Никола Богориди: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 56: | Ред 56: | ||
[[Категория:Богориди|Никола Богориди]] |
[[Категория:Богориди|Никола Богориди]] |
||
[[Категория:Възпитаници на Великата народна школа]] |
[[Категория:Възпитаници на Великата народна школа]] |
||
[[Категория: Драгомани]] |
|||
[[en:Nicolae Vogoride]] |
[[en:Nicolae Vogoride]] |
Версия от 20:46, 28 април 2009
Никола Богориди | |
османски политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил във | Велика народна школа |
Семейство | |
Баща | Стефан Богориди |
Братя/сестри | Александър Богориди |
Никола Богориди в Общомедия |
Княз Никола Стефанов Богориди или Николай Богориди, (Шаблон:Lang-el, Шаблон:Lang-tr, Шаблон:Lang-ro) е османски и молдовски държавник от български произход, правнук на Софроний Врачански, син на Стефан Богориди, брат на Алеко Богориди.
Биография
Никола Богориди е роден в Яш в семейството на Стефан Богориди. Учи във Великата школа в Цариград. През 1837 - 1839 г. е драгоман в османското посолство в Париж.
Княз на Молдова
Политика по румънските дела
При княз Теодор Балш между 18 декември 1856 и 7 март 1857 г. Никола Богориди е министър на финансите на Молдова, а след това до октомври 1858 г. е княз (каймакам) на Молдова. За разлика от княза на Влашко Александър Гика ултраконсервативният княз Никола Богориди следва проавстрийска и протурска политическа линия и работи против обединението на двете Дунавски княжества - Влашко и Молдова. Князът фалшифицира избирателните списъци за изборите на така наречените дивани ад хок, които трябва да се занимаят с въпроса с обединението на двете румънски държави. В Молдова изборите на 7 юли 1857 г. минават в обстановка на терор и бойкот от страна на юнионистката партия. Юнионистите се добират до тайната кореспонденция на Богориди с австрийския двор, в която има убедителни доказателства за фалшификацията на изборите и след дипломатическата намеса на Франция, Русия, Прусия и Сардиния, които изтеглят посланиците си от Цариград, Високата порта е принудена да анулира изборите и да организира нови на 22 септември. Този път те се увенчават с убедителна победа на юнионистите.
Политика по българските дела
Княз Никола Богориди е известен покровител на българите в Южна Бесарабия, присъединена към Молдова по силата на Парижкия договор от 1856 г. Веднага след назначаването му за каймакам делегация на българските изселници го моли да ликвидира монопола върху ракията в техните колонии, което той прави. А на 28 юни 1858 г. по молба на втора делегация, начело с Панайот Греков (баща на Димитър Греков), Никола Богориди издава хрисовул (грамота), с който се учредява гимназията „Свети Свети Кирил и Методий“ в Болград, изиграла голяма роля в Българското възраждане и подготвила много от първите политически, просветни и културни дейци след Освобождението през 1878 г.[1]
Никола Богориди е приятел на Георги Раковски, с когото е съученик от Великата школа. По молба на Раковски Богориди в 1857 година позволява създаването на българска община и печатница в Галац, а в същата година чрез Пантелаки Аврамов му съобщава, че османските власти го търсят и Раковски бяга в Русия. Раковски се опитва да привлече приятеля си към революционното дело като дори в писмо му предлага българския престол, пишейки му
„ | Знайте добре, Ваше Сиятелство, че бъдещето на българите е много по-светло от бъдещето на молдавците. Възползвайте се от обстоятелствата! Божествената промисъл, която ви е издигнала на такова стъпало, на което се намирате, положително ви е предопределила и за нещо по-висше.[2] | “ |
Княз Никола Богориди е свален от молдовския престол през октомври 1858 година.
Последни години
След свалянето му от престола Богориди живее в Цариград, Виена и Букурещ.
На 25 октомври 1859 г. княз Никола Богориди полага основния камък на новостроящата се българска църква в Цариград върху имота, дарен от баща му Стефан Богориди.
В 1862 година докато Богориди е във Виена с него отново се свързва Раковски. Двамата си разменят писма и се срещат в малкото румънско пристанище Груя. Срещата е държана в пълна тайна, но според турски власти Раковски получава 5 000 лири помощ от Богориди за Първата българска легия. Турското правителство смята Богориди за глава на таен български комитет във Виена, който поддържа контакти с посолството на Русия и е във връзка с българските революционни комитети в Румъния и в Одеса.[3]
Богориди умира в Букурещ на следната 1863 година.
Семейство
През 1846 г. Никола Богориди се жени за Екатерина Конаки, дъщеря на молдовския болярин Константин Конаки и прибавя нейното име към своето и се подписва Конаки-Богориди. Баща е на Емануил Богориди.
Източници
- Енциклопедия „България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1978.
Бележки
Теодор Балш | → | каймакам на Молдова (7 март 1857 – октомври 1858) | → | Щефан Катаргиу, Василе Стурдза, Анастасие Пану |