ПЕН клуб
| ПЕН клуб | |
 | |
 Местоположение | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | нестопанска организация |
| Мото | „Поети, есеисти и романисти“ |
| Основана | 1921 г. |
| Цел/фокус | за насърчаване на приятелството и интелектуално сътрудничество между писателите навсякъде по света |
| Седалище | Лондон |
| Регион | интернационален, в над 100 страни по света |
| президент | Бюрхан Сьонмез |
| Сайт | www.pen-international.org |
| ПЕН клуб в Общомедия | |
ПЕН клуб е международна неправителствена организация, която обединява професионалните писатели и журналисти, работещи в различни литературни жанрове.
Основаване и цели
[редактиране | редактиране на кода]
ПЕН клуб (на английски: PEN International) е световна асоциация на писателите за насърчаване на приятелството и интелектуално сътрудничество между писателите навсякъде по света.
Названието на клуба „ПЕН“ е абревиатура от английските думи „Poet“ (поет), „Essayist“ (есеист) и „Novelist“ (романист), които образуват думата „PEN“ (писалка).
Първият ПЕН клуб е основан на 5 октомври 1921 г. в Лондон[1] от Катрин Ейми Доусън Скот, с Джон Голсуърти като пръв председател на организацията. Сред първите членове са Джоузеф Конрад, Елизабет Крейг, Джордж Бърнард Шоу, и Хърбърт Уелс. Днес ПЕН има автономни центрове в над 100 страни.
Други цели на организацията са:
- да се подчертае ролята на литературата в развитието на взаимното разбирателство и световната култура;
- да се бори за свободата на изразяване, както и да действа като силен глас от името на репресираните писатели, хвърляни в затвора или убивани заради възгледите си.
ПЕН клуб е най-старата организация за защита на човешките права и най-старата международна литературна организация. Първоначално ПЕН обединява „поети, есеисти и романисти“, но днес включва писатели на всякакъв вид словесност, като журналисти и историци.[2]
Структура на ПЕН клуб
[редактиране | редактиране на кода]ПЕН клуб е със седалище в Лондон и се състои от автономни центрове в над 100 страни по целия свят, които са отворени за квалифицирани писатели, журналисти, преводачи, историци и други, които са активно ангажирани във всеки клон на литературата, независимо от тяхната националност, раса, цвят на кожата или религия.
Президенти на ПЕН клуб са били Алберто Моравия, Хайнрих Бьол, Артър Милър, Марио Варгас Льоса, Хомеро Ариджис и Иржи Груча.
ПЕН клубът е неправителствена организация в официални консултативни отношения с ЮНЕСКО и специален консултативен статут към Икономическия и социален съвет на ООН.
Харта на ПЕН клуба
[редактиране | редактиране на кода]Литературата, независимо от националността и произхода си, не познава граници и трябва да остане като обща валута между народите, независимо от политическите или международни катаклизми.
При всякакви обстоятелства, и по-специално по време на война, произведенията на изкуството и библиотеките, са наследство на човечеството като цяло, и трябва да бъдат оставени недокоснати от национална или политическа страст.
Членовете на ПЕН клуба трябва винаги използват влиянието си в полза на доброто разбиране и взаимното уважение между народите, и поемат ангажимент сами да направят всичко възможно, за да разсеят расовите, класовите, и национални вражди, и да се борят за идеала за едно човечество, живеещо в мир в света.
ПЕН означава да се спазва принципа на безпрепятствен пренос на мисълта в рамките на всяка нация и между всички народи, и членовете обещават да се противопоставят на всякаква форма на потискане на свободата на словото в страната им или към тяхната общност.
ПЕН клубът декларира подкрепата си за свободната преса и се противопоставя на произволна цензура в мирно време. Смята, че е необходимо на света да се постига по-високо организиран политически и икономически ред, и затова е наложително да може да прави критика на правителства, администрации и институции. И тъй като свободата предполага доброволно ограничение, самите членове обещават да се противопоставят на такива злини на свободната преса като невярна публикация, умишлена лъжа и изопачаване на факти за политически и лични цели.
Дейности в защита на писателите и мемориали
[редактиране | редактиране на кода]
През 1960 г. е създаден Международен комитет в защита на репресираните писатели, който да ги защитава. Той издава два пъти годишно Доклад с установените нарушения по целия свят. Комитетът координира кампаниите на членове в защита на словото по целия свят.
На 48-ия международен конгрес на ПЕН клуба, проведен на 12 – 18 януари 1986 г., е решено да се обяви 3 март като Световен ден на писателя.
В горичка до езерото Бърли Грифин в Канбера, Австралия, на 17 ноември 1997 г. е открит ПЕН мемориал с посвещението – „Духът умира при всички нас, които мълчим пред лицето на тиранията.“
Пред Британската библиотека в Лондон на 13 декември 2011 г. е поставена чугунената скулптура „Свидетели“, която представлява празен стол и символизира репресираните и затворени писатели по света.
Президенти
[редактиране | редактиране на кода]| Президенти на Международния ПЕН[3] | |
|---|---|
| Джон Голсуърти | 1921–1932 |
| Хърбърт Уелс | 1932–1935 |
| Жул Ромен | 1936–1939 |
Военновременен президентски комитет:
|
1941–1947 |
| Морис Метерлинк | 1947–1949 |
| Бенедето Кроче | 1949–1953 |
| Чарлз Лангбридж Морган | 1954–1956 |
| Андре Шамсон | 1957–1959 |
| Алберто Моравия | 1960–1962 |
| Виктор Е. ван Врисланд | 1963–1965 |
| Артър Милър | 1966–1969 |
| Пиер Еманюел | 1970–1971 |
| Хайнрих Бьол | 1972–1973 |
| В. С. Притчет | 1974–1976 |
| Марио Варгас Льоса | 1977–1979 |
| Пер Вестберг | 1979–1986 |
| Франсиз Кинг | 1986–1989 |
| Рене Таверние | май–ноември 1989 |
| Пер Вестберг (изпълняващ длъжността) | ноември 1989 – май 1990 |
| Дьорд Конрад | 1990–1993 |
| Роналд Харууд | 1993–1997 |
| Омеро Аридис | 1997–2003 |
| Иржи Груша | 2003–2009 |
| Джон Ралстън Сол | 2009–2015 |
| Дженифър Клемент | 2015–2021 |
| Бюрхан Сьонмез | 2021– |
Български ПЕН клуб
[редактиране | редактиране на кода]
Българският ПЕН клуб (сега П.Е.Н. център) е създаден през 1926 г. с първи председател проф. Иван Шишманов. Той обединява около 40 именити български писатели: Елисавета Багряна, Дора Габе, проф. Александър Балабанов, Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков, Николай Лилиев, Тодор Влайков, Теодор Траянов, Стилиян Чилингиров, Николай Райнов, Йордан Стубел и др.
Председатели на Българския ПЕН клуб стават още: проф. Александър Балабанов, Дора Габе, проф. Богдан Филов, Анна Каменова (1967 – 1971),[5] Леда Милева (1971 – 1980),[5] Лиляна Стефанова (1980 – 1991),[5] Богомил Нонев (1991 – 1995),[5] Невена Стефанова (1995 – 1999),[5] Георги Константинов, Бойко Ламбовски, Здравка Евтимова[6] и Амелия Личева.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ "The First International Club of Writers", by C. A. Dawson Scott, in The Literary Digest International Book Review, November, 1923, p. 47.
- ↑ Our History PEN International // pen-international.org. Архивиран от оригинала на 16 октомври 2015. Посетен на 5 април 2026.
- ↑ PEN Presidents and Vice Presidents Архив на оригинала от 26 април 2019 в Wayback Machine., PEN International.
- ↑ Багряна и Словения (Откъс от новоизлязлата книга на Людмила Малинова-Димитрова и Людмил Димитров), Fakel.bg, 12 февруари 2014 г.
- 1 2 3 4 5 Богомил Нонев, „Там, където Изтокът е Запад“, Електронно списание LiterNet, 02.04.2001, № 4 (17).
- ↑ Ново ръководство на българския П.Е.Н.-център, Trud.bg, 16 февруари 2019 г.
- ↑ Проф. Амелия Личева е новият председател на българския П.Е.Н. център, БТА, 15 юни 2023 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на PEN International
- Официален сайт на ПЕН България
- Георги Константинов, „Българският П.Е.Н.-център става на 85 години“, в-к „Дума“, бр. 187, 16 август 2011
- Невена Стефанова, „Бележки на една уморена председателка“, в-к „Култура“, 1998
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата PEN International в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
