Голям юс: Разлика между версии
м →Развой на големия юс в българските диалекти: кѫдѣ се пише с ѣ |
м Bot: Automated text replacement (-{{Unicode\|(.*?)}} +\1) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Кутия кирилска буква |
{{Кутия кирилска буква |
||
|Начало=Кирилска буква |
|Начало=Кирилска буква Ѫ |
||
|Картинка=[[Файл:Cyrillic letter Big Yus.svg|150px]] |
|Картинка=[[Файл:Cyrillic letter Big Yus.svg|150px]] |
||
|uuc=0468 |
|uuc=0468 |
||
|ulc=0469}} |
|ulc=0469}} |
||
''' |
'''Ѫ, ѫ''' или '''Голям юс''', '''Голяма носовка''' е наименованието, давано на специфична фонема, съществувала в [[старобългарски език|старобългарския език]] и съответстващите ѝ [[графема|графеми]] в [[кирилица]]та и [[глаголица]]та. Буквата изразява носовия гласен звук {{IPA|[ɔ̃]}} (о<sup>н</sup>, ъ<sup>н</sup>). |
||
=== Големият юс в старобългарския/доосвобожденски правописи === |
=== Големият юс в старобългарския/доосвобожденски правописи === |
Версия от 07:35, 23 юни 2020
Кирилска буква Ѫ | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|
Уникод (hex) | ||||||
Главна: U+0468 | ||||||
Mалка: U+0469 |
Ѫ, ѫ или Голям юс, Голяма носовка е наименованието, давано на специфична фонема, съществувала в старобългарския език и съответстващите ѝ графеми в кирилицата и глаголицата. Буквата изразява носовия гласен звук [ɔ̃] (он, ън).
Големият юс в старобългарския/доосвобожденски правописи
Следният цариградски труд на хилендарския свещенослужител Иларион Стоянов от 1844 г. свидетелства за борбата за запазване на българския облик на езика и азбуката по време на Османското владичество в условията на нахлуване на печатни руски текстове.: „...много полезно бы было Български-тѣ списатели дабы ся свѣстили ѿ прелесть-тѫ, въ коѭ-то сѫ паднали! И дабы ѡбърнали вниманіе-то си да изслѣдватъ Българскі-атъ языкъ, не вече въ печатаны-тѣ цьрковны книгы, (кои-то сѫ исправени по Русско-то произношеніе), но въ кожены-тѣ стары рѫкописы, въ кои-то є погребенно сѫкровище-то на днешный-атъ Български языкъ.“[1]. От тези редове се вижда и ранният облик на доосвобожденческия български правопис и употребата както на ѫ, така и на неговия йотиран вариант ѭ.
Развой на големия юс в българските диалекти
От почти всички български диалекти е отпаднал изговорът на големия юс. Но в Солунския и Костурския говор все пак е запазен носовият изговор: "КъНде греНдеш, мило чеНдо?" ("Кѫдѣ грѧдєшъ, мило чѧдо?")
Големият юс в правописа след Освобождението
Наричана и „широко ъ“ или „ъ-кръстато“, графемата ѫ е запазена в българския правопис до правописната реформа от 1945.
При положение, че в повечето диалекти е отпаднал специфичният изговор на големия юс, мястото на изписване на буквата се учи само наизуст и, понастоящем, без езиков усет.
Вижте също
Външни препратки
- Употрѣба на Ѫ в Иванчевския правопис.
Бележки
- ↑ Православное оученіе или Сокращенно Хрістіанско Богословіе… преведено на Български… ѿ Священноинока Хилиндарскаго Іларіона Стоянова Еленчанина, въ Цариградѣ, 1844, стр. 222
|