Екатерина Симидчиева: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
По повод една година от нейната смърт, през есента на 1900 г. Пловдивският женски клуб публикува кратък сборник.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Сборник „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 23]</ref> |
По повод една година от нейната смърт, през есента на 1900 г. Пловдивският женски клуб публикува кратък сборник.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Сборник „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 23]</ref> |
||
== |
== Литература == |
||
* {{cite book |title= Мѫкитѣ на българитѣ въ Македония и Одринско | volume =III |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1899 |publisher=Скоро-печатницата на Спиро Гулабчевъ |location= Русе|isbn= |pages= |url=http://www.strumski.com/biblioteka/?id=1184 |accessdate=}} |
|||
* [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=1184 „Мъките на българите в Македония и Одринско; На българската героиня Екатерина Авксентиева Симидчиева“, книга III, Русе, 1899 година] |
|||
* [http://www.promacedonia.org/bk/bk_3.html Боян Кастелов. „Димо Хаджидимов. Живот и дело“] |
* [http://www.promacedonia.org/bk/bk_3.html Боян Кастелов. „Димо Хаджидимов. Живот и дело“] |
||
* [http://balder.prohosting.com/asen/as_3.htm Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 – 1903 г.)] |
* [http://balder.prohosting.com/asen/as_3.htm Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 – 1903 г.)] |
||
* {{cite book | title=Сборникъ Екатерина Симидчиева |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1900 |publisher=Издание на Пловдивския „Женски клубъ“, Печатница „Нова-Заря“ |location= Пловдивъ |isbn= |pages= |url=http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html|accessdate=}} |
|||
* [http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Сборник „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, 23 с.] |
|||
* Милен Куманов. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993. |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 09:28, 3 септември 2020
| Екатерина Симидчиева | |
| българска учителка | |
 | |
| Родена |
1872 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Учила в | Солунска българска девическа гимназия |
| Семейство | |
| Съпруг | Авксенти Георгиев |
| Деца | Борис Борозанов |
| Подпис | .svg) |
| Екатерина Симидчиева в Общомедия | |
Екатерина Авксентиева Симидчиева е българска учителка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и борец за църковна независимост в Македония.
Биография
Екатерина Симидчиева е родена в град Скопие през 1872 година. Сестра е на революционера и публицист Лазар Симидчиев.[1] Завършва Солунската българска девическа гимназия,[2] след което заминава за Куманово и там става учителка в българско екзархийско училище, където основава женско дружество. Омъжва се за Авксенти Георгиев – син на богат и влиятелен българин от града.[3] С него има син – Борис Борозанов. На годишния акт на училището пред турския валия вместо даденото ѝ стихоторение тя изрича бунтовни слова. Привлечена е във ВМОРО от Гьорче Петров и става куриер и апостол на организацията – пътува из селата, в Щип се среща с Даме Груев.
Когато сърбоманите в родния ѝ град искат да обсебят български църковен имот за изграждане на сръбска църква, макар и в напреднала бременност тя повежда кумановските жени, които зариват основите на строящата се църква и пред остриетата на войнишките щикове произнася: „Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди.“ На 24 август напрежението в града ескалира. Местните българки водени от безстрашната Екатерина влизат в църковната нива, където преди това е поставен основния камък на сърбоманската църква и разрушават положените основи. Османската власт веднага реагира и изпраща подразделение с въоръжени войници, чиято задача е да изтласкат извън рамките на имота негодуващите българки. Пристигналите войници, виждайки се в неведение как да изкарат от мястото разярените жени, надяват малки ножове на върха на пушките си и с тях успяват до края на деня да освободят църковната нива. При станалите сблъсъци мнозина жени са ранени. Но най-много пострадва предводителката на народното недоволство – учителката Екатерина. Тя е тежко ранена в корема от удар с приклад. Няколко дни по-късно помята и от предизвиканите усложнения на 2 септември[4] умира.
Спомен
Първото женско македоно-одринско благотворително дружество, което носи нейното име, е учредено на 3 октомври 1899 г. в София. Една от дейностите му е провеждането на вечеринки, на които известни български общественици и интелектуалци четат реферати, разглеждащи различни етапи от националносвободителните борби на българското население в Македония.[5] Във връзка с убийството на българската учителка Екатерина Симидчиева от Куманово из цялата страна се провеждат протести и панихиди. На 19 октомври 1899 г. такъв акт се устройва и в Дупница. Вестник „Реформи“ отбелязва тази патриотична проява на дупничани: „По инициатива на женското и македонското дружество в града ни със знамена начело и с участие на чиновничеството, учителското тяло, ученици и многоброен народ в двора на черквата „Св. Георги“ се отслужи панихида за упокой на душата на Кумановската героиня Екатерина Симидчиева“. Същата година Иван Вазов публикува стихотворението „Героиня“ за Екатерина Симидчиева.[6][7]
По повод една година от нейната смърт, през есента на 1900 г. Пловдивският женски клуб публикува кратък сборник.[8]
Литература
- Мѫкитѣ на българитѣ въ Македония и Одринско. Т. III. Русе, Скоро-печатницата на Спиро Гулабчевъ, 1899.
- Боян Кастелов. „Димо Хаджидимов. Живот и дело“
- Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 – 1903 г.)
- Сборникъ Екатерина Симидчиева. Пловдивъ, Издание на Пловдивския „Женски клубъ“, Печатница „Нова-Заря“, 1900.
Бележки
- ↑ Кондов, Константин. Спомени. 1874 – 1929, III. Ученичество в Солун
- ↑ Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 20.
- ↑ Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 20.
- ↑ Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 19 – 20.
- ↑ Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 1.
- ↑ Вазов, Иван. Под нашето небе, София, 1899.
- ↑ 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 44. ISBN 954-8187-10-8
- ↑ Сборник „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 23
