Направо към съдържанието

Теофил Теофилов: Разлика между версии

м
Bot: Automated text replacement (-\> \[http +>[http)
м (overlinking)
м (Bot: Automated text replacement (-\> \[http +>[http))
[[Файл:St Dimitar.JPG|мини|250п|Храм „Свети Димитър“, Търновград]]
 
През 1973 г. печели конкурс за научен сътрудник в областта на теорията, историята, реставрацията и консервацията на паметници на културата към Институт по изкуствознание при [[БАН]] – НИЛ при НИПК. В периода 1986 – 1989 година специализира „Управление на културните процеси“ в [[Москва]]. От завършването на висшето си образование до 1986 година работи като проектант и научен сътрудник към Националния институт за паметниците на културата. От 1986 до 1989 е кмет на [[Велико Търново]]<ref name=„Крумова“> [http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=4672&tid=75227 Вера Евтимова – Интервю с арх. Теофил Теофилов/05.08.2009]</ref>.
 
От 1989 година е директор на Националния музей на архитектурата във Велико Търново. Сред реализираните му проекти са реставрациите на църквите [[Свети Димитър Солунски (Велико Търново)|„Св. Димитър Солунски“]] – Кв. Асенов и [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|„Св. Четиридесет мъченици“]] в Търново, църквите „Рождество Христово“, „Св. Георги“ и „Св. Атанасий“ в с. [[Арбанаси]], „Св. Петър и Павел“ и „Св. Димитър“ в гр. [[Свищов]], Тракийски култов комплекс, край с. [[Свещари]], Голяма Базилика в [[Плиска]], Кръгла (Златна) църква – [[Велики Преслав|Преслав]], обекти в [[Царевец]], Борис Деневата къща, [[Къщата с маймунката]], [[Беленски мост|Мост на Кольо Фичето]] в гр. [[Бяла (Област Русе)|Бяла]] и други обекти от съкровищницата на българската средновековна и възрожденска архитектура.<ref name=„Алексиев“> [http://www.st40martyrs.org/index.php?option=com_content&task=view&id=143&Itemid=60 Сп.„Паметници, реставрация, музеи“/бр.12/февруари-април 2009 г./Йордан Алексиев – За Тео с преклонение]</ref>
 
Автор е на около 60 научни статии по направени изследвания на културни паметници от [[Античност]]та, [[Средновековие]]то и [[Българското възраждане]]. Носител е на [[орден „Кирил и Методий“]] I и II степен и награда „Оборище“, която се присъжда от Сдружението на възрожденските градове за принос в утвърждаването на националната идентичност<ref name=„Оборище“> [http://citybuild.bg/news/teofil-teofilov-poluchi-nagradata/2107 CityBuild/Арх. Теофил Теофилов получи наградата „Оборище“/02.05.2007]</ref>.
 
През 2005 е удостоен с наградата „Велико Търново“ за цялостната му изследователска и професионална дейност, свързана с проучването и съхраняването на културно-историческото наследство на Велико Търново и във връзка с неговата 60-годишнина.<ref>Протокол № 30 от тържественото заседание на Общински съвет на Велико Търново, проведено на 22 март 2005 г.</ref>
 
Умира на 12 март 2008 във Велико Търново (''Троновград'', както обича да го нарича) и е погребан в Копривщица.
<br />{{цитат|''Трудно се пише за Тео в минало вре­ме. Може би сега, горе, където има само сегашно време, той е събрал любопитните и им обяснява за ролята и мястото на седмолъчката от Плиска в механизма на времето, който първобългарите са открили.'' <ref> [http://www.st40martyrs.org/index.php?option=com_content&task=view&id=143&Itemid=60 st40martyrs.org Йордан Алексиев. „За Тео – с преклонение“]</ref>}}
 
== Библиография ==