Валахади: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Sherpa (беседа | приноси)
м {{бележки}} -> == Бележки == {{замест:бел1}}
Ред 17: Ред 17:
* [http://www.promacedonia.org/vk/vk_1_b6.htm Васил Кънчов. Гръци мухамедани в „Македония. Етнография и статистика“]
* [http://www.promacedonia.org/vk/vk_1_b6.htm Васил Кънчов. Гръци мухамедани в „Македония. Етнография и статистика“]


== Бележки ==
{{бележки}}
<div class="references-small"><references /></div>


{{Портал Македония}}
{{Портал Македония}}

Версия от 15:31, 28 юни 2007

Валахади или валаади или влахади (Шаблон:Lang-el) е наименование, с което се обозначават гръцкоговорещи мюсюлмани или с други думи гръцки помаци, живеещи в Османската империя.

Смята се, че валаадите са потомци на гърци християни, ислямизирани през 18 век. В началото на 20 век те традиционно живеят в най-южните части на Егейска Македония - районите на Ляпчища (днес Неаполи) и Гревена по средното течение на Бистрица (Алиакмон). Според статистиката на Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") в 1900 в Македония има 14 373 гърци мохамедани.[1] Според гръцка статистика от 1904 година в казите Анаселица (Ляпчища) и Гревена на санджака Сервия живеят 16 070 валахади.[2]

Валахадите се изселват от Гърция в Турция по силата на Лозанския договор от 1923 година, предвиждащ обмен на населението между двете страни по религиозен признак. В Турция, макар и в турскоговорящо обкръжение част от общността запазва гръцкия си език, наричан ромеика. Компактни маси валахади се заселват в Източна Тракия - в Кумбургас, Кючук чекмедже, Чаталджа.

На днешна българска територия е имало едно гръцко помашко село - Лялево в Пирин.

Често се смята, че името валахади произхожда от власи, и че валахадите са съответно от арумънски произход. Но албанологът Густав Вайганд смята, че то произлиза от "евалла" - уж единствената турска дума, която валахадите употребявали.[3]

Вижте също

Външни връзки

Бележки

  1. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  2. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  3. Густав Вайганд. „Етнография на Македония“.