и поредицата „Българска класика“ (и двете са издания на издателство „Захарий Стоянов“ - София).

Неколкократно е избиран за общински съветник във Варна като кандидат на Българската социалистическа партия.[1]

Член на Съюза на българските писатели и българския ПЕН-център.

Живее във Варна и Велико Търново.

Признание и награди

  • Носител на националната литературна награда „Атанас Далчев“ за 2008 г.[2]
  • почетен доктор на Литературния институт „Максим Горки“ в Москва (2009)[3] [4]
  • наградата на СБП на името на Богомил Нонев за есеистика, публицистика и журналистика за 2010 г.
  • наградата на СБП за литературна критика за 2013 г. за книгите „Работа на ума“ и „Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов“
  • наградата на в. „Словото днес“ за най-добра литературно-критическа публикация във вестника през 2014 г.
  • наградата на СБП за литературна критика за 2015 за книгата „Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев“
  • Националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ за 2016 г.[5]
  • Награда „Варна“ за литература за 2018 г. за книгата „В зоната на разпада. Романите на Ф. М. Достоевски“[6]

Библиография

  • „Творци и слово“ (Статии и портрети). София: Народна младеж, 1982, 202 с.
  • „Човекът в словото“. 1986.
  • „Съвестта на думите“. София: Народна младеж, 1989, 173 с.
  • „Въведение във философията на българската литературна история“. София: Захарий Стоянов, 2001, 320 с.
  • „Философия на литературната история“. София: Захарий Стоянов, 2004, 686 с.
  • „Разумът в българската история“. София: Захарий Стоянов, УИ „Св.Кл.Охридски”, 2005, 432 с. ISBN 9547397001
  • „Малкият народ: теория, история, състояние“. София: Захарий Стоянов, 2007, 280 с.
  • „Найден Вълчев. Литературна анкета“. София: Захарий Стоянов, 2007, 302 с.
  • „Друг начин на мислене“. София: Гео Милев, 2008, 438 с. ISBN 9789543330126
  • „Смисълът на литературознанието“. София: Гео Милев, 2009, 256 с. ISBN 9789540902838
  • „Христо Ботев като мислител“. София: Захарий Стоянов, 2010, 166 с. ISBN 978-954-090-5198 [7]
  • „Руският разум“. Сливен: "Обнова", 2010, 316 с. ISBN 978 954 9486 22 3
  • „Българската история по Антон Дончев“. София: Захарий Стоянов, 2012, 190 с. ISBN 9789540905686 [8]
  • „Българският ум. Непрочетеният Иван Хаджийски“. София: Захарий Стоянов, 2012, 160 с. ISBN 9789540907222
  • „Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов“. София: Захарий Стоянов, 2013, 200 с.
  • „Работа на ума. Вариации върху теми“. Пловдив: Жанет 45, 2013, 306 с. ISBN 9789544919665
  • „Българският свят. Историята на националната литература като история на националния свят“. София: Захарий Стоянов, 2014, 503 с. ISBN 9789540908656 [9]
  • „Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев“. София: Захарий Стоянов, 2015, 270 с.
  • „Грозната муза. Идеи, личности и мотиви в българското литературознание от ХХ век“. София: Захарий Стоянов, 2016[10]
  • „Българският ум. Непрочетеният Георги С. Раковски“. София: Захарий Стоянов, 2016
  • „В зоната на разпада. Романите на Ф. М. Достоевски“. София: Захарий Стоянов, 2017
  • „Българският ум. Теория и история“. София: Захарий Стоянов, 2018, с. 328 ISBN 978-954-09-1204-2
  • „Българският ум. Непрочетеният Димитър Талев“. София: Захарий Стоянов, 2018, с. 210 ISBN 978-954-09-1288-2

Източници

  1. ↑ Калин Руменов, „БСП променила нрава си, за да запази козината си“, Радио „Дарик“ - Варна, 13 ноември 2017 г.
  2. ↑ „Панко Анчев с Националната награда „Атанас Далчев“, електронен бюлетин „Културни новини“, 3 април 2009 г.
  3. ↑ „Панко Анчев стана почетен доктор на литературата“, в-к „Народно дело“ - Варна, 05.11.2009.
  4. ↑ „Панко Анчев получи званието „почетен доктор на Литературния институт“, Public Republic, 6 февруари 2010.
  5. ↑ Спаска Костуркова, „Избраха тазгодишния носител на наградата за литературна критика „Нешо Бончев“, pia-news.com, 24.03.2016 г.
  6. ↑ Жулиета Цветкова, „Връчват 28 награди „Варна“, kmeta.bg, 16 май 2018 г.
  7. ↑ Иван Гранитски, „Страстта на разума или проникновено за гения“, рец. във в-к „Дума“, бр. 232, 9 октомври 2010 г.
  8. ↑ „Книга за Антон Дончев“, рец. в literaturensviat.com.
  9. ↑ „Българският свят на Панко Анчев“, рец. във в-к „Дума“, бр. 30, 7 февруари 2015 г.
  10. ↑ Тодор Коруев, „Новата книга на Панко Анчев представя литературознанието през ХХ век“, рец. във в-к „Дума“, бр. 34, 11 февруари 2016 г.

Външни препратки

За него
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Панко_Анчев&oldid=8787350“.