Нено Дончев: Разлика между версии
м сорткат |
кат |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
| починал-място=[[Шумен]] (загинал) |
| починал-място=[[Шумен]] (загинал) |
||
}} |
}} |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
След завършване на висшето си образование работи в продължение на три години в гр. [[Попово]] като [[агроном]] и в Окръжен народен съвет – [[Добрич]]. |
След завършване на висшето си образование работи в продължение на три години в гр. [[Попово]] като [[агроном]] и в Окръжен народен съвет – [[Добрич]]. |
||
| Ред 20: | Ред 19: | ||
През [[1965]] г. специализира фитопатология в [[Университет]]а във [[Вагенинген]], [[Холандия]]. Защитава [[доктор|кандидатска]] [[дисертация]] през [[1968]] г., а през [[1971]] е избран за [[старши научен сътрудник]]. През [[1986]] г. защитава [[хабилитационен труд]] и му е присъдено научното звание ст.н.с. I ст. |
През [[1965]] г. специализира фитопатология в [[Университет]]а във [[Вагенинген]], [[Холандия]]. Защитава [[доктор|кандидатска]] [[дисертация]] през [[1968]] г., а през [[1971]] е избран за [[старши научен сътрудник]]. През [[1986]] г. защитава [[хабилитационен труд]] и му е присъдено научното звание ст.н.с. I ст. |
||
През периода [[1976]]-[[1981]] г. е съветник на |
През периода [[1976]]-[[1981]] г. е съветник на министъра по [[селско стопанство]] в [[Мозамбик]] и директор на Института по [[растениевъдство]] в [[Мапуто]]. От [[1982]] г. оглавява Временния международен колектив по имунитет при [[СИВ]]. |
||
Последователно изпълнява длъжностите заместник |
Последователно изпълнява длъжностите заместник-директор на Института ([[1970]]-[[1971]]), заместник директор на ЦНИРД (1971-[[1973]]), директор (1973-[[1975]]) и завеждащ секция Растителна защита ([[1980]]-[[1989]]). |
||
Съавтор е на 13 сорта зимна мека пшеница с висока устойчивост към икономически важните за страната болести. За високите му постижения в селекцията на устойчивост, през [[1978]] г. е награден с [[Димитровска награда]]. Автор или съавтор на повече от 100 научни и научно-популярно статии, технологии и монографии. Ръководител е на |
Съавтор е на 13 сорта зимна мека пшеница с висока устойчивост към икономически важните за страната болести. За високите му постижения в селекцията на устойчивост, през [[1978]] г. е награден с [[Димитровска награда]]. Автор или съавтор на повече от 100 научни и научно-популярно статии, технологии и монографии. Ръководител е на 7 [[докторант]]а. |
||
Загива трагично при [[автомобилна катастрофа]] на [[17 декември]] [[1991]] г. |
Загива трагично при [[автомобилна катастрофа]] на [[17 декември]] [[1991]] г. |
||
{{сорткат|Дончев, Нено}} |
{{сорткат|Дончев, Нено}} |
||
[[Категория:Български |
[[Категория:Български агрономи]] |
||
[[Категория:Агрономи]] |
|||
Версия от 14:58, 16 февруари 2010
| Нено Дончев | |
| Български аграрен учен | |
| neno_donchev.jpg | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Шумен (загинал) |
| Награди | Димитровска награда |
Ст.н.с. I ст., д-р Нено Дончев Иванов е виден български фитопатолог, е роден на 17 март 1929 г. в с. Сеячи (сега квартал на Попово), Търговищка област. Завършва Селскостопанска академия – София през 1953 г., специалност Растителна защита.
След завършване на висшето си образование работи в продължение на три години в гр. Попово като агроном и в Окръжен народен съвет – Добрич.
През 1956 г. е назначен за научен сътрудник по растителна защита в Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево. Първоначално започва работа като ентомолог, но по-късно изследователската му дейност е насочена към проучване имунитета при пшеницата към болести. С това се поставят основите на фитопатологичните изследвания в Добруджа.
Под негово ръководство се усвояват методи за изучаване устойчивостта на сортовете и селекционни материали пшеница срещу кафява ръжда и брашнеста мана. Полагат се основите на проучванията свързани с възрастовата устойчивост при пшеницата. Създава и поддържа сортимент от наши и интродуцирани сортове и линии пшеница с висока генетична устойчивост.
През 1965 г. специализира фитопатология в Университета във Вагенинген, Холандия. Защитава кандидатска дисертация през 1968 г., а през 1971 е избран за старши научен сътрудник. През 1986 г. защитава хабилитационен труд и му е присъдено научното звание ст.н.с. I ст.
През периода 1976-1981 г. е съветник на министъра по селско стопанство в Мозамбик и директор на Института по растениевъдство в Мапуто. От 1982 г. оглавява Временния международен колектив по имунитет при СИВ.
Последователно изпълнява длъжностите заместник-директор на Института (1970-1971), заместник директор на ЦНИРД (1971-1973), директор (1973-1975) и завеждащ секция Растителна защита (1980-1989).
Съавтор е на 13 сорта зимна мека пшеница с висока устойчивост към икономически важните за страната болести. За високите му постижения в селекцията на устойчивост, през 1978 г. е награден с Димитровска награда. Автор или съавтор на повече от 100 научни и научно-популярно статии, технологии и монографии. Ръководител е на 7 докторанта.
Загива трагично при автомобилна катастрофа на 17 декември 1991 г.